Резерват

Из дивата природа има множество животни... защитени видове или деликатеси, зависи изцяло от теб.

Реших, че е време да прочистя съзнанието си. Големите градове не ми действаха добре. Затова се запътих към резервата. Природата винаги ме зареждаше с необикновена енергия. Имах нужда точно от това. След последната ми среща с един дух бях почти на ръба на силите си.

Едно бързо кръгче в резервата щеше да ме зареди и да ме направи по-бодра. Не е хубаво да се лъже, затова няма да скрия причината за идването ми пред себе си, а това бе, че усетих силен прилив на енергия от към това място. Което можеше да значи само магьосник и то доста силен ако мога правилно да съдя по пулсиращите вълни енергия, които се отласваха към мен.
Докато се приближавах към сърцето на тази пулсация, късмета ми реши да си изиграе картите още веднъж и сега стоях пред поредния мъж, при това хубав, с който се запознавах през послдните няколко дни.
- Добър де.... вечер - поправих се преди да се издъня напълно.

Както си вървях по една от алеите, срещу мен изникна прелестно създание. Русата й коса изглеждаше като копринена, а сините й очи ме пронизваха, изпълнени с любопитство. Няма да го отрека - като всеки мъж не можех да устоя на никоя красива жена, независимо от хилядолетията зад гърба ми. Но в нея имаше нещо повече от красота. Напипвах някаква странна енергия, приличаше на магьосница, но не съвсем. Тогава тя заговори.
- Добър де... вечер. - Мекият й глас опияняваше. Усмихнах се самодоволно, усетил притеснението й.
Какво беше тази жена? Въпреки усилията ми не можех да разбера. Никога преди не бях се сблъсквал с подобно същество.
- Добър вечер, милейди. - Нещо ми подсказваше, че ако подходя като джентълмен, бих имал възможност да разбера какво представлява. - Защо прелестно създание като вас се разхожда само в резервата? Не знаете ли, че хищниците се разхождат на свобода?

- Добър вечер, милейди. - обърна се учтиво към мен. - Защо прелестно създание като вас се разхожда само в резервата? Не знаете ли, че хищниците се разхождат на свобода?
Засмях се.
Разбира се, имаше хищници тук. Също и хищници които ловуват хищниците.
- Но, господине, хищниците няма да навредят на никого. За жалост много от тях биват избити още преди да оголят зъбите си.
Особено млади вампири привлечени от мириса на деликатеси, които си мислят, че когато са вампири квъвта им не представлява нищо за дурги вампири, а те самите не защитават територията си. Особено заради ограничената популация на въпросните деликатеси-хищници тук.

Отговорът й ме обърка още повече. Очевидно не се страхуваше от хищниците. Зачудих се дали не е дошла на лов? Знаех, че в Морганвил има много вампири, и някои се опитваха да се "цивилизоват". Може би присъствието им в града ме накара да поостана. Интересни същества - живи мъртви. Но момичето... момичето беше живо. Грееше. И не беше вампир. Опитах да проникна в съзнанието й и се изправих пред дебела стена. Със сигурност владееше магия, но какво беше другото? Как да я накарам да се разкрие?
- Явно не се страхувате от зверовете. Споменахте, че много от тях биват избити. Да не би в резервата да има бракониери? Жалко, ако е така. Хората често са по-опасни хищници от самите животни.

- О, не точно.
Премигнах, огледах се наоколо и реших да бъда малко по-пряма в играта от думи, която си бяхме създали само за няколко кратки мига.
- Всъщност повечето от животните биват ловувани от същества, чиито зъби въобще не са толкова защитени от закона по изчезване колкото плячката им - въздъхнах леко, оставяйки мириса на вампири и животни да се разнесе из мен - Жалко е, че хората дори не знаят, че са тук. Всеки с малко по-добро обоняние би го помирисал във въздуха.
Усмихнах се загадъчно, знаейки, че ако не знаеше за вамирите в града, току-що разбра за тях. Дори не допусках възможността да не знае въобще за съществуването на вампири.

