Искаш ли да влезеш в света на Морганвил?
Единственото, което трябва да направиш е да се регистрираш.


Преместени сме в muse-bg.net
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Control panel

Моят профил

Информация

Преференции

Подпис

Аватар

Социални

Приятели и врагове

Потребители

Групи

Лични съобщения

Входящи

Изходящи

 Други

Теми, които следя

Top posters
Raven (1413)
 
vamp_lady898 (772)
 
mono89 (729)
 
Luxuria (535)
 
Bibs (438)
 
emi (407)
 
krisinka_24 (378)
 
Vampire Huntress (378)
 
Райс (360)
 
melrose (351)
 
Издателства и приятели
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Сря Фев 02, 2011 11:00 am
Most Viewed Topics
Благодарности на издателства:
Да преброим обратно от 9999
Приятели на форума
Опиши настроението си с емотиконка
Какво слушате в момента?
Да преброим до 9999 / продължение /
Малки сладки лъжкини
Асоциации
Новини от издателство Ибис
СТАНЕТЕ НАШИ ПРИЯТЕЛИ:)
Споделени преводи:

1. Her Vampire Husband /+18/
2. Racing The Moon /+18/
3. After the Kiss /+18/
4. The Secret Circle: The Initiation - #1
5. The Secret Circle: The Captive -#3
6. The Vampire Diaries: The Return Midnight - #7
7. The Nine Lives of Chloe King: The Fallen
8. Unearthly
9. Divergen
10. Fifty shades of gray


Резюметата на книгите
Follow Us
Брояч

Share | 
 

 Любов ли?!

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
s7eli7y
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 11.02.2010
Age : 23
Местожителство : Добрич

ПисанеЗаглавие: Любов ли?!   Пет Апр 02, 2010 7:31 am


Пролог
Животът е лесен. Животът всъщност винаги е лесен, но ние го правим да изглежда труден. С всички вглъбявания, проблеми и други случки от живота, които наричаме проблеми. Някой неща просто трябва да се случат независимо дали ги искаме или не. Това не е проблем. Не е и труден живот. Просто Съдба.
Дали думата мир щеше да съществува, ако нямаше думата война? Или пък светлина без тъмнина? Едното върви с другото, както любовта с разочарованието и нещастието. Но не за любов ще ви говоря, съвсем не. Е, добре, може би ще има малко любов, ей така - между другото.
Но сега ще ви запозная с невръстни момичета, които отпиват от горчивата страна на живота. Момичета, вярващи в красивия принц на бял кон, в справедливостта, възмездието и силата на мечтите. Те никога не спряха да вярват, докато в един случаен ден не срещнаха белия принц на красив кон. Защото в крайна сметка бял кон не се вижда често, а принцът не съществува другаде, освен в съзнанията на малките момиченца, на които все още им четат приказки за лека нощ. Хей, всяка приказка си има своя край. Щастливо или не, скоро всичко свършва.



Женските завист, двуличие и лицемерие нямат втори. Всяка втора жена ще отрече, че е такава или че изобщо е била, може би самата себе си да лъже, но всяка е минала от там. Няма такова нещо като невинна душа. Хората – Ангели и Дяволи. Всеки някога показва дяволската страна от себе си. Може да не я е виждал, може да е била непозната за него дори, но тя излиза наяве.
Да завиждаш не винаги е нещо лошо, но понякога може да се превърне в нещо много по-голямо. Защо обаче да пълня редовете с нещо, което вие вече знаете. И аз съм Грешница или съм била някога. И вие също, признайте.
И на всеки му се е налагало да лъже. Колкото и да се опитваш и стараеш, понякога просто трябва да преиначиш нещата.
А лицемерието? „Усмихни се на врага си” или „Враговете дръж близо”, или пък „Усмихвай се, когато ти се плаче” – Лицемерие! Защо да се усмихна и да се държа приятелски с хора, който не искам? Ето това е лицемерие и всеки, който си мисли, че по този начин е силен – лъжеш и себе си, човеко.


Глава 1

- Защо винаги трябва да си толкова песимистично настроена към света? – Катя погледна чернокосото момиче в тъмните й очи и за миг дори се изплаши. Красотата й беше по-различна от всяка останала. Имаше нещо невиждано, единствено по рода си, в нея.
- Не съм песимистка, просто виждам нещата така, както са. – Никол отметна кичур от косата си и за миг не показа слабост.
- Това, че не харесваш живота си, не означава, че животът на другите е лош. – Катя усилено опитваше да обеди приятелката си да повярва в светлината, в добрината и справедливостта.
- Приеми, че другите имат щастливи животи. – намеси се Ива.
- Вие нищо не разбирате. Аз обичам живота си и съм щастлива да го имам. Има толкова хора, които не могат да имат това, което имам и аз. Благодарна съм за всеки един залък, който пъхам в устата си, но приемете, че животът е гаден. Не всички получават това, което искат и малцинта от тях изобщо оцеляват. Толкова сте наивни! – обобщи накрая. Теориите й за живота винаги бяха различни, но в думите й се криеше и по малко истина и дори момичетата го знаеха. Катя и Ива се спогледаха и поклатиха глава, въпреки че добре знаеха, че е права.
- Добре, стига вече. Аз съм с Димо и ще остана с него. Приеми, че любовта съществува и вместо да ми казваш, че няма да съм с него вечно, поздрави ме и ме остави да бъда щастлива. – Катя каза решително, мислейки си, че този път е успяла да я надвие.
- Щастлива ли? Та той дори не те обича. – видя измъченият поглед на Катя, за това каза – Добре, да приемем, че те обича, и какво? Да не мислиш, че цял живот ще си с него? Та ти си на 19, да няма да се жениш за него? Животът е пред теб, ще има още много момчета. Сега само си губиш времето. А и няма вечна любов.
- Как е възможно да мислиш по този начин! Аз обичам Димо и той ме обича. Точка. Това е единственото, което е от значение сега и нямам намерение да слушам измислените ти теории за несъществуващата любов. Когато срещнеш момчето на живота си и ти ще разбереш. – Катя се беше ядосала много.
- Добре, Кате, за да я убедиш, че , Димо е страхотен и съществуват нормални и хубави момчета, кажи всичките му плюсове и минуси. Причините, поради които го обичаш. – Виолета беше четвъртата приятелка, но тя никога не взимаше определена страна в споровете за живота. Подкрепяше и двете опозиции.
- Добре, значи… Първо, - започна Катя, но беше скоро прекъсната от Никол.
- Вие добре ли сте? За да обичаш един човек не е нужно той да е перфектен и да прелива от положителни качества. Когато обичаш един човек няма причини или обяснения, просто го обичаш. Но какво знам аз.. никога не съм обичала, нали? – каза саркастично накрая Ники и стана от масата, на която бяха седнали. Взе чантата си, плати на излизане и тръгна към близкото училище, за да вземе малката си сестра от занятия.
- Когато се влюби ще разбере и тя. – Катя се опита да я игнорира и да се нарадва на новата си връзка с Димо, момчето на мечтите й.
- Кога ще излизате пак? – Ива се усмихна широко и приятелките започнаха отново да обсъждат нещата. След като оправиха клюките и хапнаха, трите момичета тръгнаха към общежитието си. Ива, Катя и Виолета следваха в университет и бяха отседнали на квартира, а Никол живееше с малката си сестра, Аня, и майка си, но често стоеше при приятелките си. „Приятелки” не беше точната дума, с която би ги описала, но малко или много можеше да разчита на тях. Понякога техният ентусиазъм я влудяваше, прекаленото им оптимистично настроение я побъркваше, но се примиряваше. А и те я приемаха, въпреки че беше доста по-различна от тях.


