Искаш ли да влезеш в света на Морганвил?
Единственото, което трябва да направиш е да се регистрираш.


Преместени сме в muse-bg.net
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Control panel

Моят профил

Информация

Преференции

Подпис

Аватар

Социални

Приятели и врагове

Потребители

Групи

Лични съобщения

Входящи

Изходящи

 Други

Теми, които следя

Top posters
Raven (1413)
 
vamp_lady898 (772)
 
mono89 (729)
 
Luxuria (535)
 
Bibs (438)
 
emi (407)
 
krisinka_24 (378)
 
Vampire Huntress (378)
 
Райс (360)
 
melrose (351)
 
Издателства и приятели
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Сря Фев 02, 2011 11:00 am
Most Viewed Topics
Благодарности на издателства:
Да преброим обратно от 9999
Приятели на форума
Опиши настроението си с емотиконка
Какво слушате в момента?
Да преброим до 9999 / продължение /
Малки сладки лъжкини
Асоциации
Новини от издателство Ибис
СТАНЕТЕ НАШИ ПРИЯТЕЛИ:)
Споделени преводи:

1. Her Vampire Husband /+18/
2. Racing The Moon /+18/
3. After the Kiss /+18/
4. The Secret Circle: The Initiation - #1
5. The Secret Circle: The Captive -#3
6. The Vampire Diaries: The Return Midnight - #7
7. The Nine Lives of Chloe King: The Fallen
8. Unearthly
9. Divergen
10. Fifty shades of gray


Резюметата на книгите
Follow Us
Брояч

Share | 
 

 Митовете зад историята

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Luxuria
Старши Модератор
Старши Модератор
avatar

Брой мнения : 535
Join date : 15.04.2010
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Митовете зад историята   Съб Апр 09, 2011 2:54 pm

Не знам за вас, но едно от най-любимите ми неща в паранормалните книги са именно митовете, различните версии на съществата, за които всички сме чували (и в които някои все пак вярват).
Онези от вас, които вече са изчели първата книга от поредицата, вече знаят, че в историята се срещат поне дузина най-различни същества от различните митологии, макар и в съвременен вариант. Може би доста от вас са се запитали откъде авторката ги е създала, как точно е избрала какви сили и личности да имат.
В тази тема ще се публикуват митовете зад различните същества. Надявам се да ви е интересно.


Инкуб


Инкуб (“Incubus” от латински incubare за лежащ отгоре) е вид мъжки демон, противоположното на женския, сукуб.

Инкубите са мъжките демони в еврейската и християнска митологии.

Счита се, че се хранят с енергията на спящите жени, с които се съвкупяват нощем. Когато Инкуб преспи с жена, тя не си спомня това, а ѝ се струва, че е сънувала.

При християнството, нощните греховни сънища често се обясняват с посещението на Инкуб. Така жената не трябва да се чувства отговорна за извършения грях, тъй като е жертва на свръхестествена сила.

През Средновековието обаче, жени са били набеждавани като извършили съзнателно полов акт с Дявола и приели по този начин да му се подчиняват. Дяволът приемал при тези случаи формата на Инкуб.

Една от широко разпространените теории гласи, че Инкубът като демон е безполов. Така, той приема първо формата на Сукуб, който преспива с мъж, поема семето му в себе си, после се превръща в Инкуб и опложда с това семе жената.

Източник: Wikipedia

Инкуб (инкубус) някога е бил Ангел, но след това е изпаднал в божествена немилост поради своето вечно неудовлетворимо влечение към земните жени. Превръщайки се след падението си в Материя на демон, той продължавал в още по-голяма степен да се отнася снизходително към всички свои плътски страсти, заради които е нападал уязвими жени в съня им, насилвал ги и провокирал в тях такова силно сексуално желание, което можела да удовлетвори само неизтощимата фантазия на Инкуб, известен още като “дяволският любовник”.