Е, дойдохме си на думата.
- Да, вампирите сигурно често ловуват в района.
Реших, че най-добре ще е да съм директен. Нямаше смисъл да увъртам, ако исках да разбера какво представлява. Загледах се за реакцията й. За миг зърнах как тялото й леко потръпна, като че ли се отврати от нещо. Вече имах предчувствие, че почти съм разкрил загадката около самоличността й. Изчаках още няколко мига, но когато тя не отговори, аз отворих уста.
- Изключително невъзпитано от моя страна. Да ви се представя - аз съм Махат. На вашите услуги, милейди.

- Ния.
Подадох ръка и той я пое, при което аз я раздрусах леко в нещо като ръкостискане. Силата му ме удари като електрошок, може би нямаше да се случи ако не бях толкова любопитна колко всъщност е голяма, разгръщайки един пласт от защитата си за да попия от нея. Когато отпуснах ръка до тялото си ми отне цялата сила на волята, която бях усвоила през годините си живот за да не я вдигна нагоре и разтъркам.
- Имате интересна аура - изразих се на шега като всяка втора шарлатанка, която се среща на улицата.

Вълната енергия ме изненада. С нея усетих и нишката, която досега ми се губеше. Когато се приближи и се ръкостискахме, Ния донесе до мен и аромата си - горски аромат, сливаше се с околния, затова досега не го разбрах. Шифтър, полу-животно. Това трябваше да е - шифтър с магически сили. Нова загадка. Шейпшифтърите обикновено не излъчваха такава енергия.
- Прелестно име, като теб. - Реших, че след като вече знаехме имената си, мога да мина на ти. - Значи животните често стават жертва на вампирите. Явно "вегетарианството" е на мода сред неживите. - Реших отново да подхвана темата, само за да се уверя в предположенията си. Приложих и малък трик. Знаех, че ще усети влиянието ми, затова се фокусирах и накарах влагата по листата да се събере над нас и да се изсипе като лек дъждец. - А кой ловува неживите? Винаги ми е било любопитно кои са най-големите врагове на вампирите? В моята родина легендите са по-различни от тукашните.

- Понякога когато по-млад вампир попадне в територията на по-възрастен и все още носи мириса си на полу-човек и разбира се не е под ничия защита бива... изяден неволно. - това бе глупост, но те държаха на теорията си - Никой не посяга на по-старите, но има много свръхестествени създания, на които вампирите са навредили по един или друг начин чрез апетита си. Те, разбира се, търсят отмъщение.
Повдигнах лице към към падащите капчици и наслаждавайки се на мокрите следи, които оставяха по кожата ми насочих повечето от тях към себе си чрез магия, нещо което обожавах да правя от години. Усмихнах се леко, след това разпръснах частиците от дрехите и косата си, оставяйки само няколко да се стичат по лицето ми.

Явно се забавляваше с водата, оставяйки я да се стича по красивото й лице. Но аз се почувствах изтощен. Не трябваше да правя никакви магии. Все пак бях дошъл в резервата, за да се възстановя. А виж какво стана. Ния ме караше да се държа малко или много като глупаво момче. Никога не се разкривах толкова бързо пред някого. Винаги успявах да се контролирам и рядко някой разбираше, че съм магьосник. Наистина бях изтощен, щом не успявах да се владея. Но в същото време не желаех да й кажа довиждане.
- Интересно ми е да науча повече за другите свръхестествени същества, Ния. - Усмихнах се многозначително и леко й намигнах. - И бих искал да те опозная. Но сега трябва да тръгвам. Съвсем забравих, че имам неотложна работа. - Дали красотата й или мистерията около нея меподтикнаха, но аз продължих. - Отскоро съм в града. Защо не ми предложиш някое хубаво място, където да се срещнем например утре по това време. - Усещах, че ми трябва поне ден, за да възстановя силите си напълно.