***


- Како! – малката Аня се затича към по-голямата си сестра и я прегърна. Изглеждаше като малка лилия, току що появила се на света. За разлика от сестра си, тя беше със светла коса, светли очи и определено не знаеше толкова за живота. Тя гледаше на всичко с усмивка, въпреки че живота не й се усмихваше често.
- Хей, мъник, как мина в училище? – Ники хвана Аня за ръчичката й и двете момичета тръгнаха по улицата. Ентусиазмът на Аня беше единственият, на който Ники не се дразнеше. Тя обичаше сестра си повече от всичко. Живееше с нея и майка си. Трите бяха добре, въпреки че често им липсваше мъжка ръка.
Вече навлизаха в тъмната уличка, на която живееха. Обикновено имаше големи размирици и караници. Нямаше много момичета, за сметка на това пък, момчетата никога не бяха малко.
Скоро станаха свидетели на уличен бой. Едното момче удари другото с ръка, свита на юмрук, а то от своя страна извъртя главата си, опитвайки се да скрие болката. Никол хвана Аня и я избута зад себе си.
- Стой тук, малката. – Каза й, а след това приближи момчетата, които се биеха. Няколко други ги бяха наобиколили и викаха.
- Какво става? – тя се приближи максимално към биещите се и скръсти ръце. Всички момчета, високи около метър и деветдесет, спряха и замръзнаха. Смелостта на момичето ги учуди. Тя дръзна дори да застане между двете момчета.
- Защо се биете? – пита, когато никой не й отговори.
- Не е твоя работа. – по-високото момче я приближи и я огледа отгоре до долу. Късите й панталонки показваха правите й крака красиво, потникът й извиваше горната част от тялото й, а косата й беше нежно прибрана, заради горещината.
- Предполагам, че не е. Да, всъщност не е моя работа, но какво ще постигнете с това? Ти – обърна се към по-ниският – никога няма да го победиш, а ти – обърна се отново към другия – никога няма да имаш смелостта да го убиеш. За това вие ще се биете известно време, а когато се изморите единият просто ще падне и другият ще препише победата на себе си. Скоро всички ще се разпръснат и никой няма да помни случилото се. То ще остане в миналото, така както и това, което ви говоря. За това, защо си губите времето? – всички стояха и гледаха в изненада. Никой до сега не им беше говорил по този начин, а Ники дори не показваше да се страхува от думите си. След като никой не посмя да й каже нищо, тя продължи – Сега ще си тръгна, вие ще се опитате да не придадете внимание на това, което ви казах, но всички знаем, че съм права и това ще ви гложди съвестта. Приятен ден. – смая всички с усмивката си, повдигна рамене, взе сестра си и замина по пътя си. Погледите на момчетата останаха по нея, докато тя не се изгуби в далечината, а преди да завие по уличката си, тя видя, че боят беше прекратен.
- Как го правиш? – Аня поклати глава невярващо.
- Кое?
- Ами , ти винаги казваш какво мислиш и знаеш как точно да го кажеш. Имаш свое мнение и не се интересуваш дали на останалите ще им се хареса, освен ако тях не ги засяга. Някак толкова съобразителна си и едновременно толкова директна.
- Стига си философствала малка красавице. Да се прибираме, че не издържам на тази горещина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
s7eli7y
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 11.02.2010
Age : 23
Местожителство : Добрич