Инкуб може или да се материализира в тялото на неотдавна отишъл си покойник, или да използва отделни части човешка плът, за да сътвори от тях някакво подобие на собствено физическо тяло, в което той след това с помощта на ефира вдъхва изкуствен “живот”.

Инкубите не се подчиняват на екзорцистите, те не се боят от молитвите и заклинанията, призвани да изгонват от хората бесовете и другата подобна астрална смрад; те не се прекланят и пред религиозните светци и не изпитват пред тях никакъв страх...

Понякога те даже се надсмиват над екзорцистите и за отмъщение за причиняваното им безпокойство сами ги нападат, разкъсвайки при това на парцали техните свещенически или монашески одеяния. А ако много разсърдят инкуба, то той може да отговори с двойна ярост и даже да нанесе повече физически увреждания, от типа на синини, убождания, порезни рани и червени изгаряния.

Сукуб


В средновековните вярвания суку̀б или суку̀бус (мн.ч. сукуби, но не и сукубуси) е женски демон, който се съвкупява с мъже. Думата произилза от латинското succumbere — „лежащ отдолу“ или „който лежи отдолу“. Сукубът е антиподът на инкуба.

Сукубите са женски демони, залегнали в юдейската и християнската митология. Според тези традиции, сукубите се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупляват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомени за това и може да приеме събитието най-много като сън.

В християнството нощните „грешни“ сънища често са приписвани на посещението на сукуб.

Един от разпространените митове е, че инкубът е безполов демон. Той приема първо формата на сукуб, преспива с мъж, поема семето му в себе си, превръща се в инкуб и накрая опложда с това семе жената.

През Средновековието често след хетеросексуални контакти мъжете бивали обвинени в умишлено извършване на полов акт с дявола (т.е. сукуб) и в подчинение на дявола.

Дърворезба, изобразяваща крилат сукуб, поставена на английска странноприемница, означава че тя е също и бордей.

Източник:Wikipedia

Съблазнително-изкусителни, похотливо-очарователни и необикновено настойчиви в натрапване на своята жертва на най-фантастичните сексуални илюзии, те, ако трябва, изобретателно използват целия арсенал от своя неизброим силно действащ чар, само и само да съблазнят в съня им продължително въздържащите се от полова близост мъже тръгнали по пътя на аскетизма, но още не усвоили волевия импулс да трансмутират енергетиката на своите низши центрове в по-качествени типове вибрации.

Преди сукубите особено обичали да ловуват за светеца св. Антоний от Египет, първият християнски монах през нощта бил атакуван от очарователен суккуб, който му “нашепвал греховни думи” и “имитирал всички женски жестове”. Неговият ученик св. Хилари съобщава, че при това той бил “обкръжен от голи жени”.

Според преданието, когато св. Иполит, умрял през 236 г., към него се приближила съвсем гола жена, той веднага хвърлил върху нея своята риза, след което тя моментално се превърнала в хладен труп (в това, което тя е била преди черномагически инволтирания суккуб да влезе в нейното тяло, заставяйки го отново да изобразява външността на жив човек).

Лилит

Този известен сукуб има много дълга собствена история, която води началото си от могъщия асирийски демон, известен в много древни времена като Лилит. Вечно неудовлетворена сексуално, тя нощем ловувала за мъже, за да може в диви оргии да ги съблазнява и заставя доброволно да продават своята грешна Душа заради една нощ астрална похот и невъобразим разврат.

В еврейската митология името й се превърнало в Лилит – кралицата на суккубите.

Лилит постоянно търсела на Земята мъже, които спят сами и ги съблазнявала не само на сън, но и наяве и довеждайки ги до пълно физическо изнемощение изсмуквала от тях цялата им кръв. Голяма опасност представлявала тя даже и за малките деца. Когато пророк Исая говорел за “нощната вещица”, която живеела на диво място с дивите зверове и хиени, той имал предвид именно хищната красавица Лилит.