Усмихнах се и отговорих.
- Аз мисля, че срещите тук са най-спокойни.
Усетих тежестта на гласа му, затова реших да кажа всичко, за което исках да попитам от както го срещнах наведнъж,
- Ще ми бъде интересно да се уча от някой по-силен от мен, нямам много опит.
Усмихнах се и някак изпитвайки необходимост от споделяне, направих това, което баща ми правеше всеки път щом се прибирах изкаляна и преуморена до край от правене на трикове чрез магия. Споделих с него магията си. Всъщност, дадох му повече отколкото имах намерение.

Съвсем се обърках. От Ния струеше толкова силна магия, сякаш искаше да сподели с мен всяка частица от себе си. Неволно погълнах част от енергията й и се почувствах по-добре. Утре щяхме отново да се видим тук. И да й покажа някоя и друга магия.

Сладки приказки, разходка. Напрежение. Което не спадна. Можех да го видя как се гърчи под напрегнатите му мускули и свитата му челюст.
- Ще се хванеш ли на бас с мен?
- Ще те бия.
- Глупости! Аз ще те бия и то след като те набия. - ударих игриви с юмрук ръката му - Няма да използваме магия и вампирски качества. Ще ги неутрализираме. Всякакви други мръснишки номера са позволени. Съгласен?

- Ще се хванеш ли на бас с мен? - попита внезапно след като бяхме навлезли в резервата.
- Ще те бия - подспихнах се.
- Глупости! Аз ще те бия и то след като те набия. - удари ме с юмрук по ръката - Няма да използваме магия и вампирски качества. Ще ги неутрализираме. Всякакви други мръснишки номера са позволени. Съгласен?
Изглежда бяхме на вълна закачки. Нямах нищо против. Щеше да ми помогне да се отпусна. Усещах, че демонът в мен иска да излезе, но нямаше да му позволя. Оставаше безпокойството, че датата на смъртта на родителите ми наближаваше.
- Съгласен съм. Какво си намислила, немирнице?

Надявах се да приеме и когато каза "Съгласен съм. Какво си намислила, немирнице?" сърцето ми пропусна да изтупти няколко пъти.
- Бой! - отговорим му ентусиазирано.
Раздадох игриво още поредица от юмруци, представяйки си че ръката му е боксова круша, която не трябва да нараня.
- Само гледай от закачка да не стане плачка - предупредих го.

Добре... Бях избран за боксова круша или по-точно едната ми ръка. Не ме болеше. Ставаше ми смешно даже.
- Само гледай от закачка да не стане плачка - предупреди ме сякаш се налагаше.
- Така ли, немирнице? Я, да видим какво можеш - предизвиках я.
Отдръпнах се крачка назад, заех бойна позиция и се ухилих. Ния присви устни и поклати ханша си.

Засилих се към него, със съзнанието че ще се опита да ме преметне. Имах няколко възможности, но дори не бях обмислила какво да направя когато той в действителност го направи, затова просто отпуснах тялото си за да се извие и с много, много късмет успях да се задържа права. И тъй като имах добра позиция към гърба му направих още един напълно късметлийски ход - скочих като маймунка отгоре му. В този момент плана се избистри в мозъка ми. Отърках се в него и закачливо целунах врата му.

Ния се засили срещу мен и веднага се опитах да я преметна. По изражението й си личеше, че просто й се играе, а аз не виждах нищо лошо в това. Да се държим като хлапаци ни беше позволено все пак.
Изви тяло назад, но се задържа права. За моя изненада след секунда бе скочила на гърба ми. Усетих от нея да се носи пикантно ухание. След миг устните й се долепиха до врата ми.
- Така ли ще се бием?