ПисанеЗаглавие: Re: Любов ли?!   Вто Апр 13, 2010 5:46 am

Глава 2
Катя вървеше и с ръка си правеше вятър, опитвайки се да разкара топлината. А когато отвътре бушуваха чувствата на любовта още повече се разгорещяваше.
Скоро стигна уговореното място и в далечината видя приближаващия Димо. Той беше висок и снажен. Някак естествена красота лъхаше от него, но лукавата му усмивка не говореше много на добре. За Катя, тя беше най-красивата, но за околните изглеждаше като Дявол, който се усмихва на току-що пристигналите пътници.
Нещо в нея затуптя само при вида на широката му усмивка. Изпитваше някакво странно напрежение, може би дори страх. И тя не знаеше от какво, но може би това беше любовта.
- Здравей. – Димо я поздрави, когато се приближи. Той нежно обви ръката си около нея и я целуна, докато тя прокарваше пръсти през косата му. Точно в този момент почувства истинско щастие и всяка една дума на Никол нямаше значение. Тя знаеше, че любовта им е истинска и ще просъществува дълго.
След като се разходиха и прекараха почти целият ден заедно, Димо и Катя решиха да отидат в денонощното заведение, където често се събираха. Беше станало към единадесет през нощта, а тъй като майката на Никол не беше нощна смяна, Аня беше при нея и Никол беше навън.
Димо и Катя се настаниха удобно. Ники се опитваше да е мила и да не хвърля от хапливите си изречения, но двойката пред нея изглеждаха толкова лигави. Искаше и се да хване менюто и да закрие очите си, докато не се махнат. Но не можеше да го направи все пак.
Скоро Димо си тръгна и останаха само момичетата.
- Катя, той е страхотен! – Ива плесна с ръце и постави една голяма, изкуствена усмивка на лицето си. Никой не разбра защо беше изкуствена, но определено всички я забелязаха.
- Благодаря ти. – Катя леко се смути. – Е, Ники, какво мислиш? – подкани приятелката си.
- Какво да мисля. Той е мил, нежен и грижовен. Държи се добре с теб и изглежда наистина те харесва.
- Къде е уловката? – пита момичето, учудено.
- Ще свърши. – след малка пауза, продължи - Нека видим. Една от приятелките ти ще се влюби в него, двамата ще започнат да се срещат тайно, скоро ти ще разбереш и ще бъдеш съсипана. Приятелката ти те е предала, а момчето-мечта се е оказало поредния боклук. – завърши трагикомично и се усмихна чаровно.
- Това никога няма да стане. – Катя заяви.
- Да, и аз така си казвах.. – Ники намекна нещо, но никой не реагира, а смениха темата.
- Хайде, да отиваме вече в нас. – каза Лети. Никол оставаше с преспиване у тях, когато майка й не беше нощна смяна.
Четирите момичета вървяха по тъмната улица. Катя беше с руса коса и светли очи, неопределен цвят. Косата й беше дълга и леко начупена. Ива беше ниска, със зелена и къса коса, най-необикновено изглеждаща. Лети беше красива по свое му. с лешникова коса и кафеникави очи. А Ники беше с черна коса и черни очи. Дрехите преминаваха от светли и пъстри, към тъмни и черни. Ако някой ги гледаше отстрани щеше да каже, че момичетата нямат нищо общо една с друга. Но, добре че беше късно, а иначе не ги виждаха много заедно.
Влязоха в апартамента, който беше доста малък и тесен, но за квартира на три момичета беше достатъчен. Мебелите не бяха нови, но не бяха стари и накъсани. Беше им уютно. Стаята, в която стояха беше голяма и имаше един голям диван, на който се събираха четирите момичета и то разпънали се.
Дълго обсъждаха кой филм да гледат.
- Искам да гледаме романтична комедия! – заяви Катя и тропна с крак.
- Не се учудваме! - присви очи Никол.
- Добре, да гледаме комедия. Нито е романтична, нито е филм на ужасите. – предложи Лети.
- Аз съм съгласна. – Ники й намигна.
- Аз пък не. Гледа ми се нещо романтично. Нещо, което да ме разплаче. – Ива се намеси.
- Теб всичко може да те разплаче. – Никол отново се намеси, а Ива не й обърна внимание.
- Какво толкова, ако гледаме романтичен филм? – Лети се опита да обеди приятелката си.
- Шегуваш ли се?
- О, хайде, романтичните филми те карат да повярваш в любовта поне за малко. – Катя приближи Ники и се опита да я обеди.
- Не. Романтичните филми са наивни. Карат те да вярваш в нещо, което знаеш, че няма да имаш. Карат те да вярваш и когато разбереш, че не трябва да вярваш в това нещо, продължаваш да го правиш. Знаеш ли защо хората плачат на романтични филми?- Ники седна на дивана до Ива й се обърна към нея – Защото хората знаят, че това е нещо измислено. В реалния живот не става така и никога няма да стане. За това плачат, знаят, че никога няма да го имат.
- Как е възможно да си такава песимистка? - Катя възкликна и поклати глава.
- Нека гледаме комедия. – Ива каза делово и скръсти ръце пред себе си.
По време на филма израженията на момичетата показваха много и различни чувства. Никол всъщност не беше никак впечатлена от филма и на няколко места почти й се приспиваше, Лети го гледаше с интерес, а Ива и Катя се заливаха от смях.
След като филмът свърши момичетата си легнаха уморени от дългия ден. Бяха останали след полунощ, а на другия ден бяха отново на училище. Това щеше да е интересно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
s7eli7y
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 11.02.2010
Age : 23
Местожителство : Добрич