Но Лилит не е единствената представителка на жените-демони, които ловували за хора през нощта и нападали деца. Равна на нея по кръвожадност и безпощадност е вампирът Ламия. С времето с това име започнали да наричат магьосниците, които крадели деца, както и жените-демони, които, превърнали се в красавици, съблазнявали със своя плам неженени мъже. И едва след като те изцялоизливали върху нея цялата си младежка страст, Ламия източвала от шията им кръв и ги лишавала от Живот.

Главно средство за полова връзка в тантризма е женският елементал, известен под названието Дакине, а в Тибет наричан Кхадома или "вървяща в ефира жена", или “жената, която пътешества във вакуума”.

Това са астрални същности, създадени за избавяне на човешките Души от излишъка на низши енергии; съвършено равнодушни, макар и много враждебни към самия човек, те също са готови да учат психически надарени личности от кръга на нехората или унгите на съкровените тайни на “смъртната сексуалност”, вяло отражение на които се явява общоизвестната на Изток “Кама-сутра”.

Сред тибетците Дакине символизират ненаситното женско влагалище и обикновено биват изобразявани като безобразни, намръщени и лошо миришещи, с налети с кръв очи и сополиви ноздри. Те се хранят с еманациите от човешките вътрешности и кръв. Те обилно населяват най-ниското ниво на Астрала, което е свързано с душевноболните и ако пожелаят могат да се появят пред смъртните като съблазнителни красавици.

Съгласно еврейската легенда първата жена на Адам била изкусна вещица с неземна красота с 20 тайни имена, едно от които било Лилит. На пророк Илия се отдало да разкрие 17 от нейните имена, но тя в края на краищата благополучно му избягала, като при това нейните имена били завинаги изгубени. А тъй като всяко име притежавало особена власт, способна да й открие тази магическа тайна на сексуалния мистицизъм, която тя узнавала от своя партньор – Самаел, то заедно с тяхната загуба, прамайката на човечеството Ева се лишила и от значителна част от своята власт над мъжете.

В съответствие с древната легенда грехът на Ева бил порочната връзка със Самаел. Самаел е името на демона, чийто вид приел Луцифер, когато излъгал Ева. Лилит била майката на астралните елементали, известна като Инкуби, която може да предизвика в смъртните най-силни сексуални реакции и да има с тях физическа полова връзка с цел прелъстяване и развращаване на живите хора.

В един средновековен трактат се описва как пророк Илия, преди да се възнесе към небето, се задържал край жена-дявол, която безразборно го обвинила, че е баща на нейните деца. На искреното твърдение на пророка, че той е преживял безгрешен Живот, тя рязко възразила, че по време на сън е изпускал семе, което попаднало при нея и от което тя родила в Астрала деца.

Тези демони успешно разрушавали медитациите на християнските светци. Астралните елементали, под формата на призраци на мъже-красавци, наводнявали всички женски манастири и предизвиквали истерия сред техните обитателки. Целта им била да развращават смъртните като ги обучават на порочни и извратени начини за сексуален акт, за да могат - посредством отделяната по време на такива оргии сперма, да зараждат и възпитават духовно паднало потомство, което ще бъде изцяло подвластно на Сатана.


_________________

"Ask me if I sparkle and I’ll kill you where you stand.” (Bones)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampirediaries.superbgfans.com/
Luxuria
Старши Модератор
Старши Модератор
avatar

Брой мнения : 535
Join date : 15.04.2010
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Митовете зад историята   Сря Окт 26, 2011 3:52 pm

Амброзия - храна на боговете

Най-известният пример - легендата за отвличането на Персефона (Прозерпина), дъщеря на Деметра. Въпреки намесата на Зевс, Хадес с измама подмамва Персефона да вкуси плода на нара, в следствие на което всяка година тя е принудена да се завръща при него в продължение на четири месеца като негова съпруга и съответно кралицата на подземния свят.

