Бар

Нов спомен или такъв, който искаш да забравиш? Заради каквото и да си тук, няма да останеш разочарован.

Да вляза в бара бе съвсем спонтанно решение, взето докато минавах покрай него. Всъщност нямах си и на идея какво търсех вътре, но нямах нищо против да си поръчам питие, да потанцувам малко за забавление, а кой знае - току виж извадя късмета от мястото, на което последно съм го прибрала и се случеше нещо интересно.
Минах покрай няколко очевидно пияни мъже, група дърдорковци, стари познати от така и не разбрах къде, които си бърбореха доста шумно, опитващи се да надвикат музиката, няколко кикотещи се момичета и съвсем малка тълпа поклащащи се девойки, очевидно не в особено трезво състояние.
Седнах върху бялата седалка на бара до някаква жена и ей така реших да я почерпя, затова поръчах по две мартинита.

- Алексис. - Протегнах ръка към симпатичното, русо момиче. Имаше нещо необикновено в нея. Надушвах го от километър. - Какво те води насам? И ти ли се опитваш да убиеш времето? - казах, отпивайки от чашата си със силно ирландско уски. - Мразя това място и не знам въобще какво правя тук, но понякога доста си противореча.

- Импулс - една-единствена думичка обясняваше всичко. Изгълтах мартинито си на един дъх и се намръщих. Никога не съм го обичала, чудно защо продължавах да си причинявам мъката да го пия.
- Аз съм Ния.
Здрависах се с нея и се усмихнах. Мисля, че видях края на късмета да се мярка някъде наоколо.

Когато си помислих, че всичко е изгубено и вечерта ще се окаже пълен провал, усетих най-прекрасната миризма, която някога съм долавяла. Сърцето ми почти замря, когато през вратата на бара влезе най-неустоимия и чистокръвен вампир, който някога съм срещала. Беше висок с перфектно тяло, което несъмнено ми действаше възбуждащо, а очите му бяха сини дълбини. Потопиш ли се веднъж в тях, няма връщане назад.

Краката ми ме водеха на някъде и след малко се озовах в един бар, който никак не бе по моя вкус. Предпочитах тъмните и малки помещения, задимени от цигарен дим и аромат на алкохол. Ах, красота!
Тъкмо щях да се обърна и да си вървя, когато погледа ми попадна на нещо интересно. Две жени стояха на бара и си говореха. Току-що се бяха запознали съдейки по разговора им за скучния бар. Едната беше стройна, с дълга черна коса и палава усмивка, а другата със светлосини очи, руса коса и сочни устни. Знаех какви са, но това не ми попречи да си помисля какво мога да сторя с тях. Тази вечер щях да се забавлявам.

Погледа ми сякаш беше привлечен като магнит към входа на бара. Сърцето ми препусна удара си и започна да бие по-бързо, гърдите ми се стегнаха. Късмета ми наистина бе изклязал от скривалището си и беше невероятно красив. Уснтите ми бавно се извиха в усмивка докато се обръщах към бармана за да си поръчам още едно питие. Ах, опредлено се нуждаех от него.
Погледа ми срамежливо витаеше по бутилките алкохол докато чаках питието си. Още един поглед сигурно щеше да ме убие и занесе в рая. По мириса усетих, че приближава и изведнъж придобих по-голяма увереност в себе си.

Приближих се до русокоската и нямаше как да не забележа аромата, който излъчваше кожата й. Беше леко притеснена, но почти не си личеше. Перфектно се контролираше.
- Здравейте, дами. Нещо против да поседна при вас? - усмихнах се и двете жени затаиха дъх. Всички реагират така.
- Заповядай - подкани ме, "Мис сочни устни".
Чернокоската ме гледаше с жаден поглед и направо ме изпиваше целия. За малко да се засмея. Малките й трикове с очите не минаваха при мен, макар за миг да ми се прииска нещо друго.
- Аз съм Марк. А вашите имена?

- Алексис. А това е новата ми приятелка Ния.
Господи, номерът с очите не се получава, твърде силен е. Вечерята ми току-що избяга.
- Да те почерпим питие? - попитах, намествайки се на стола. Нервите ми се опънаха и имах чувството, че няма да издържа дълго без да му се нахвърля. Огромната му сила струеше от него, блъскайки се право в мен. Кожата ми настръхна, чувствах тръпките сякаш бяха ток с високо напрежение.

За трети път през последните няколко минути вдигнах ръка към бармана, изчаквайки Марк да каже предпочитанието си.
- Уиски.
- Две уискита.
Усмихнах се на двама им и наведох напред глава заговорнически.
- Вярно ли е, че вие...
За малко да довърша, но осъзнаването ми за мястото, на което се намираме дойде навреме. Навлажних с език устните си и продължих.
- ... вашата раса е толкова издържлива колкото се твърди.

Какъв късмет имам само!
Отпих от уискито си, погледнах я в очите и казах:
- Ела с мен и можеш да си убедиш сама.
Само ако знаеше до къде мога да я отведа. Нямаше си и на идея. В главата ми вече се въртяха няколко неприлични сцени.
Ния нацупи устни и леко се отдръпна. Наведе се към Алексис.

- Голям е симпатяга, нали.
Подшушнах на Лекси. Тя се засмя. Знаех, че той ще ме чуе, но трябваше да се придържам към нормалните отношения. Той също се засмя, брех да му се невиди, по-добре да не го беше правил. Така нямаше да се замислям над предложението му.
Извадих салфетката под уискито си.
- Напишете ми телефоните си.
Бяха малко изненадани, но все пак когато извадих химикалката от джоба си и я щракнах с палец получих два четливо написани телефони номера върху салфетката.
- До скоро.
След това излязох от клуба и си тръгнах. Щях да се чуя и с двама им.
Скоро.

Изведнъж погледът ми бе привлечен от шикозен бар в центъра на градчето. Поколебах се, но после реших да влезна и да пийна нещо. закрачих между белите маси. барът беше препълнен, учудващо за средата на седмицата. Крачех бавно и внимателно оглеждах всички. Интересно кой ли щеше да ме заговори? Може би червенокоската, подпряла лакти на барплота? Или онази брюнетка, която извиваше сластно бедра под звуците на релаксиращата музика? "Май не сбърках, като реших да се разведря", си помислих и поръчах на бармана едих бърбън.