ПисанеЗаглавие: Re: Любов ли?!   Пет Апр 16, 2010 5:42 am

Глава 3
След като алармата иззвъня три пъти, мобилният на Лети звънна четири пъти, а този на Катя – два, Никол отвори очите си и опита да разбере какво се случва.
- Момичета, ставайте! – Извика, когато видя, че само след час трябва да са в университета. Бяха втора смяна и това улесняваше положението, но не го спасяваше. Момичетата се разсъниха.
- Защо викаш? – Ива протърка очите си.
- Защото е обяд, а след малко трябва да сме на лекции. – казваше Ники, докато сменяше дрехите си с тези, които си беше взела от тях.
- Така става, когато ни караш да гледаме комедии.. Ако бяхме гледали романтичен филм.. – Започна Ива, но Никол я прекъсна:
- Ако бяхме гледали романтичен филм, ти и Катя щяхте да се разплачете и сега да сте с подути очи. А вие не искате да изглеждате така. – Ники се усмихна доволно, надхитрила отново приятелката си, а тя само поклати глава и влезе в банята да измие лицето си с топла вода.
Скоро момичетата излязоха от квартирата и тръгнаха към университета, което за щастие беше близо.
- Момичета, вие отивайте, аз трябва да мина да взема списание „Истина”. Нали знаете, че сега подготвям един проект за лъжата и лицемерието, та трябва да съм подготвена. – Ники каза, а другите момичета кимнаха с глава. Тя се отклони от пътя и след една пресечка спря на уличния павилион за вестници.
- Добър ден. „Истина” – каза и дружелюбно се усмихна на възрастния мъж пред нея.
- Лев и петдесет. – той отвърна на любезността й с усмивка, а тя отвори портмонето си.
- Сгреши. – мъжки глас прозвуча до нея, но тя не му обърна внимание. Изкара парите и плати.
- Благодаря ви. Довиждане. – усмихна се, а след това срещна погледът на момчето, което очевидно беше говорило на нея.
- Може ли да мина? – пита, когато той застана на пътя й.
- Сгреши. – повтори той и леко я обърка.
- В какво? – каза и го заобиколи, прибирайки вестника в чантата си.
- Каза, че след като приключим боя няма да помним, че се е случило и няма да помним, че ти ни наговори онези неща. – тогава Никол вдигна поглед и огледа момчето по-обстойно. Беше онова от уличния побой предния ден.
- Моля? – направи се на ударена и продължи по пътя си, знаейки, че той върви до нея.
- Думите ти ми се набиха в главата. – каза той без да я поглежда.
- Интересно. – тя погледна часовника си, за да прецени колко време има, и почти не обърна внимание на момчето, което все още вървеше до нея.
- Казвам се Миро. – подхвърли той, докато вървяха в мълчание.
- А на мен не ми пука. – тя се обърна към него, погледна го в красивите зелени очи, след това сви рамене и продължи по пътя си, като той, смаян от отговора й, остана назад.
- Извинете за закъснението. – каза, когато влезе в стаята и професорът я смъмри.
- Сядай и да не се повтаря. – тя се качи по малките стълбички и седна на четвъртият ред. - Та, както казвах, новият студент малко закъснява. Исках да ви го представя, но.. – започна господинът и Никол разбра, че ще има нов студент. В този момент голямата дървена врата се отвори и цялата стая се озвучи. Всички погледа се забиха в момчето, което влезе. – А ето го и него. – каза господинът.
- О, не! – Никол се смъкна леко надолу и закри лицето си с ръка.
- Запознайте се с Мирослав Филчев. – момчето повдигна ръка и скоро съзря криещата се Никол. – Можеш да заемеш мястото си. – каза професорът и Миро веднага разбра къде ще седне. Докато се качваше по редовете, всички го гледаха, единствено Никол се чудеше на къде да погледне.
- Пак ли ти.. – каза по-скоро като факт Ники, когато той се настани до нея.
От мен няма отърване. – той се усмихна самодоволно и отвори една тетрадка, за да записва записки. От долните редове Катя и Ива махаха на Никол, в знак, че е късметлийка да стой до толкова красиво момче, но Ники не забелязваше такива подробности. След като се загледа, видя, че всъщност наистина беше много красив. Беше доста по-висок от нея, но достатъчно. Усмивката му беше красива и показваше бели и наредени зъби. Имаше широк гръб и набити рамене. По корема му можеха да се видят плочки, тъй като беше почти края на годината, беше топло и той бе с тениска.
- Добре, какво е мнението ви за брака? – попита лекторът и обходи всички с поглед. Катя бе вдигнала ръка.
- Заповядай. – прикани я той.
- Бракът е нещо свещено. Когато двама влюбени искат да споделят живота си и да са заедно завинаги. – Катя почти се замечта. През това време Никол механично бе вдигнала ръката си.
- Да, госпожице Кидман? – така я наричаше лекторът.
- Стоева, благодаря. – поправи го. Естествено, на нея не й харесваше подобно название. – Бракът е просто формалност. Ако мъж и жена са влюбени, за тях няма да има значение дали ще са омъжени, оженени или там, каквито са.. Плюс това може би 90% от момичетата искат да се омъжат, заради сватбения ден. Бяла рокля, рози, торти и подобни глупости. – Миро беше останал с отворена уста, слушайки думите на Никол. За пореден път тя беше показала колко различна е и как не се влияе от чуждото мнение.
- Не е ли бракът вричане във вярност и лоялност? Нали момчетата предлагат брак на момичетата. Значи, те също го искат и всъщност не са такива идиоти, за каквито ги мислиш. – намеси се Миро.
- Повечето двойки напоследък се женят по общо съгласие, други мъже предлагат, знаейки, че това ще накара момичето да вярва в него, а той ще може да прави, каквото си иска, докато е „на работа” . Добре, може би има и такива, които предлагат от обич, но това доказва, че момчетата са също глупави. След сватбения ден, всичко ще е същото, освен, че на нощното шкафче ще има снимка на жената с бяла рокля, а мъжът в катранен костюм, който ще стои в гардероба му до смъртта му. – всички погледи се бяха насъбрали около Никол. За студентите не беше изненада, те бяха свикнали на странните й теории, но Миро откриваше нещо толкова различно в нея.
- Е, добре. Толкова за днес. – каза лекторът, а след това всички се запътиха към другата стая, където имаха час.
След края на всички часове, които бяха само три, Никол прибра нещата си и се обърна към Лети.
- Трябва да взема Аня отново, защото мама е дневна, а вечерта ще дойда направо у вас. – каза и махна за чао и на другите момичета.
Тъкмо излизаше от сградата, когато Миро я настигна.
- Чакай. – извика след нея.
- О, не, сериозно няма ли да ме оставиш? – обърна се към него и спря, скръствайки ръце на кръста си.
- Как е възможно да си против брака? – възмутено пита той.
- А как е възможно уличен побойник да е толкова наивен? – тя повдигна вежда.
- Не съм такъв. Попаднах там случайно. – каза той.
- О, да, сигурно както си вървеше по улицата и те хванаха и казаха „Бий се с мен” и ти какво да правиш, изпълняваш.. – саркастично говореше Ники, а момчето продължаваше да й се чуди.
- Не точно. – усмихна се. – Онзи тъпак ме удари, защото бях спрял колата пред неговата, което не знам защо беше проблем, но когато някой ме удари не мога да си стоя. – каза той. – Примерно, ако някой ти каже, че те обича, ти ще започнеш да изреждаш хиляди причини защо не трябва да те обича. Истината е, че когато човек обича някого никакви причини не са в състояние да променят мнението му.
- Казваш ми, че ме обичаш ли? – пошегува се Ники, докато двамата вървяха.
- Не, в момента опитвам да се оправдая тъпо. – каза, а тя дори се засмя, което рядко се случваше.
- Довиждане, Миро. – тя се усмихна и продължи по пътя си.
- До скоро, Кидман. – махна й с ръка, а тя се върна и застана пред него.
- Да не си посмял да ме наречеш така! – погледна го с един от своите заплашителни погледи.
- Нима ще ме набиеш? – той се пошегува, а тя поклати глава. – Добре, до скоро Стоева. – той натърти на това, тъй като всъщност не знаеше малкото й име.
- Просто Ники. – каза и той се усмихна доволно. След това продължи по пътя си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
s7eli7y
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 11.02.2010
Age : 23
Местожителство : Добрич

