Linger – бестселър №1 на New York Times

Linger – бестселър №1 на New York Times

Клип, който не смятах, че някога ще пусна, споделя Маги Стийвотър

Записах този клип просто ей така в деня, преди да замина на турне – точно между паникьосването и опаковането на багажа. Не мислех въобще да го пускам, но...
И така... Вчера беше чудесното тържество за излизането на „Linger” на пазара. То продължи до 9 часа вечерта, след което се запътих към хотела си, защото полетът ми за Калифорния беше в седем часа сутринта. Знаех, че информацията за списъка на бестселърите на New York Times ще излезе, докато съм в самолета, и таях някаква надежда, че „Linger” ще влезе вътре. Знаех, че ако това стане, редакторът ми ще ми пише веднага. И тогава батерията ми падна. Затова от Чикаго започнах да му пращам съобщения по телефона на баща си (баща ми и сестра ми бяха с мен в първите дни на турнето).
После полетът закъсня и се случиха всякакви други неща, които обикновено се случват. В крайна сметка след сума ти перипетии се озовахме на малко самолетче, което побира само 24 пътници и пътуваше към Сан Луис Обиспо. Летяхме над планините. В малкия самолет беше абсолютно тихо.
И тогава звънна телефон.

Помислих си: „Кой идиот е оставил включен телефона си, когато ни предупредиха да ги изключим?”
Беше телефонът на баща ми.
Имаше съобщение от редактора ми.
Татко: „Готова ли си да вдигнеш малко шум?”
Аз, гледайки стюардесата, която ми хвърляше подозрителни погледи, защото бяхме нарушили правилата, успях да кажа само „Ами...”
Татко: "Linger” е влязъл като номер 1 в списъка на бестселърите на NYT ."
В този момент, без да откъсва поглед от мен, стюардесата обяви по интеркома, че всички електронни устройства трябва да бъдат изключени.
Опитах се да не припадна и да осъзная какво ми беше казал татко. Междувременно в самолета се вдигна голяма врява, защото имаше само 24 пътници и всички бяха чули разговора ни и започнаха да ме разпитват за какво е книгата ми и да ме поздравяват. Ръцете ми трепереха (всъщност все още треперят, защото изпих четири силно подсладени чая след приземяването), а татко крещеше „Успя! Ти успя!”, а сестра ми се хилеше като лунатичка, а сигурна съм, че и аз съм изглеждала по същия начин, или по-вероятно е все пак да съм побеляла от почтиприпадъка си, и, честно казано, вече не си спомням какво съм казала след това.
Не мога да повярвам. Просто не мога.
Благодаря ви, приятели. БЛАГОДАРЯ ВИ.

И... ето и нотите към музиката, както ви обещах в клипа.
Чуйте музиката тук: http://teen.kragozor.com/