Искаш ли да влезеш в света на Морганвил?
Единственото, което трябва да направиш е да се регистрираш.


Преместени сме в muse-bg.net
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Control panel

Моят профил

Информация

Преференции

Подпис

Аватар

Социални

Приятели и врагове

Потребители

Групи

Лични съобщения

Входящи

Изходящи

 Други

Теми, които следя

Top posters
Raven (1413)
 
vamp_lady898 (772)
 
mono89 (729)
 
Luxuria (535)
 
Bibs (438)
 
emi (407)
 
krisinka_24 (378)
 
Vampire Huntress (378)
 
Райс (360)
 
melrose (351)
 
Издателства и приятели
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 19, на Сря Фев 02, 2011 11:00 am
Most Viewed Topics
Благодарности на издателства:
Да преброим обратно от 9999
Приятели на форума
Опиши настроението си с емотиконка
Какво слушате в момента?
Да преброим до 9999 / продължение /
Малки сладки лъжкини
Асоциации
Новини от издателство Ибис
СТАНЕТЕ НАШИ ПРИЯТЕЛИ:)
Споделени преводи:

1. Her Vampire Husband /+18/
2. Racing The Moon /+18/
3. After the Kiss /+18/
4. The Secret Circle: The Initiation - #1
5. The Secret Circle: The Captive -#3
6. The Vampire Diaries: The Return Midnight - #7
7. The Nine Lives of Chloe King: The Fallen
8. Unearthly
9. Divergen
10. Fifty shades of gray


Резюметата на книгите
Follow Us
Брояч

Share | 
 

 Томас Майн Рид

Go down 
АвторСъобщение
Savannah
Под защита на Бишоп
Под защита на Бишоп


Брой мнения : 296
Join date : 07.04.2010
Age : 36

Character sheet
Име на героя: Махат
Раса: Черен магьосник
Години: няколко хилядолетия

