"Милениум" е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилър-трилогия. По него е заснет и филм, който бе представен на тазгодишния фестивал в Кан.
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер – млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
-
Забелязах, че има теми за другите две книги трилогията, не че не би могла цялата да мине с една тема, но няма за тази книга. А трябва да има, за предупреждение на хората, ако не друго.
Ако човек може да игнорира Микаел Блумквист - а и всички останали, изграждането на литературни образи определено не е силната страна на автора - историята е много интересна. Дори, като мен, някой да предвиди края, пътят до него е заплетен, вълнуващ и информативен - не е енциклопедия за Швеция или издаването на списания, но който не се отегчава от такава информация насред действието, има какво да научи. И вероятно би било още най-хубаво, ако спре да чете след тази книга.
Някъде през втората вече толкова бях намразила това ужасно противно същество Микаел Блумквист, с който естествено всички жени искат да спят и след това се влюбват в него против волята си и въпреки коремчето, чието отпускане той не веднъж описва и т.н. и т.н. и т.н. Започва да се натрупва и излишна - не интересна като в първата - информация. Третата книга вече дори не е толкова интересна като история, има посветени безброй страници на подробните истории на маловажни герои едва ли не още от раждането им и мога само да кажа, че се радвам, че свърши и че нямаше да ги довърша, ако не ги бях включила в едно предизвикателство в Гудрийдс.
Ще ми се да бях спряла с първата книга и да си бях спестила огромното разочарование. Това препоръчвам на настоящи и бъдещи читатели на Стиг Ларшон.