Мол

Шопинг терапията е известна навсякъде.

По пътя за кафето, стомахът ми реши, че има нужда от храна. Ния не възразяваше да се отбием до мола, затова поехме натам.
Когато пристъпихме прага, осъзнах, че е прекалено шумно за убийствения ми махмурлук, но нямаше връщане назад.
Когато очите ми попаднаха на царството на кафето - "Старбъкс", душата ми се понесе към рая. Първо една двойна доза кафе, а след това и обилна закуска.
- Алелуя! - провикнах се, вдигайки ръце нагоре, сякаш самият бог се е явил пред мен. Ния реагира с бурен смях на реакцията ми и поклати отчайващо глава.

Засмях се на простичката радост от кафето, която тя изпитваше. Беше наистина интересна личност и ако не бях я срещнала снощи, а днес и бях сляпа щях да я помисля за дете. Понесе се с танцова стъпка натам, а аз я последвах, зарадвана от света около мен. Намерихме си свободни места и седнахме. Разбира се носа ми влезе вътре още преди тялото ми и регистрита множество хора, дори един вампир. Погледнах до жената до себе си и се замислих, може би факта, че в кафето има свръхестествено създание освен нас щеше да я заинтересува.
- Зъбатко на три часа.
Прошепнах и погледа й се втурна нататък. Усмихна се доволно и дяволито сякаш е намислила нещо, но реших да не обръщам внимание и седнах върху едно малко диванче в ъгъла с въздишка на удовлетворение.

- Джийзъс! Днес нямам късмет. Защо трябва да ми се пречка с тази убиствена миризма точно през деня. Бях решила да си похапна пухкави понички с крем. След малко се връщам. - прошепнах на Ния и се отправих към сладкия вампир, който седеше в ъгала.
Приближих се до него и пуснах погледа си в действие. Когато той ме погледна в очите, сякаш бях единствената за него. Извадих малко листче от чантата си и бързо нахвърлих номера си на него, след което бавно го поставих в джоба на дънките му. Наведох се леко и прошепнах в ухото му:
- Обади ми се довечера.
Не каза нищо, само продължаваше да ме гледа поклащайки глава. Усмихнах се и отново се върнах на масата при Ния. Гледаше ме удивено сякаш не искаше да повярва на очите си.
- Довечера ще пируваме. - казах и отпих глътка от кафето, което ми беше поръчала.
- А сега какво ще кажеш за две хубави порции с понички и мед?

Изпихме кафето си, сладко приказвайки си за зъбатковци и кутрета, изядохме по няколко понички с шоколад... е поне за мен бяха с шоколад.
- Новосъздадените зъбатковци са с по-чиста кръв от възрастните. Освен това трябва да си чешат по-често зъбчетата за да не ги сърбят.
Каква странна тема бяхме подхванали.
- Но не са с толкова силна кръв.
- Чистокръвните вампири от друга страна са с най-чиста кръв, но пък зъбите ги сърбят много рядко, затова почти не съм срещала такива.
- Снощи срещна един - намигна ми и аз се ухилих.
- Да, а за теб като за нечистокръвен вампир е деликатес, сигурно кръвта му е съдържала сирени.
Ухилих се, намирах всичко това за забавно, дано нямаше нищо против темата, която засягах.
- Колко често пиеш кръв?
Изтървах се.
- Тъкмо сега отивам при един.
Усмихна се и си тръгна с вампира от три часа, който бе решил да я чака.