ПисанеЗаглавие: Re: Любов ли?!   Вто Апр 27, 2010 6:21 pm

Глава 4 – След няколко дена

Когато Лети и Ива отидоха до магазина, Ники и Катя останаха насаме.
- Днес ми изглеждаш доста странна. – подхвърли Никол.
- А ти си странна всеки ден.. – каза тя и се засмя. След това сведе глава.
- Какво става? – Ники разбираше, когато на някой му имаше нещо. А при Катя беше особено лесно, тъй като тя винаги беше усмихната и щастлива.
- Не знам, просто Димо не ми се е обаждал от два дена, а не сме се и виждали. – почти проплака.
- Защо ти не му се обадиш? – Ники опита да не се закача и да не казва неща, които ще засегнат момичето. Виждаше, че тя няма нужда от това.
- Вчера му звънях, но той не ми отговори. Той щеше да види и да ми се обади, а днес дори не смея да позвъня. – Катя седна на леглото и сви рамене. Ники обмисляше какво да каже, когато Катя продължи – А Ива се държи толкова странно..
- Оу.. – каза Ники, а след това вратата се отвори и момичетата влязоха в стаята.
- Ето ги чипса, колата и пуканките. – Лети повдигна ръце, показвайки ги. Катя поклати глава към Никол, показвайки, че не иска другите момичета да знаят. Точно и за това го беше казала на Ники. Знаеше, че тя няма да се разприказва.
- Хей, момичета, какво ще кажете за старата игра на въпроси. – Ники повдигна вежди. Катя я погледна строго, но Никол й намигна.
- Не ми се играе. – каза Ива.
- Добре ли чух? – каза Ники, тъй като обикновено Ива беше тази, която предлагаше играта, а Никол отказваше.
- Играта стана тъпа. Пък и вече сме големи, ако има нещо, което искаме да се питаме го правим и без да е „наш ред”. – Това бяха думите на Никол, с които често се оправдаваше.
- Не е честно да използваш моите думи срещу мен. – Никол поклати глава.
- Добре, вие имате ли нещо да се питате, защото на мен ми се гледа филм вече. – Ива не посмя да се обърна към Катя, която пък я оглеждаше странно.
- Какво става? – Катя се обърна към Ива, а Никол изключи DVD-то, усещайки, че вечерта ще се проточи. – Какво става с теб и държанието ти? – допълни Катя.
- Не знам, нищо не става. Какво да става.. – Започна да пелтечи момичето.
- Защо се държиш така! – извика Катя, а Лети и Никол се спогледаха, след това се оттеглиха и седнаха на леглото.
- Как се държа? – Ива отговори на вика й. Лети и Никол отвориха пуканки и решиха да се наслаждават на живия филм пред тях.
- Ти ми кажи. Какво става? Няма да те питам вечно, кажи ми. – малко снижи тона Катя. Ива сведе поглед и замълча.
- Знаеш ли защо Димо не ми се обажда вече два дена? – при това Лети не успя дори да уцели устата си, бързайки да пъха пуканки в нея. Ставаше наистина интересно, а Ива все мълчеше.. – Кажи ми знаеш ли! – Катя извика.
- Виж, направих нещо.. – главата й падаше все по-надолу и по-надуло, а Никол отдавна беше спряла да яде. Прекаления интерес влияеше.
- О, не. – очите на Катя се напълниха със сълзи.
- Съжалявам, Кате. Повярвай ми не исках така да се получи. Просто с Димо се харесахме..
- Мамка му, дори не издържахте една седмица!! – възкликна Никол и се изправи тържествено. Никой не й обърна внимание, но всички я чуха и всички знаеха, че е права.
- Срещаме се тайно. – едва произнесе Ива. Последва доста дълго мълчание.. Може би около десет минути момичетата стояха в една поза и не мърдаха, гледаха кой в земята, кой в тъжното лице на Катя, но никой не смееше да проговори пръв. Дали заради думите на Никол и това, че винаги излиза права, дали заради грозното предателство на Ива или Димо, който всъщност се оказа точно такъв, какъвто Никол каза, че ще е. Катя дори не плачеше. Просто стоеше и мълчеше. На единадесетата минута, Никол реши да се намеси.
- Ам... – въздъхна и започна, но беше прекъсната
- Не смей да казваш „Казах ли ви”. – Катя вдигна ръка без да я поглежда, а Никол огледа момичетата с обстоен поглед.
- Кога.. – подхвърли Никол.
- Какво кога? – пита Катя, която доста учудващо се опитваше дори да говори.
- Кога ще избухнете и ще започнете да си викате? – Никол гледаше ту едната, ту другата.
- Виж, понякога не е нужно да говориш. Понякога на хората им писва от прекаленото ти песимистично настроение. Знаеш ли защо? Защото винаги си права! А понякога хората нямат нужда да слушат такива неща. Ти разбираш мечтите на всички ,караш ги да спрат да вярват. А всъщност си права, защото животът е кучка, а на нас наивните хора ни е нужно толкова време, за да го осъзнаем. – Катя викаше с цяло гърло и мяткаше неориентирано ръцете си.
- А, ето сега.. – Никол отговори сама на предишния си въпрос, но тихо, така че да не ядосва още повече Катя.
- Как можа? – Катя доближи Ива, а тя от своя страна пророни сълзи.
- Колко трогателно. Няма филм, история, новела, роман или живот, в който да не се споменава този въпрос. – Никол съобщи.
- Просто млъкни. – Катя се обърна към нея, а Никол я погледна странно.
- Не смятам да млъкна. Опитвам се да те накарам да се ядосаш на мен и да викаш на мен, а не на Ива. – разкри плана си Ники.
- Защо, тя не е виновна ли? – пита саркастично Катя.
- Не, виновна си ти, че повярва на Димо и повярва на Ива. На бас, че още си готова да й простиш. Виновна си, че си наивна. – Никол опитваше да отклони погледа на Катя от Ива и да го прикове към себе си. Опитваше се по доста странен начин да спаси положението. Може би просто не й се гледаше женски бой.
- Това не я прави невинна. – каза Катя.
- В живота всички са виновни. – Ники застана пред нея и почти успя да я отклони.
- Че са родени ли? – леко се засмя Катя. Обикновено двете момичета влизаха в спор най-често и сега точно това се опитваше да направи Никол. Да я въвлече в спор с нея, за да може да изкара чувствата си без да направи нещо нередно. А споровете между тях често се получаваха.
- Не, че са родени. Че са заченати. – Засмя се Никол, като този път не мислеше, това което казва, а просто се опитваше да подразни Катя.
- Не отнемай вината от Ива. – каза Катя с тих глас.
- Не го правя. Тя е виновна, но и Димо е виновен. – повдигна вежди Никол.
- Защо го направи? – Катя се обърна отново към Ива, която беше замрежила погледа си от сълзи.
- Съжалявам! Повярвай ми, не беше нарочно. – Катя само поклати глави при тези думи.
- А Димо? – пита, въпреки че сама не знаеше какво иска да чуе като отговор.
- Не знам. – въздъхна тежко и вдигна рамене.
- Осъзнаваш ли какво ми причини? – сега Катя беше на вълна плач. Настроенията й се сменяха толкова бързо, че сама не се усещаше. – О, Господи.. – възкликна преди да чуе отговор. Ръцете й трепереха и това можеше да се види от разстояние. Цялата се разтрепери и седна на леглото, слагайки ръка на челото си, все още треперейки.
- Хей, добре ли си? - Никол се притесни много, когато я видя. Катя едва поклати глава и падна назад на леглото. Лети хвърли пуканките и отиде при тях.
- Кате.. – момичето наистина беше безсилно. Дори не усещаше сълзите, които се стичаха по лицето й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
s7eli7y
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 11.02.2010
Age : 23
Местожителство : Добрич