ПисанеЗаглавие: Томас Майн Рид   Съб Сеп 25, 2010 11:09 am

МАЙН РИД


Томас Майн Рид (на английски: Thomas Mayne Reid) (1818–1883), много по-популярен като Капитан Майн Рид, е един от най-известните ирландско-американски писатели на 19 век. Неговите живот и кариера са до голяма степен „трансатлантически“. Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Сега обаче той е почти забравен в англоезичния свят, но в много други страни, най-вече в Русия, продължава да е много четен и до днес.
Майн Рид е роден на 4 април 1818 г. в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец — както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция — прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя.
Като момче Майн Рид първо посещава училище в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съседното село Кейтсбридж. На този свой учител впоследствие той посвещава романа си „Ловци на растения“. Когато Майн Рид навършва шестнайсет години, родителите му го изпращат да се учи в Белфаст, в Кралския университетски колеж, където учи 4 години и получава високи оценки по математика, древни езици, риторика, спортни дисциплини. Само към богословието не изпитва влечение, което много огорчава родителите му, които мечтаят да видят сина си презвитериански пастор.
След като получава добро класическо образование, Майн Рид се връща в Балирони, където известно време работи като частен учител в заможни семейства. Обаче младежът се отегчава от живота в бащиния дом: завладян е от жажда за пътешествия и романтични приключения. Страната, в която мечтае да замине, са Съединените щати, с техните безбрежни пространства от прерии и непроходими гъсти гори, за които той чете в много книги. Особено му се иска да общува с дивите индиански племена в естествени условия, да половува заедно с траперите.
В търсене на приключения Майн Рид напуска Ирландия при навършване на пълнолетие и се отправя с кораб за Съединените щати. През януари 1840 г. той пристига в Ню Орлиънс — най-големия град в робовладелския Юг. Замаян от тамошния бурен живот, Майн Рид бързо изхарчва парите, които получил от баща си, и се изправя пред необходимостта да си търси работа. Бързо разбира, че образованието му няма да му помогне и затова постъпва в една търговска фирма, за която впоследствие разбира, че се занимава с препродажба на „жива стока“. Неговите задължения се състоят от надзор над пристигащите партиди роби до наказания с бичуване. Майн Рид намира тази работа за отвратителна, напуска я и се отправя на север. През първите две години от пребиваването си в Америка младият авантюрист сменя няколко професии: продава в магазин, в Охайо за кратко става пътуващ актьор, в Нешвил той дори открива собствено училище, като сградата за него построява със собствени средства. В Натчез, Мисисипи се запознава индиански търговци и бели трапери, като участва в няколко дълги търговски и ловни експедиции навътре в прерията. Натрупаните богати впечатления по-късно Майн Рид използва в литературното си творчество.
След поредицата бурни преживявания, Майн Рид заминава през 1842 г. за Питсбърг, Пенсилвания, където през есента на същата година започва литературната си кариера, като публикува поезия във в. Питсбърг Морнинг Кроникъл под псевдонима Пуър Сколър (Poor Scholar — Беден учен). След няколко месеца, през пролетта на 1843 г. се премества във Филаделфия и се установява там. Пише стихове и разкази, които публикува в различни издания. Във Филаделфия Майн Рид написва и първата си пиеса Мъченик на любовта (Love's Martyr), която веднага бива поставена на сцената в един от местните театри. По същото време — през есента на 1843 г., Майн Рид се запознава с известния американски поет и писател Едгар Алън По.
През есента на 1846 г. Майн Рид се премества в Ню Йорк и започва да работи в популярния седмичник Спирит ъв дъ тайм (Spirit of the Time). По това време войната между САЩ и Мексико е в разгара си. Майн Рид изоставя литературния живот и през март 1847 г. се включва като офицер, с чин лейтенант, в Първи нюйоркски доброволчески полк, който отплава за бреговете на Южно Мексико. Във войната Майн Рид проявява като храбър офицер, но и като журналист: в почивките между боевете той пише статии, които по-късно изпраща в Спирит ъв дъ тайм, където се печатат под общо заглавие Записки на стрелеца (Sketches by a Skirmisher). Майн Рид участва в обсадата на Вера Крус, в битките за Контрерас, Чурубуско и др. На 13 септември 1847 г. при щурма на крепостта Чапултепек той е тежко ранен в бедрото, губи съзнание и остава да лежи на бойното поле. Считат го за загинал, в някои американски вестници се появява негов некролог, дори и семейството му в Северна Ирландия получава известие за смъртта му. Обаче той остава жив. След изписване от болницата остава за няколко месеца в Мексико, като се запознава със страната и изучава природата ѝ. Тези свои впечатления използва по-късно при написване на няколко свои романа.
