McDonalds

Кой не обича McDonalds?

Така ми се пада, да чакам на двукилометрове опашка с къркорещ стомах защото не съм се сетила по-рано, че трябва да ям. Браво на мен! Не стига, че ме заболя корема, ами ми се и зави свят. А и гледката на пържени картовки плуващи в мазнина.... стига! . Заповядах на себе си, прехапах устна за да спра треперенето на тялото си и пристъпих напред преди някой да е решил, че съм освободила реда си.
Малко червенокосо дете пропищя като заклано и започна да се инати, че иска играчка. Невероятно!
Още един и ще дойде мой ред, успокоявах се вътрешно. Все така загледана във врещящото дете се понесох напред докато не срещнах крехка съпротива, след това нещо се остърка в кожата ми, а пръски студена кока кола намокриха блузата ми. Погледнах нагоре и ... изненада! ... (глупия вътрешен глас се проявяваше само когато бях изключително гладна), застанах пред още един невероятно изглеждащ мъж.
- Извинете - казах и се пресегнах да взема салфетка и да натисна с нея мократа му блуза. Изчервих се.
Ама че късмет!

Върколак. Той беше като мен... наполовина. Настроението ми значително се подобри докато впоемах подадените ми салфетки и продължавах да попитам колата, която сега се стичаше по корема му.
- Може би ако отидем в банята за да изчистим ризата ви - промърморих тихо и виновно - след като мине и през химическо чистене ще успеем да спасим плата.
Събрах в шепа мокрите салфетки и се намръщих лекичко.
- Господине? - обръщах се към него официално за да не го обидя, кой знае с етикета на чий век бе възпитан. - Наистина много съжалявам.
Въздъхнах, изхвърлих салфетките в коша и пак се обърнах към него.

Тръгнах към таолетните първа, оставяйки го да ме последва. Влязох в женската вместо в мъжката, не му оставяйки избор освен да влезе зад мен. Нямаше никой вътре. Врътнах кранчето, оставяйки студена вода да се стича в умивалника за да не преченя повече вреди с топлата.
- Ако я съблечете бих се справила по бързо.
Той не каза нищо, но разкопча реда копчета, свали я и ми я подаде. Пълно съдействие. Отделих мократа част от сухата и я измих, потърквайки леко плата за да не го разпъна, напълно забравила за къркорещия ми корем. Беше ми лошо, дори в огледалото можех да видя че изглеждам по-бледа от обикновеното, но само стиснах зуби и продължих да търкам. Когато се уверих, че е чиста я изцедих леко и я разгънах за да не се намачка още повече.
Отдръпнах се, врътвайки кранчето с топлата вода.
- Можете да се измиете спокойно.
Преметнах ризата през ръката си.

- Ния - прошепнах и се усмихнах леко.
Стараех се да не гледам нито към него, нито към отражението му в огледалото. Когато най-накрая свърши с почистването си му подадох ризата и казах направо:
- Аз ще се наредя отново на тази отвратително дълга опашка.
Той не я облече напълно, само промуши ръце, оставяйки я разкопчана и изтръска длани, разпръсквайки капки вода около нас.

- Разбира се, само да...
Не довърших, вместо това се втурнах напред към свободната каса, спринтирайки и разбутвайки недоволни хора. Бях гладна!
- Ей сега идвам - провикнах се през рамо, напълно незаинтересована от правилно и неправилно в момента.
Исках храна!

Поръчах си, изчаках, платих и ох... най-сетне! Чувам ли ангелски гласове в главата си? О, да... в рая съм.
Минах покрай него и седнах на масата мълчалито, изваждайки чийзбургера, картофките и колата си от пакетчето и започвайки да ям.
Той седна срещу мен, но това никак не помрачи апетита ми както щеше да стане друг път. О, храна, целия ми свят ставаше все по-хубав с всяка следваща хапка.

- А как е твоето име? - наруших тишината докато оптивах малко кола. Той ядеше мълчаливо биг мака си, изглеждаше малко смешно, тъй като на моменти и аз едва се наяждах с него, а той си бе поръчал само един. Или е бил много разсеян, или е дошъл колкото да оправи вкуса си след някое друго място.
Откапах един картоф на половина, след това най-после имах сили да помисля и за кетчупа, който си взех, затова отворих и двете пакетчета и ги изсипах върху хартийката ми от чийзбургера. Побутнах я към него.
- Кетчуп?

- Сега вече мога да кажа думите...
Поех си дъх, избърсах набързо ръка в салфетката и продължих.
- Приятно ми е да се запознаем, Джеймс Камерън.
Заех по-изправено положение на стола, постелих една салфетка в скута си и хванах по-внимателно пилешкия си бургер, усмихвайки му се. Сега вече щях да покажа, че не съм момиче хванато от село, което човек (или в случая върколак) може лесно да заблуди.
Подадох му ръка.

- Е, Джеймс - вече бях започнала да ям по-бавно - роден ли си или ухапан?
Разликата не бе много голяма, само че неродените бяха по-слаби и контролираха телата си по-трудно заради внезапно настъпилата промяна. Сто годишен роден се равняваше по силна на двеста и педтесет - триста годишен ухапан.

- О, аз не мога да се преобразувам - мириса ми бе смесен, затова не можех да обвиня никой, че го е сбъркал - Майка ми беше шифтър, но аз приличам на баща си.
Съсредоточих се и накарах пилешките му хапки да се сгреят, а соса към тях по-студен, достатъчно видимо за да му подскаже за какво става въпрос, особено че в момента държеше една пилешка хапка.
- На колко години си?
Попитах многозначително, говорейки за години живот, а не за годините, в които тялото му бе престанало да се развива.

- 247. Почти наполовина съм ти, а.
Засмях се. Този върколак ми харесваше много, но току що приключих с яденето си.
- Да се поразходим?

- Току що, приятелю, си спечели пълна програма за утре - усмихнах се - която включва не само мен.
Добавих и станах. Извадих химикалката, която винаги носех в себе си, взех една чиста салфетка, написах му номера си и му намигнах.
Това бе пълноценно ядене, мислех си докато си тръгвах.

Слава на боговете, че в тази затънтен град имаше McDonalds, защото иначе щях да умра от глад. Редях се на огромна опашка, и успокоявах коремчето си с това че тук никое чудовище няма да ми равали обяда. В този град имаше толкова много същества, че дори най - умното чудовище би се объркало.