ПисанеЗаглавие: Re: Любов ли?!   Чет Апр 29, 2010 4:33 am

Глава 5
Сутринта момичетата станаха рано. Мълчаливо закусваха и оправяха стаите. Никой не смееше да каже нещо за предишната вечер.
- Ники.. – малко преди да стане време да тръгват, Катя приближи Никол и й прошепна.
- Да? – тя й отговори.
- Кажи ми това снощи случи ли се, или просто съм сънувала? – Катя не изглеждаше да се шегува. За първи път повдигна темата, просто за да се увери наистина ли се беше случило.
- Случи се. – Ники откри тъгата в очите на Катя. – Съжалявам.
- Не съжаляваш. Искаше да стане така, за да можеш да утвърдиш теорията си за несъществуващата любов.
- Остана още малко и ще ми кажеш „Ти си виновна”. Не хвърляй вина на невинните. И между другото, съжалявам. Може да съм всякаква, но не съм безчувствена, за каквато ме мислите. – Катя не каза нищо повече, а Никол излезе от стаята.
- Момичета, трябва да отида до нас преди да дойда на лекции. Ще се видим там. – Никол взе чантата си и тръгна към тях. Никой не й каза нищо. Всъщност се чувстваше гузно, че ги оставя сами. Можеха да се избият, но трябваше да вземе доклада си. Реши да побърза.
- Здравей, Никол. – майка й тъкмо тръгваше за работа. Работеше в един магазин като продавачка. Беше един ден дневна смяна, друг – нощна.
- О.. – Ники спря за момент. – Мислех, че ще си тръгнала. – сведе поглед.
- Не мога да разбера защо държиш да се разминаваме. Когато съм нощна не те виждам, а когато съм дневна ходиш да спиш в приятелки. Толкова ли ме мразиш? – майка й застана близо до нея.
- Не те мразя. Имам работа. – Подмина я и се качи нагоре по стълбите към стаята си. С Аня споделяха една стая и сега тя завари сестричката си на бюрото.
- Аня! – възкликна. – Какво правиш тук? Защо не си на училище? – Никол приближи малкото момиче, а тя се усмихна чаровно.
- Когато теб те няма, винаги ходя по-късно на училище или понякога дори не ходя. Мама е твърде заета, за да ме заведе. – Когато чу това, Никол слезе бързо по стълбите и излезе навън. Майка й тъкмо се качваше в колата.
- Майко! – тя никога не я наричаше „мамо”. Прекалено нежно беше за жена, която е изоставила мъжа си, взела е децата му под свой контрол, а след това ги е оставила на произвола на съдбата.
- Какво става, Ники? – тя заобиколи колата и застана по-близо.
- Как е възможно да оставиш Аня в нас? Тя трябва да ходи на училище. Що за безотговорност! – развика се чернокосото момиче.
- Ти ли ще ме учиш на отговорност! – жената скръсти ръце.
- Е, за твои сведения, съм доста по-отговорна от теб. Поне водя сестра си на училище и не мисля само за собствения си задник! – Никол се обърна и влезе в къщата.
- Не ми говори така, момиче! – извика след нея майка й, но вика й се изгуби някъде в горещината, която премрежваше погледа й.
- Хайде, малката, отиваш на училище. – Никол взе доклада си, а след това раницата на сестра си.
- Но, како, ще закъснееш за лекции. – Аня започна да подскача из стаята, притеснено.
- Аз почти се изучих. Ти сега започваш. Не може да пропускаш дни в училище. Хайде, тръгваме. – двете момичета тръгнаха бързо към училището на малката Аня.
- Хайде, приятно училище. – целуна малкото момиче по челото и след това с съвършен спринт стигна до училище.
Когато влезе в стаята всички погледи се стовариха върху нея.
- Вчера казах да не се повтаря, а днес закъсня дори повече. – Лекторът повдигна очилата си и я погледна изпод вежди.
- Съжалявам, господине. – Никол се опита да уравновеси дишането си.
- Сега ще прочетеш доклада си, точно тук. – той показа катедрата си – пред всички. – Отдръпна се и й направи място. Нямаше време за оправдания, за това Никол застана пред всички. Нагоре между редовете видя Миро, който се беше настанил удобно и чакаше да чуе какво ще каже Никол.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
s7eli7y
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 11.02.2010
Age : 23
Местожителство : Добрич