През май 1848 г. напуска армията с чин капитан, звание, което използва до края на живота си. Няколко месеца прекарва в Охайо, в дома на журналиста Дон Паят, бъдещ юнионистки генерал, където написва първия от многото си романи, Живот на война (1849, Ню Йорк), издаден по-късно под заглавие Стрелкова част (1850, Лондон) и посветен на мексиканската война.
През 1849 г. вдъхновеният романист заминава за Ню Йорк, където събира отряд от доброволци в помощ на Унгарската революция. Обаче, когато групата пристига в Париж, научават за потушаването ѝ. Майн Рид разпуска доброволческия отряд и се завръща в Северна Ирландия. Там написва втория си роман, Ловци на скалпове (1851), за който той твърди, че е базиран отчасти ѝ на неговите собствени приключения в Далечния Запад.
След успеха на Стрелкова част Майн Рид намира в Англия сигурен издател за книгите си и затова се премества да живее там. Издателят Дейвид Боуг предлага на Майн Рид да напише серия приключенски книги за деца и писателят се съгласява. От този момент в творчеството му се забелязват две основни направления: романи, предназначени за възрастни (adult novels) и повести за деца и юноши (juvenile tales). Теми на произведенията от първото направление са главно войната, любовта и отмъщението. Главни герои на второто направление са по принцип деца, оказали се в екстремни ситуации, а приключенският сюжет се развива на фона на подробно и достоверно описания на флората и фауната на местата, където се развиват събитията, а също и нравите и обичаите на местните жители. За петнайсетина години под перото на Майн Рид редица романи, действието на голям брой от които се развива в Северна Америка.
През този период от живота си Майн Рид създава някои от най-добрите си произведения и става изключително популярен. На 15 август 1854 г. се оженва за англичанката Елизабет Хайд, която е много по-млада от него. Двамата остават заедно до смъртта на Майн Рид.
Всяка година, в навечерието на Коледа в книжарниците се появява поредната повестта за деца, подписана с „Капитан Майн Рид“. На 1 декември 1851 г. излиза повестта „Жилище в пустинята“, след нея — дилогията Момчета-ловци и Млади пътешественици. Следват: Изгнаници в гората, „южноафриканската“ трилогия Горски момчета, Приключенията на младите бури и Ловци на жирафи (третата книга от трилогията излиза 10 години след втората), „хималайската“ дилогия Ловци на растения и Пълзачи по скали, „морската“ дилогия Избягал в морето и Захвърлени в океана, както и повестите Момче-моряк (известна още и като Морското вълче), Момчета-роби, Плаване в гората, Корабокрушенци (В дебрите на Борнео) и др. Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши. Същевременно Майн Рид работи и над романи за възрастни. След Стрелкова част излиза Ловци на скалпове, който има необикновен успех: за четирийсет години от момента на първото издание (1851 г.) само във Великобритания са продадени повече от един милион екземпляра. Със значителна популярност се ползват и романите Белият вожд, Квартеронката, Оцеола, Ямайски марони и др. Връх на творчеството му е романът Конникът без глава. Майн Рид написва общо 28 романа за възрастни.
Освен това, Майн Рид превежда от френски няколко романа, един от които е Герой по неволя от Луи дьо Белмар, по-известен под псевдоним Габриел Фери. Все още някои хора считат, че това е роман на Майн Рид.
В началото на 1860-те капитан и г-жа Рид се заселват в Джерардс Крос, малко село в Бъкингамшър, където бившият войник се появява на публични места с чуждестранната си униформа. Въпреки че продажбата на книгите му осигурява доста голям доход, Майн Рид харчи парите си веднага, щом ги получи. Животът му изобщо не протича гладко. През 1866 г. замисля строителство на огромна „хасиенда“ (имение) в мексикански стил, и затъва в огромни дългове, от които едва се измъква. От пълен банкрут го спасява издаването на Конника без глава. Обаче Майн Рид се впуска в поредната рискована авантюра — основава собствен вестник Литъл Таймс, който просъществува кратко: излизат само 22 броя.
След всички тези неуспехи Майн Рид обръща поглед към Америка: там се надява да възстанови предишната си слава и финансовото си положение. През ноември 1867 г. пристига в САЩ, където по то време са изключително популярни така наречените дайм новелс (десетцентови романи) — неголеми по обем остросюжетни произведения, публикувани с ярки обложки от нюйоркското издателство Бидъл енд Адамс. По негова поръчка Майн Рид написва цяла серия кратки романи, в това число Безпомощна ръка, Плантаторът-пират (Островът на дявола), Бялата скуо, Жълтият вожд (Синият Дик). Същото издателство издава и някои от предишните му произведения в съкратен вид (дайм-версии). Освен това Майн Рид започва издаване на юношеско списание, което няма успех.