Изплъзнах се и с големи крачки назад застанах на разтояние от него. Свалих горнището си със закачлива усмивка и направих още крачка назад и после... паднах. С разперени ръце, вик на устните си, който ми напомни на свинско пухтене водата се разтвори сякаш бях Мойсей пред Червено море и след това ме погълна, за да падна върху изключително уплашена риба, която се фръцна важно, нашамари лицето ми с опашката си и продлжи пътя си напред с цялото си нахалство. Всякакви индивиди ги има навсякъде.

Невероятна! Ния беше невероятна. Просто стоях и я зяпах като риба хваната на рибарска кукичка. Тази жена щеше да ме умори, но нямах нищо против да го стори. Беше ми забавно да я гледам. Истинско удоволствие за очите ми.
Докато я наблюдавах тя смъкна горнището си, усмихна се и се спусна надолу. За момент направо се ужасих, но после се опомних. Щеше да направи някой трик, с който в очите ми щеше да изглежда като малко дете дошло да се забавлява. И Ния не ме разочарова. Раздели водата на две и това бе удивителна гледка. А след това... Е, след това си имаше среща с недоволна риба.
- Забрави си въдицата! - провикнах се и започнах да се хиля неудържимо.

- Не беше наро ... - думите ми бяха заглушени от огромното количество вода, което се изсипа върху ми, поднесе ме нанякъде и ме дари с още няколко синини. Чух смехът на Марк и след това цопване, което значеше, че е съвсем близо. Изкочих на повърхността за да извикам
- Целуна ли рибата? Може и да се превърне в принцеса. - намираше се на няколко крачки разтояние от мен, с объркана физионимия на лицето.
- Поне водата е топла.
- Благодари ми, че се напишках. - ухилих се, оставяйки го сам да прецени дали се шегувам.

- Поне водата е топла.
- Благодари ми, че се напишках. - ухили се насреща ми.
Погледнах я за секунда и отново избухнах в смях. Беше ми ужасно смешно. Ния понякога ме удивляваше с чувството си за хумор. Тази жена обичаше да изтърсва всякакви глупости и бе способна да те разсмее.
- Не помня... - започнах да казвам, но нова порция смях ме спря. - Не помня от колко време не съм се забавлявал така. Трябва да работиш като комик. Моят личен комик.

- Не помня от колко време не съм се забавлявал така. Трябва да работиш като комик. Моят личен комик. - замислено потупах брадичката си с пръст.
- С пикочния ми мехур сме изключително доволни на офертата ти. Препоръчвам ти ефективен метод да го правя по-често: сезона на дините. - устните ми трепнаха, думите ми се изплъзнаха и избухнах, хващайки по риба във всяка ръка. Притиснах по една към всяка гърда - Мууууууу, целуни ме за да стана диня.

Олеле! Ния беше в някакво напълно ненормално настроение. Обаче трябваше да призная, че ми не адски забавно. Добре, че нямаше никой покрай нас. В противен случай Ния щеше да изглежда като луда избягала от психиатричната болница на Морганвил.

Пуснах рибките да си плуват спокойно преди да им навредя повече отколкото е редно и се отпуснах, падайки като дърво. Водата понесе тялото ми напред като клонче попаднало случайно сред бързеите и се ударих в краката на Марк, който дори не помръдна от удара.
- Изведнъж ми се приспа - прозях се, примигнах два пъти и разтърках очи. Обвих се като ембрион около него, задържайки се наполовина над водата и захапах крака му, сякаш за да го накарам да повярва повече отколкото може.

- Изведнъж ми се приспа - прозя се широко, премигна два пъти и разтърка очи. Изглеждаше много секси. Кръвта ми внезапно кипна и ми стана адски горещо. Преди да осъзная какво става Ния ме захапа за крака. Изпитах моментна болка и освен това бях леко изненадан. Всъщност с тази жена не трябваше да бъда.
Дръпнах я към себе си, за да сме лице в лице. В очите й определено имаше доза сънливост, но и също така игривост.
- Мисля, че е време да уредим онзи бас.