ПисанеЗаглавие: Re: Любов ли?!   Пет Юни 04, 2010 6:05 am

Глава 6
- Докладът ми е на тема „Лъжа и Лицемерие”, но това не означава, че ще говоря само за това. Несправедливо е да говориш за лъжата, без да споменеш истината. Едното върви с другото. Е, искате да знаете истината? Аз ще ви я кажа. Истината е, че на хората им се налага да излъжат. Понякога просто се налага да премълчиш истината. Дали аз лъжа? Бих ви питала същото. Някога лъгали ли сте? Естествено, че да. Помня първата си лъжа. Майка ми забрани да каня приятелки в нас, докато тя е на работа, но аз реших да не я послушам. Когато се прибра видя, че има няколко чаши в мивката и аз излъгах. Излъгах, че съм канила някого и чашите са само от мен. Знаете ли какво стана? Скоро разбра, че съм излъгала и ми се скара едно хубаво. Мисълта ми е, че всяка лъжа излиза наяве рано или късно. Дори години да минат, истината ще възтържествува. Знам, че това не са думи присъщи за мен и теориите ми за живота, но честните хора са рядкост. И ако видите честен човек – убийте го.. – за да не се мъчи. – докато Никол четеше Ива и Катя си хвърляха притеснителни погледи. Думите на Ники винаги бяха на място, винаги бяха точни и сякаш извадени от мислите на другите.
- Доста е кратко. – каза лекторът и пристъпи към нея.
- Докладът е за другата седмица. Още не е готов.. – побърза да се оправдае Никол.
- Добре. Повече не закъснявай. – той я подмина и седна на мястото си.
- Само това ли? Няма ли да кажете какво мислите? – тя се обърна и повдигна ръце. Никой не си позволяваше да говори на лекторът за каквото и да е, но това естествено нея не я притесняваше. Той повдигна вежди и я огледа.
- Не. Виолета ще го направи. – каза решително.
- Моля? – казаха двете момичета в един глас.
- Виолета, искам да чуя мнението ти за това, което е написала Никол. – обясни господинът, а Виолета се изправи и започна да чупи пръсти.
- Въпреки че не е довършен, мисля, че дори да го остави така е съвършен. Нейните слова винаги крият по малко или много истина и могат да научат хората. – говореше разкъсано и с малки паузи. – Тя е като мислител. – прехапа устни и се обоснова – Ние хората се учим от грешките си и то в най-добрите случаи, а тя се учи от грешките на останалите. „Не прави грешката, която аз направих” сякаш звучи в мислите й. Мисля, че Никол се е справила страхотно и не го казвам, защото съм й приятелка и съм пристрастна, напротив. Ако не я познавах щях да кажа, че е най-странна за поколението ни. Дори „странна” не е подходяща дума. Човек, който изцяло разчита на собственото си мнение и не се страхува да го каже и обоснове, е много повече от „странен”. – Всички внимателно се вслушваха в думите й. Въпреки че това беше пределно ясно на всички, никой не го беше изричал на глас. На Ники й звучеше доста интересно. Виолета винаги е била потайна и неутрална в споровете им. Често не знаеше мнението й, но всъщност се доближаваше повече до разсъжденията на Никол. Не толкова наивна и не толкова реалистка. Средно положение.
- Добре. Този час и двете получавате отлични оценки. – каза господинът, изненадвайки всички. Той не показваше мнението си по никакъв начин и трудно разбираха кога нещо му харесва и кога не, докато не съобщи оценките.







Глава 7
- Ники, защо закъсня за лекциите? – Катя пита момичето, докато отиваха да хапнат преди да продължат следобедните лекции. Всеки петък имаха повече часове.
- Трябваше да свърша нещо в къщи. – каза и поклати глава незначително. Катя, Лети и Никол вървяха напред, а Ива се опитваше да ги настигне. Катя максимални се опитваше да я игнорира поне докато са сред хора, защото самата тя не знаеше кога може да избухне.
Момичетата седнаха на една маса, а Никол отиде да вземе нещо за ядене.
- Нали знаеш, че тази храна е вредна. – Ники се обърна и видя Мирослав да стои зад нея, оглеждайки храната.
- О, сега ще ми казваш какво трябва да ям? – тя сложи свободната си ръка на кръста и го погледна предизвикателно.
- Не, просто тази не е полезна. – той опита да се усмихне.
- Ще ям каквото си искам. – тя се обърна, а той продължи след нея.
- Хареса ми есето ти. – тя не се обърна.
- Не беше довършено и не беше есе. – повдигна вежди, въпреки че той не я виждаше.
- Хареса ми. – той си взе храна, а Никол остана с отворена уста след поръчката му.
- Нали тази храна беше вредна? – тя се обърна към него.
- Вредна е, но това не ми пречи да я ям. Просто исках да видя мнението ти. Дали си като тези, които подбират храната си. – той се усмихна, надхитрил я, а тя сви очи.
- Е, не съм. Ям, каквото ми харесва. – отговори му.
- Аз също. – той се усмихна, а тя поклати глава, скривайки усмивката си. След това отиде при приятелките си. Седна на масата и забеляза, че всички я гледаха.
- Какво? – тя ги огледа.
- Какво става с теб и Филчев? – Пита Лети и се усмихна лукаво.
- Миро? Ха! Нищо. – тя се засмя дори само на мисълта за нещо подобно.
- Да, да. Щом казваш. – Ива опита да се включи.
- О, нали няма да й го вземеш. – Катя се обърна към Ива.
- Стига вече! До кога ще търпя хапливите ти изречения? – Ива се изправи и тръшна храната си на масата. Никол покри очите си с ръце, а Лети се дръпна със стола си назад.
- Хапливи изречения? Заслужаваш никога да не ти говоря, а не да казвам „хапливи изречения”! – Катя също се изправи и двете започнаха да си викат.
- Извиних ти се и точка. Спри да преувеличаваш! – извика Ива.
- Да преувеличавам!? Ти си се срещала с момчето, което обичам, докато все още ходех с него! Не се ли чувстваш поне малко виновна?
- Естествено, че съм виновна. Но, Катя, човек не може да заповядва на сърцето си. Съжалявам!
- И аз съжалявам. Съжалявам ,че ти се доверих, че ти повярвах и наистина те обичах. Сега разбирам колко права е Ники за всичко. – Всички студенти бяха спрели да обядват. Стояха и слушаха, а Миро през това време приближаваше масата.
- Хайде стига. – Ники се изправи и се опита да прекрати спора, тъй като станаха главната тема на почти всички.
- Не. Нека разберат всички що за нищожество е това нещо пред мен, наречено човек и най-вече наречено мой приятел. – Катя говореше с огромно пренебрежение.
- Не исках да те нараня.
- Прекалено късно. – Катя се обърна и тъкмо, когато Миро щеше да се намеси, тя се блъсна в него. Погледна го и го подмина. Излезе навън.
- Хайде какво зяпате. Нямате ли си свои проблеми? – Извика Миро и всеки се върна към предишното си занимание. Ива седна на стола и положи ръце на очите си. Никой не смееше да й каже нещо.
- Дона разбираш грешката си. И дано не я повториш. – Каза й Ники и след това излезе навън след Катя.
- Хей, почакай. – Ники извика, а Катя се обърна. Лицето й се разкри. Беше обляно в сълзи. Тя спря и повдигна ръце.
- Защо? За да влезем в поредния спор и за да ми кажеш колко наивна съм била? Да ми кажеш, че си била права и че винаги си била? Е, бъди доволна. Беше права за всичко.
- Ако знаех, че това ще ти коства толкова много, предпочитам да не бях права. – Ники се опита да я приближи.
- Остави ме. – каза Катя и се обърна.
- Последното нещо, което искаш в момента е да си сама. Хайде, ела да се разходим . – Каза и хвана приятелката си под ръка. Двете тръгнаха на някъде, пропускайки последните часове.

++++

Никол вървеше по улицата, когато почти се свечеряваше. Въпреки че беше почти вечер, времето беше прекрасно и на нея не й беше студено по късите панталонки и тениската, с които беше облечена. Когато наближи дома си видя, че колата на майка й все още беше пред тях, което означаваше, че не беше тръгнала за работа. Искаше й се да се разхожда, докато майка й тръгне, но беше изморена от деня и искаше да се прибере по-скоро.
- Никол? – още с отварянето на вратата, майка й извика.
- Да? – отегчено отвърна. След малко се появи жената, носейки обувки в ръцете си.
- Не си карала последните часове и закъсняваш няколко дена подред! – застана пред нея и скръсти ръце.
- О, и сега ще ми се караш? – пита Ники и се засмя в лицето й.
- Къде беше? – опита се да игнорира невниманието на дъщеря си.
- Не те интересува. Значи можеш да оставиш малката си дъщеря да не ходи на училище, когато ти бързаш, но когато аз не вляза в два часа се правиш на отговорен родител? – Ники хвърли чантата си на масичката до вратата, където се случваше всъщност всичко.
- Не смей да ми говориш така! Кажи ми къде беше!?
- Правих секс с един наркоман. – Ники се усмихна на иронията си, а майка й вдигна ръка заплашително.
- Хайде, удари ме де. – прикани я. След това взе ръката й и я наклони към лицето си. – Удари ми, за да имам причина да се махна от тук и да отида при татко! – крещеше Никол.
- Какво те спира? Отивай при баща си!
- Ако нямаше едно невинно момиче, за което да се притеснявам, че ще е в твоите ръце бих го направила отдавна. Просто не искам Аня да свърши като теб. Ще остана и ще бъда майката, която ти никога не си й била. – Никол не се притесняваше да й говори, както си иска, защото и двете знаеха, че е права. Въпреки че държанието й беше прекалено и неуместно към родител, на нея не й пукаше особено.
- Спри да се държиш така! Имай малко уважение, към жената, която.. – започна майка й.
- … провали живота ми? – Никол довърши изречението и спря.
- Какво съм провалила?
- Взе ми всичко, което имам! Знаеш колко обичах баща си и.. – Ники направи пауза и се спря преди да изрече другият човек, от когото майка й я отдели.. - Ти беше прекалено егоистична, за да мислиш и за останалите. Сега отивай и се трепи в него магазин. Тук не си ни нужна. – Каза Ники с видимо неуважение и презрение, а след това се качи по стълбите и влезе в стаята си.
- Здравей, миличка. – Никол влезе и се усмихна на Аня.
- Како, до кога ще продължавате да се карате с мама? – Аня почти проплака. Никол се учуди на въпроса и се замисли в отговора.
- Когато спрем да се виждаме? – каза като въпрос и се усмихна. – Виж, мама е ..добра жена – едва произнесе – Но имаме някой разногласия. Това е всичко.
- Но вие с карате всеки път, щом се видите. – каза малкото момиче.
- Съжалявам. – отиде и я прегърна. След това започнаха да се закачат и да се смеят, докато не стана време да си лягат. Или поне да си ляга Аня.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Любов ли?!   

Върнете се в началото Go down
 
Любов ли?!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» На мода ли е темата за несподелената любов?
» Вярвате ли в "единствената", "истинска" любов?
» Забравя ли се първата любов?
» Коментари относно превода / Братството на Черния Кинжал 11 - Дългоочаквана любов
» Книга втора - Вечна любов

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Лично творчество :: Фикове-
Идете на: