Ресторант

За романтични (и бизнес) вечери.

Когато стигнахме в града реших, че е най-добре да отидем в ресторанта. Предполагах, че там ще срещнем много хора. Но представите ми се оказаха напълно погрешни.
Наоколо имаше само няколко човека. Явно тук не ходят често навън за обяд.
- Хмм очаквах, че ще е трудно да си намерим маса. А виж - даже имаме избор. Къде ще седнем?
Аз нямах никакви предпочитания за маса, затова оставих Наташа да реши. Междувременно аз се оглеждах за някой като мен, който да е дошъл тук с дънки. Никакъв успех. Явно аз бях единствената забравила да си прерови гардероба.

Усмихнах се. Беше мило, че се опитва да ми оправи настроението. Аз всъщност не бях най-нещастния човек. Такава ми е природата - да намирам хубавото и в лошите ситуации. Сега например се откроявах сред множеството.
Седнахме на маса до прозореца, а малко след това се появи и сервитьора с менютата. Разгледах какво предлага ресторанта. И както се бях скрила зад менюто ми дойде едно идея и се усмехнах весело. Поне да извлека всичко възможно от ситуацията с дрехите. Когато сервитьора се появи аз най-тържествено заявих:
- Бих искала...пържени картофки. - Сервитиора ме изгледа странно. Предполагам картофки си поръчват основно децата, които в повечето случай са прекалено капризни и не искат дори да пробват нещо друго. Да продължим с поръчките - И... - боднах пръст на случайно място в менюто. Оказа се право в грамажа на равиолите. - ...едни равиоли. А и картофките да са със сирене.
Е сега вече звучах наистина глупаво. Нищо. Така е по-забавно

-За мен съото,ако обичате.И може би един натурален сок от ягоди и банан.
Подадох си менюто и се усмихнах.А когато сервиторя си замина направосисе засмях.Не предолагах,че може да има такава физиономия върху лицето на аменна статуя като него.Това беше напредък,който наистина трябваше а се отпразнува.
-А ти имаш ли палатка и други неща за кънпиинг.Тенджерка и чаши?-Попитах си аз като в главата ми изплува спомен...-Последния път ,когато ходих на кънпингсе оказа пълен провал.Пурвоначално не можехме да си запалим огън,а после се оказа че нямаме провизии и трябваше да ядем диви плодове и остатъците на някакав застоял чипс.Не беше особено приятно,а и от тогава съм екипирана.Дори си купих и надежна палатка.А поседната преди нея претърпя малка злопулука.Бяме се настанили до една река,а на сутринта бяхме нападнати от животни.Само се спасихме без да можем да си вземем багажа.Беше пръснат навсякъде,а и на никой не му се връщаше отново.
Започнах да бръщолевя без да мисля дали това,което казвам е странно или не.Просто като ми се развърза езика...

Засмях се. Само да знаеш каква катастрофа бях последните няколко пъти, когато ходих на къмпинг.
- И аз съм екипирана. Като бях малка ходех с баща ми в гората. Оттогава съм ходила само няколко пъти, но всичките не бяха за изпускане. Може би не го направихме точно както трябва, но пак беше забавно. Е поне за мен. Аз и още няколко човека разказвахме страшни истории на останалите. Когато те си легнаха започна голямата веселба. Издавахме странни звуци и драскахме с клони по палатките на тези, които наистина се бяха изплашили, докато не излезнаха навън с фенерчета в ръка и ръзтреперени колене. После те помогнаха да събудим останалите, заливайки ги с вода. Спокойно. Вече пораснах и няма да правя такива номера - казах, за да я успокоя. Наистине не възнамерявах да провалям първото си ходене на палатки от толкова дълго време. - Когато се преместих тук, реших, че ще ходя по-често. И се оказах с палатка под ръка.
Храната пристигна. Ясен беше протеста на кухнята срещу моята странна поръчка - бях ги подредили и дори сиренето беше посипано симетрично. Но каквото и да правят пържените картофки са си пържени картофки, а и с едно движение развалих перфектната форма. Но никой не може да отрече - бяха много вкусни. За равиолите се отнасяше същото.
- Ти често ли ходиш на къмпинг? - попитах.

-Преди ходех само с приятели,докато все още не се бях преместила.Но сега тук...ако ходенето на дискотека или на гробището е кънпинг да,но иначе не.Няма кой да се навие на прословутото ми мозъче.Всички си мислят,че съм откачалката,която само си навлича проблеми.Но всъщност не е така.
Започнах да си пълня устата с картофи,които и е пареха и аз отново се изгорих.Ама това май взе да ми става навик.Постоянно ми се случва това.Затова взех сока и започнах да пия на големи глътки като вниавах да не се задавя.Изкашлях се,а лицето ми се зачерви.
-Та докаде бяхме стигнали?А,да.Но ми сля да променя това.Все пак времето е все още топло и защо не се възползваме от това?А през зимата може би на някоя хижа,предполагам.

Хижи? Това също не беше нова територия. Бях ходила един-два пъти, но само толкова. А и беше отдавна и спомените ми не бяха много ясни. Е, сигурно е забавно, затова приех и тази идяе с най-голямо удоволствие.
- Супер. Но мисля, че не е много умно да ходим през най-студеното време. Не зима, но може би есен?
Пак хапнах малко от картофките. По едно време ми присветна лампичката и реших да добавя още нещо.
- Междудругото аз съм голям фен на щурите планове. Дори и изпълнението да е почти невъзможно обръщай се към мен и със сигурност ще си имаш компания.

Наташа отхвърча между масите и излезна навън при някакъв господин. Реших, че се познават отнякъде и се върнах към храната. Поръчах си и вода. Бях пропуснала напитките при първата поръчка, защото бях прекалено заето да се гордея с глупостта си. Но сега осъзнах, че храната върви дружно с пиенето.
Когато чашата пристигна, я пресуших до половината. След това Наташа се върна, съобщавайки ми новините.
-Това е страхотно! Дано да се съберат повече хора. - Не че ресторанта беше пренаселен, но все пак идваха хора. Ще го видят и готово - ще се събере групичка. Поне така мислех аз. Но после се сетих за правилото "няма безплатна реклама" и въпроса изплува след секунди. - Ами цената?

Идеята си я биваше. Но зъ съжаление беше трудно осъществима, ако не даже невъзможна. В този град нямах близки и познати. Или поне не знаех за тях, което само доказваше, че не сме най-добри приятели от години.
- Ни мисля, че ще се получи. - поклатих глава тъжно. - Повечето ми познати са дълече. Едва ли ще им се идва чак до тук само заради мен. А дори и да искат ще им отнеме време. Не са много по-импровизацийте.
Съжалявах за това, но наистина нямах избор. Надявах се приятелите на Наташа да са с по-големи възможности за идване.
- Ами твоите близки? - попитах я. - Те са по-наблизо, предполагам. Междудругото как ти казват накратко? Наташа е някак..дълго.