През май 1868 г. Майн Рид, по съвет на приятели, приема американско гражданство, за да може да получава пенсия като инвалид от Мексиканската война (която му бива отпусната). Здравословното му състояние се влошава и той прекарва дълго време в болница, за да лекува старата си рана от войната. Понякога е толкова зле и лекарите едва успяват да го спасят. През 1870 се налага да се върне във Великобритания поради тежко здравословно състояние и неплатежоспособност. Средства за връщането му осигуряват приятели, сред които и Теодор Рузвелт Старши, баща на двайсет и шестия американски президент. По-късно Елизабет Рид, съпругата на писателя, която го придружава, пише, че почти през целия път до Англия Майн Рид не е на себе си.
Почти до края на 1870-те Майн Рид живее в провинцията. Там болният писател, въпреки изтощението от болестта, продължава да пише, все така плодотворно. Обаче за повече от преданите му читатели е болезнено ясно, че най-добрите му творби, макар и с няколко забележителни изключения, са вече зад гърба му. След завръщането си в Англия, Майн Рид лежи няколко месеца в психиатрична клиника, а след това отново се заема с творчество — отначало внимателно, без да се напряга прекалено, според лекарските препоръки. Обаче в края на 1874 г. състоянието на здравето му отново рязко се влошава: на ранения крак пак се образува абсцес, започва заразяване на кръвта. И този път организмът на писателя устоява. Но процесът на възстановяване е мъчителен и продължава цели шест месеца. В борбата с постоянната болка писателят се пристрастява към наркотиците. Майн Рид до края на живота си остава инвалид и не може да се придвижва без помощта на патерици.
Лечението и лекарствата изискват доста средства, и Майн Рид отново се хваща за перото, макар че това не е лесно в неговото състояние. Написва романа Гуен Уин и го публикува веднага в девет (!) провинциални вестника, за да изкара повече.
През 1877–1878 г. сътрудничи с плодовития автор на десетцентови романи Фредерик Уитъкър (Frederick Whittaker) (1838–1889), като написва заедно с него романа Ловци на мустанги. Освен това, Майн Рид редактира романа на Уитъкър Копчето на кадета. След година, останал без пари, се решава на отчаяна стъпка: опитва да предложи на няколко провинциални вестници романа Копчето на кадета като собствен, но редакторите не приемат ръкописа. Във Франция обаче този роман бива издаден под името на Майн Рид, със заглавие Вождът със златната гривна. Автор на адаптирания френски превод е популярният писател Паскал Грусе (по-известен под псевдоним Андре Лори), издал заедно с Жул Верн романа Корабокрушенецът от '„Цинтия“.
През 1879 г. Майн Рид пише за издателство Бидъл енд Адамс романа Капитанът на стрелците, който а следващата година излиза в Лондон под заглавие Кралицата на езерото. През следващите години Майн Рид пише малко и се занимава повече със селско стопанство в своята ферма.
В началото на октомври 1883 г. раната отново подсеща за себе си: Майн Рид окончателно е повален на легло. Но и тогава продължава да работи: започва да пише книга със спомени за мексиканската война. Обаче с всеки изминат ден става все по-зле и на 22 октомври в 8 часа вечерта Томас Майн Рид почива. Погребан е в лондонското гробище Кенсал Грийн, където уникален надгробен камък, украсен с котва, сабя и стих от една от неговите книги, отбелязва гроба му до ден днешен.
Много вестници както в Англия, така и извън нейните предели поместват некролози, в които отдават почит към талантливия писател. Сатърдей ревю пише: „Книгите му са образец за това какви трябва да бъдат книгите за юноши“. Интер Оушън (Чикаго): „Младежта в Англия и Америка нямаше по-добър приятел от капитан Майн Рид“. Знаменитият изследовател на Африка Дейвид Ливингстън пише в своето последно писмо от африканските джунгли: „Читателите на книгите на Майн Рид са материалът, от който се получават пътешественици“.
Майн Рид оказва влияние на творчеството на такива известни писатели като Робърт Луис Стивънсън и Хенри Райдър Хагард. По произведенията му се увлича и Джек Лондон.
Книгите на Майн Рид са превеждани на френски, немски, италиански, испански, шведски, руски, български и много други езици, дори и на един от езиците на американските индианци.
В продължение на шест години след смъртта на писателя продължават да излизат негови нови произведения, които той не успява да публикува приживе.