Деметра (Церера) е сестра на Зевс и една от най-важните богини в гръцката религия. Деметра условно се причислява към олимпийските богове, тя е богинята на посевите и от нея зависи плодородието на земята. Би било по-правилно да се каже, че някои от боговете, култове и митове имат „хтонически” (земни) аспекти, контрастиращи с техните „небесни” или „олимпийски” черти. И така, Зевс като бог на небето и дъжда се оказва съпруг на богинята на земята Деметра и баща на „девицата” Кора, олицетворяваща поникващите посеви.

Известно е, че древногръцките богове, седейки на своя Олимп са яли амброзия и са пили нектар, благодарение на който оставали завинаги млади, пълни със сили и сексуално неуморими. Нектар (νέκταρ) в древногръцката митология е напитка, консумирана от боговете, заедно с амброзия, която им служела за храна. Според Омир, нектарът е подобен на вино, имал червен цвят и при пиене се смесвал с вода, продължителната му употр*б* донасяла безсмъртие. Нектарът имал подсилващо действие („Илиада”, XIX, 352 и следващите) и предпазвал смъртното тяло от разлагане („Илиада „, XIX, 38). По-късните поети са направили думата синоним на благоухание, сладост, аромат.

Храната на олимпийските богове не дава покой на учените, които през цялото време търсят това, което би могло да бъде амброзия и нектар.

В търсене на нектар и амброзия се подготвят експедиции, маршрутите на които са най-екзотичните кътчета на света: Тибет, на север в Русия, в Сибир, Южна Америка и Африка. В продължение на много години тайната на „диетата” на олимпийските богове се опитва да разгадае и пълноправният член на руското географско дружество Иван Колцов:

- След многогодишни изследвания стигнах до заключението, че олимпийските богове са яли ... почва обогатена с минерали и други полезни микроелементи. Биоактивният продукт се доставял на боговете от Африка, като износител на луксозни стоки.

Освен в Африка това „полезно изкопаемо” се намира в Антарктида, Китай, Япония, Куба, в някои части на бившия СССР. Амброзията има кристална структура, а нейният цвят зависи от особеностите на почвата в различните места. Най-често ядливата почва може да се намери в подножието на планините.

От древни времена е известно, че планините, както и всички живи същества се раждат, растат, стареят и се разрушават. Те имат един вид коренова система, чрез която се разпространяват по планетата. Снимките, направени от космоса, показват колко планинските образувания са подобни на големи дървета. В корените на тези и всички други живи същества може да се намери нещо полезно.

С идването на пролетта, по време на брачния сезон птиците и животните обичат да се подкрепят с енергийно наситени минерали и хранителна почва. Що се отнася до нектара, той се извлича от сталактити - форми, образуващи се в пещерите.

Умения за омекотяване на твърди „ядливи” скали хората притежават от векове. Тези, които по силата на природните условия са имали възможността (или са принудени) да се хранят с годни за консумация почва и минерали, се нарича геофаги. През 20-те години на ХХ век в Поволжието дори се продава на пазарите годна за консумация почва.

Земята винаги е била начело в религиозното съзнание на хората. В земята те погребват мъртвите, от земята да растат най-различни и необходими за живота зърнени култури. Този парадокс е източникът на така наречените мистериозни култове.

Има годна за консумация и глина. С този продукт се глезят жителите на Персия, Боливия, Нова Каледония, сибирците, Алтай, Чукотка, населението на остров Ява. Ако подържите в уста такава глина, се отделя вода със сладък вкус. Както нектар ...


_________________

"Ask me if I sparkle and I’ll kill you where you stand.” (Bones)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampirediaries.superbgfans.com/
 
Митовете зад историята
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Историята на Аманда Тод
» Заразно зло 5 по екраните от септември 2012
» Франкенщайн
» Cain and Abel
» Читателите строят историята(експериментална литература)

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Поредици :: Поредици :: Georgina Kincaid / Джорджина Кинкейд-
Идете на: