Искаш ли да влезеш в света на Морганвил?
Единственото, което трябва да направиш е да се регистрираш.
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Преместени сме в muse-bg.net
 
ИндексPortalТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Control panel

Моят профил

Информация

Преференции

Подпис

Аватар

Социални

Приятели и врагове

Потребители

Групи

Лични съобщения

Входящи

Изходящи

 Други

Теми, които следя

Top posters
Raven (1413)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
vamp_lady898 (772)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
mono89 (729)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
Luxuria (535)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
Bibs (438)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
emi (407)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
krisinka_24 (378)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
Vampire Huntress (378)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
Райс (360)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
melrose (351)
Разказът на Амели I_vote_lcapРазказът на Амели I_voting_barРазказът на Амели I_vote_rcap 
Издателства и приятели
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 23, на Вто Юни 02, 2020 7:14 am
Most Viewed Topics
Благодарности на издателства:
Да преброим обратно от 9999
Какво слушате в момента?
Приятели на форума
Опиши настроението си с емотиконка
Да преброим до 9999 / продължение /
Асоциации
Новини от издателство Ибис
Working Stiff
Малки сладки лъжкини
Споделени преводи:
Разказът на Амели Banner10
1. Her Vampire Husband /+18/
2. Racing The Moon /+18/
3. After the Kiss /+18/
4. The Secret Circle: The Initiation - #1
5. The Secret Circle: The Captive -#3
6. The Vampire Diaries: The Return Midnight - #7
7. The Nine Lives of Chloe King: The Fallen
8. Unearthly
9. Divergen
10. Fifty shades of gray


Резюметата на книгите
Follow Us
Брояч

 

 Разказът на Амели

Go down 
АвторСъобщение
Luxuria
Старши Модератор
Старши Модератор
Luxuria

Брой мнения : 535
Join date : 15.04.2010
Age : 29

Разказът на Амели Empty
ПисанеЗаглавие: Разказът на Амели   Разказът на Амели Icon_minitimeСъб Дек 03, 2011 12:07 am

Разказът на Амели
Оригинална кратка история за Вампирите от Морганвил от Рейчъл Кейн
Преводач: Luxuria
Редактор: Дийдра


Навън, нощта наистина беше настъпила и тъмнината беше възхитителна.
Амели стоеше, с една ръка придържайки тежките кадифени завеси, и наблюдаваше как светлините на улицата на града й светват една след друга. Блед кръг на безопасност, към който хората се придържаха, важна илюзия, без която нямаше да оцелеят за дълго. Тя беше научила много за съжителството с хората през последните няколко стотин години.
Повече, отколкото за собствения си вид, може би.
- Да? – Тя беше чула тихия шепот на движение зад себе си и знаеше, че някой от прислугата й се беше появил на прага. Те никога не говореха, освен ако не се обърнеше към тях. Една от ползите да имаш дългогодишни слуги: можеш да очакваш от тях да разбират от маниери. Не като децата днес, блестящи като светулки, но и отиващи си също толкова бързо. Без никакви обноски. Без никакъв усет за място и време.
- Оливър. – каза слугата. Това беше Валъри; тя разпознаваше гласовете на всички им, разбира се. – На портите е. Изисква да разговаряте.
Така ли. Колко интересно. Беше си мислила, че ще се промъкне в тъмнината и ще си ближе раните за година-две, докато не беше готов отново да играе игрите й с нея. Този път почти беше успял, благодарение на собственото й небрежие. Тя не можеше да си позволи отново да се случи.
- Покажи му пътя вътре. – каза тя. Това не беше най-безопасният начин, но тя беше открила, че вече се е уморила от безопасните начини. Изненадите идваха толкова рядко, нямаше и нови непознати.
Като изненадата от децата, живеещи в къщата й на улица Лот. Ангелското русо момче, със страстта и горчивината си, вплетени в материята на къщата и заклещени там. Или странното момиче със странния й грим и още по-странни дрехи. Или другото момче, силното, бързо и интелигентно, и опитващо се да не изглежда такова.
И най-младото, о, най-младото момиче с ум, остър като диамант. Пламенно, малко и куражливо, макар че нямаше да разбере доколко дълбоко са й заложени още много години.
Интересни, и четиримата, а това беше рядкост в дългата, дълга вечност на Амели. Беше била мила с тях, именно по тази причина. Можеше да си позволи да е мила, докогато не рискуваше нищо в замяна.
Оливър умишлено издаде звук, докато приближаваше кабинета й, жест на учтивост, който тя оцени. Амели се обърна от прозореца и седна в покрития с кадифе стол до него, намествайки полите си с лесна грациозност и отпусна ръце в скута си. Оливър изглеждаше по-малко изтормозен; беше се постарал да се изкъпе, да се преоблече и да се съвземе. Беше завързал сивата си къдреща се коса назад по стар стил, едва доловим знак към нея, че е готов да угажда на желанията й за момента, и беше перфектен в обноските си, докато й се покланяше и я чакаше да му направи жест да седне.
- Благодарен съм за възможността да говоря. – каза Оливър, докато се настаняваше в стола. Валъри се появи на вратата с поднос с две сребърни чаши; тя му кимна леко и той им поднесе напитките. Оливър пиеше без да отлепя очи от нея. Тя също глътна малко. – Мислех, че имаме споразумение, Амели. Относно книгата.
- Така е. – каза тя и отново отпи. Свежа, топла, червена кръв. Самият живот, солен и гъст в устата й. Отдавна се беше научила как да му се наслаждава чисто. – Съгласих се да не се намесвам в... търсенията ти. Но никога не съм се съгласявала да пропусна възможността самата аз за я взема, ако се появи такъв шанс. Както и стана.
- Бях измамен.
- Да. – каза меко тя и се усмихна. – Но не от мен, Оливър. Не от мен. И ако обмисляш да отнесеш дребнавото си отмъщение към децата, моля те, спомни си, че те са в моята къща, под моя знак на Защита. Не прави от това причина за оплакване.
Той кимна сковано, а очите му блестяха от ярост. Остави чашата си обратно на подноса на Валъри. Тя прокънтя на празно.
- Какво знаеш за момчето?
- Кое момче?
- Не Глас. Другото. Шейн Колинс.
Тя вдигна едната си ръка в миниатърен, изморен жест.
- Какво има да се знае? Той е едва дете.
- Изтриването на паметта й не беше напълно успешно.
Амели потърси в паметта си. А, да. Колинс. Имало беше инцидент, нещастен като всички подобни неща и тя беше изпратила служители да се справят с това, когато по-възрастният Колинс беше взел жена си и сина си и беше напуснал Морганвил.
- Трябва да е мъртва вече. – каза тя.
- Мъртва е. Но съпругът й не е. – Оливър се усмихна бавно и не й харесваше триумфът в изражението му. Изобщо. – Съобщиха ми, че той се е завърнал в града едва преди час и се е тръгнал право към къщата, където живее синът му. Твоята къща, Амели. Сега ти си подслонила потенциален убиец. – Тя не каза нищо, не направи нищо. След един дълъг момент, Оливър въздъхна. – Не можеш да се преструваш, че не е проблем.
- Не се преструвам. – каза тя. – Но ще видим как ще се развият нещата. Все пак, този град е убежище.
- А децата? – попита той. – Ще и дадеш ли Защитата си, дори и да тръгнат след вампирите?
Амели отпи последните капки от кръвта си и се усмихна.
- Може и да го направя. – каза тя.
- Тогава искаш война.
- Не, Оливър, искам правото да вземам собствените си решения в собствения си град. – Тя се изправи и Оливър я последва, чкато че беше закачен на същите конци. – Можеш да си вървиш.
Тя се върна при прозореца, прогонвайки го от мислите си. Дори и да му се искаше да спори, явно беше размислил – може би защото Валъри не беше единствения слуга на един шепот разстояние – и се оттегли от бойното поле без да се предаде.
Амели постави ръце върху топлото дърво на перваза и се загледа в бледото сияние на луната на хоризонта.
- О, деца. – въздъхна тя. – Какво да правя с вас?
Нямаше навика да рискува живота или позицията си. Особено не за обикновени хора, чиито животи святкаха и угасваха като светлините долу на улицата.
Ако Оливър беше прав, нямаше да има голям избор.


_________________
Разказът на Амели Ed44ecf453cbe0ce
"Ask me if I sparkle and I’ll kill you where you stand.” (Bones)
Върнете се в началото Go down
http://vampirediaries.superbgfans.com/
 
Разказът на Амели
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Фен Преводи :: Разкази на Рейчъл Кейн-
Идете на: