Морска градина

На чист въздух до морето.

Седнах върху една от пейките и извадих телефона си. Чистия сутрешен въздух нахлуваше в дробовете ми периодично и малко по малко започна да изчиства главоболието ми. Превъртях списъка на абонатите си и осъзнах, че от досегашните си познатии нямаше никой, с който искях да изляза.
Ума ми пропусна назад в миналото, след това до снощи и се усмихнах, припомняйки си бялата салфетка с телефоните номера в джоба си.
Погледнах към ясно женския почерк, поставих пръсти върху клавищите и набързо написах:

Среща до главния паметник в морската.

Вкарах набързо номера, след това се сетих да добавя "Ния" към съдържанието на смс-а, поставяйки го като подпис и се усмихнах.
Разбира се, тя щеше да дойде възможно най-бързо, нямаше нужда да посочвам час.

Бях се потопила в блажен сън, когато телефонът ми отчете ново съобщение.
- По дяволите! Рано сутринта е хора! - измърморих недоволно.
Така и така сънят ми бе прекъснат, посегнах към телефона, който стоеше на нощното ми шкафче. Есемесът бе от новата ми приятелка, коятоо срещнах в бара снощи. Искаше да се срешнем в морската градина. Надигнах се бавно от леглото и тогава усетих гадния мъхморлук от огромната доза уиски. Единственото, което ми се въртеше в главата бе една огромна доза кафе и приятна компания. Оправих се по най-бързия начин и се отправих към морската градина.

Усетих, че се приближава още преди да успея да я видя. Изглеждаше сънена, черната й коса бе все още малко разрошена заради съня и се мръщеше, мърмореше нещо под нос. Спъна се на невидим камък, изпсува и промърмори нещо за "добрите камъни, които трябва да спят рано сутрин", видя ме и ми помаха малко лениво. Помахах й в отговор, с усмивка до ушите, но останах седнала на пейката, имайки чувството, че в момента не иска да стои на краката си и да се разхожда безцелно.
Веднага щом се отпусна на пейката до мен попитах:
- Кое предпочиташ - шопинг и кафе или кафе и книги?
Погледна ме, замисли се за миг, сякаш й трябва време за да осъзнае какво говоря и ми отговори....

- Определено ще е кафе и книги. За шопинга се изискват много усилия, а в момента силите ми са изчерпани напълно. Защо избяга така смощи? И какъв беше този въпрос, по дяволите? Никога ли не си пробвала с вампир?

- Да, но никога не оставам след това. Веднъж ми се случи един да полудее заради глада си и от тогава съм на режим "поиграй си и си тръгвай преди да станеш вечеря".
Засмях се.
- Просто ми стана любопитно.
Подадох й ръка за да стане и тя я пое и се изправи с нежелание. Личеше си, че я гони махмурлука. Олеснах с ръце до главата й за да проверя колко е раздразнителна, но тъй като не каза нищо се насочихме напред към кафето.