Помня един втори март в училище, когато учителката ни по история попита една съученичка нещо за празника на следващия ден. Съученичката ми нямаше представа какъв е той. Половината ми съученици се обърнаха възмутено към нея... Другата половина се споглеждаха въпросително или отваряха учебниците по история да проверят.
Ето такова е положението.
Виждала съм статии, публикувани във вестници и сайтове от уж образовани журналисти, но с правописни грешки, които не бих направила и в седми клас. Не казвам, че аз знам всичко, но се старая. На други не ми пука. "Няма значение", каза ми една позната с претенции да пише хубаво, единствено съдържанието било важно. Но пък ако някой има същото ниво на грамотност като нея, няма да забележи правописни и пунктуационни грешки, а само съдържанието, нали?