Хронологичен списък на произведенията на Майн Рид


1840-те
Живот на война или Приключенията на един офицер от леката пехота (War Life: or, The Adventures of a Light Infantry Officer) (1849)

1850-те
Стрелкова част или Приключенията на един офицер в Южно Мексико (The Rifle Rangers: or, Adventures of an Officer in Southern Mexico) (1850) (по същество същата книга като Живот на война)
Ловци на скалпове или Романтични приключения в Северно Мексико (The Scalp Hunters: or, Romantic Adventures in Northern Mexico) (1851)
Жилище в пустинята или Приключенията на едно семейство, изгубило се в пустошта (The Desert Home: or, The Adventures of a Lost Family in the Wilderness) (1852)
Момчета-ловци или Приключения в търсене на бял бизон (The Boy Hunters: or, Adventures in Search of a White Buffalo) (1853)
Млади пътешественици или Момчета-ловци на Север (The Young Voyageurs: or, The Boy Hunters in the North) (1854)
Изгнаници в гората или Опасните приключения на едно перуанско семейство сред Амазонската пустош (The Forest Exiles: or, The Perils of a Peruvian Family Amid the Wilds of the Amazon) (1854)
Ловджийски празник или Разговори около лагерния огън (The Hunter's Feast: or, Conversations Around a Camp Fire) (1855)
Белият вожд: Легенда от Северно Мексико (The White Chief: A Legend of Northern Mexico) (1855)
Горски момчета или Историята и приключенията на един капски фермер и неговото семейство из дивите плата на Южна Африка (The Bush Boys: or, The History and Adventures of a Cape Farmer and His Family in the Wild Karoos of Southern Africa) (1855)
Приключенията на младите бури или Повест за ловни приключения в Южна Африка (The Young Yägers: or, A Narrative of Hunting Adventures in Southern Africa) (1856)
Квартеронката или Любовни приключения в Луизиана (The Quadroon: or, A Lover's Adventure in Louisiana) (1856)
Ловци на растения или Приключения сред Хималаите (The Plant Hunters: or, Adventures Among the Himalaya Mountains) (1857)
Военна пътека или Лов на мустанг (The War Trail: or, The Hunt of the Wild Horse) (1857)
Избягал в морето или Автобиография за момчета (Ran Away to Sea: An Autobiography for Boys) (1858)
Оцеола (Oceola) (1859). Озаглавена също: Семинол (The Half Blood) (1861), Оцеола или Червеният елен от Флорида (Osceola: or, The Red Fawn of the Flower Land) (1875)
Момче-моряк или Пътуване в мрака (The Boy Tar: or, A Voyage in the Dark) (1859)

1860-те
Странни хора (Odd People) (1860)
Горски рейнджъри (The Wood Rangers) (1860)
Дивата ловджийка (The Wild Huntress) (1861). Озаглавена също: Дивата ловджийка или Отмъщението на големия скуотър (Wild Huntress: or, The Big Squatter's Vengeance) (1882)
Депар авантюристът (Despard the Sportsman) (1861)
Мецана или Големият лов на мечки (Bruin: or, The Grand Bear Hunt) (1861)
Герой по неволя (A Hero in Spite of Himself) (1861). Озаглавена също: Ловец на тигри (The Tiger-Hunter) (1862)
Ямайски марони (The Maroon) (1862)
Пълзачи по скали или Самотен дом в Хималаите (The Cliff Climbers: or, The Lone Home in the Himalayas) (1864)
Захвърлени в океана (Ocean Waifs) (1864)
Бялата ръкавица, рицарски роман (The White Gauntlet: A Romance) (1864) Момчета-роби (The Boy Slaves) (1865)
Конникът без глава: странна история от Тексас (The Headless Horseman: A Strange Tale of Texas) (1865)
Бандолеро или Сватба сред планините (The Bandolero: or, A Marriage Among the Mountains) (1866). Озаглавена също: Планинска сватба (The Mountain Marriage) (1867)
Ловци на жирафи (The Giraffe Hunters) (1867)
Вождът на герилите и други истории (The Guerilla Chief: And Other Tales) (1867)
Плаване в гората: пътешествие сред горските върхари (Afloat in the Forest: A Voyage Among the Treetops) (1867). Озаглавена също: Плаване в гората (Afloat in the Forest) (1868)
Момиче-съпруга: повест за два свята (The Child Wife: A Tale of Two Worlds) (1868)
Плантаторът-пират: сувенир от Мисисипи (The Planter Pirate: A Souvenir of the Mississippi) (1868). Озаглавена също: Сухоземни пирати или Лигата на Дяволския остров, история от Мисисипи (The Land Pirates: or, The League of Devil's Island, A Tale of the Mississippi) (1879)
Безпомощна ръка или Възмездието на дивия лес (The Helpless Hand: or, Backwoods Retribution) (1868). Озаглавена също: Фатална връв: Повест за възмездието на дивия лес (The Fatal Cord: A Tale of Backwoods Retribution) (1869)

1870-те
Четириноги (Quadrupeds) (1870) (научно-популярна)
Корабокрушенци: приключения в дебрите на Борнео (The Castaways: A Story of Adventure in the Wilds of Borneo) (1870)
Бялата скуо и жълтия вожд (The White Squaw and the Yellow Chief) (1871). Озаглавена също: Бялата скуо (1868), Синият Дик или Отмъщението на жълтия вожд (Blue Dick: or, The Yellow Chief's Vengeance) (1879)
Самотно ранчо: повест за „оградената равнина“ (The Lone Ranche: A Tale of the „Staked Plain“) (1871)
Пръстът на съдбата, роман (The Finger of Fate: A Romance) (1872). Озаглавена също: Звездата на империята, роман (The Star of Empire: A Romance) (1888)(Посмъртно)
Кубински патриот или Красивата креолка. Епизод от кубинската революция (The Cuban Patriot: or, The Beautiful Creole. An Episode of the Cuban Revolution) (1873)
Смъртоносен изстрел: роман за гората и прерията (The Death Shot: A Romance of Forest and Prairie) (1873). Озаглавена също: Смъртоносен изстрел: преразказана история (The Death Shot: A Story Retold) (1874)
Сигнал за помощ: повест за южните морета (The Flag of Distress: A Story of the South Seas) (1876)
Гуен Уин: роман за долината на река Ай (Gwen Wynn: A Romance of the Wye) (1877)
Ловци на мустанги (The Wild-Horse Hunters) — в съавторство с Фредерик Уитъкър (1877)
Гаспар гаучото, повест за Гран Чако (Gaspar the Gaucho: A Tale of the Gran Chaco) (1879)
Барката „Спектър“: Повест за Пасифика (The Specter Barque: A Tale of the Pacific) (1879)
Капитанът на стрелците или Кралицата на езерата (The Captain of the Rifles: or, The Queen of the Lakes) (1879) Озаглавена също: Кралицата на езерата: роман за Мексиканската долина (The Queen of the Lakes: A Romance of the Mexican Valley) (1880)
Крис Рок или Любовник във вериги (Cris Rock: or, A Lover in Chains) (1879)

1880-те
Свободни стрелци: роман за Мексиканската долина (The Free Lances: A Romance of the Mexican Valley) (1881)

Посмъртно издадени
Лов на левиатан или Приключения в океана (The Chase of Leviathan: or, Adventures in the Ocean) (1885). Озаглавена също: Ловци в океана или Лов на левиатан: роман за опасно приключение (The Ocean Hunters: or, The Chase of Leviathan. A Romance of Perilous Adventure) (1881)
Огнена земя: приключенска повест (The Land of Fire: A Tale of Adventure) (1884)
Младите бури: повест за приключения в Южна Африка (The Vee-Boers: A Tale of Adventure in Southern Africa) (1885)
Пътеводител на златотърсача или Изгубената планина (The Gold Seeker's Guide: or, The Lost Mountain) (1882). Озаглавена също: Изгубената планина: повест за Сонора (The Lost Mountain: A Tale of Sonora) (1885)
Пронизано сърце и други разкази (The Pierced Heart and Other Stories) (1885)
Попаднали в капана на едно дърво и други разкази (Trapped in a Tree and Other Stories) (недатирани — след 1867). Вероятно издадени посмъртно Без пощада (No Quarter) (1888)
Популярни приключенски повести (Popular Adventure Tales) (1890) — антология, съдържаща Млади пътешественици (Young Voyageurs), Изгнаници в гората (Forest Exiles) и Горски момчета (Bush Boys)

Лично аз страшно много харесвам Квартеронката, Ямайски марони и Конникът без глава и ги препоръчвам на всички, които обичат приключенските романи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Томас Майн Рид
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Книги :: Автори-
Идете на: