Някъде из града

Можете да пишете тук ако нямате конкретно място, на което да отидете.

Вървяхме по улиците когато видях Джеймс. Днес изглеждаше много по-добре от предишния път, може би ми се струваше така заради чистата риза. Видях го как пресича улицата и ако не го познавах нямаше да се спра, а направо щях да се сблъскам в него - чудесна съдба няма що, замалко да го блъсна отново.
Пристъпих назад, изчаках го да ме погледне и когато го направи се усмихнах.
- О, Мак Доналдс - Джеймс също се усмихна.
- Ния! За теб си мислех.
Прегърнах го и го залюлях като малко дете на едната страна, след това на другата. Най-вероятно отстрани сме изглеждали малко смешни - като малки деца, които се виждат за пръв път от много време и са най-добри приятели.

Както си вървяхме, Ния ме пусна и отиде при някакъв мъж, който пресичаше улицата.
- О, Мак Доналдс.
Мъжът се усмихна.
- Ния! За теб си мислех.
Какво?! Пропусках нещо. Тези двамата кога се бяха запознали, по дяволите? Никак не ми харесваше това, което виждах.
След малко Ния прегърна непознатия и се засмя. Направо полудях. Вдишах дълбоко в опит да се успокоя, защото не исках тя да ми се разсърди повторно за един ден, но не успях да избегна вонята на върколак. Мамка му!
Свих юмруци и изръмжах.

- Здрасти, скъпа. Как я караш?
По същото време чух ръмжене зад себе си, о боже, въобще не бях помислила за Марк. Или същност бях - може би точно заради това го направих. Едната ми половина казваше, че е точно за това, а другата отричаше.
- Добре съм - казах, след това преместих погледа си към него. Е, Джеймс можеше и да си навлече проблеми, особено с това обръщение...

Скъпа ли?! Това вече тотално преля чашата. Нямаше право да я нарича така. Щях да му наритам задника със собствените му крака. Тежко и му горко на това пале.
Светкавично се спуснах към него, дръпнах Ния към себе си и започнах с моята малка кукловодска игра. Не исках да си цапам ръцете с този върколак. Той се удряше сам в лицето с големите си юмруци и определено изглеждаше зашеметен от случващото се.
- Първо - няма да я наричаш "скъпа". Тя си има име и ще го използваш. Второ - по никакъв начин не я докосвай иначе ще ти откъсна главата. И трето - ако нарушиш някое от първите две правила ще те убия със собствените си ръце.
Беше се разкървавил целия и аз спрях контрола си, за да попитам:
- Ясно ли е, вълчо?

Сложих ръка върху неговата преди да реши да го нападне отново, добре че не се бе сетил за новите си способности, особено както бе ядосан - щеше да го смели.
- Мило, но не беше нужно - прошепнах му и го целунах по бузата.
Чувтствах се виновна. Бе нечестно спрямо Джеймс, но не можех да направя нищо друго освен да го позакърпя малко чрез магия. Не винях Марк, ако бях видяла женска да прави същото като Джеймс щях да й овържа каналите и да накарам да й излязот брадавици на... е, сещате се къде. Погледнах го съжалително и се постарах да излекувам повечето повреди, започвайки от вътрешните.

Ния сложи ръка върху моята и от допира й се успокоих. Добре, така беше наистина добре. Все още бях ядосан заради проклетия върколак и начина, по който ми бе отговорил. За малко да го смеля от бой и този път със собствените си юмруци. На горкото пале едва ли щеше да му хареса да се мери точно с мен.
- Мило, но не беше нужно - прошепна и докосна с устни бузата ми. Ах! Искаше ми се да се върнем във вкъщи и да не я пускам да ходи никъде.
Видях погледа, който ми хвърли. Тя разбираше защо бях реагирал така. О, да, отлично ме разбираше. Но после очите й се спряха жалостиво в тези на върколака.

В крайна сметка щом тръгнахме Джеймс беше позакърпен и изпратен в къщи - или в бара, така и не разбрах накъде потегли таксито, което видях да хваща докато пресичахме следващата улица.
Двадесет минути по-късно вече бяхме пред къщата. Следвах този вампир по петите много време, винаги палех къщите му, винаги изписвах върху ковчега му с огън една и съща дума, но никога не ми достигаше смелост да го убия. Стиснах ръката на Марк за късмет и изпратих малка огнена топка, потъвайки в спомените си. По дяволите! Нямаше да го убия и този път... може би още десет години... още едно гонене... още веднъж. Защо винаги едни и същи думи?
Усетих нещо по бузите си. О, двойно "по дяволите"! Винаги съм мразела плача, винаги съм го криела, а да се разцивря като бебе пред Марк? Тройно "по дяволите"! Използвах още няколко "по дяволите" за да държа мислите си надалеч от миналото.

Палето си отиде с подвита опашка и аз нямаше как да не съм напълно доволен. Ния естествено не го остави да кърви, а пооправи раните му. Ако питаше мен щях да го оставя така разкрасен. Щеше да му приляга на кучешката физиономия.
Подсмихнах се на мислите си.
След двадесет минути се намирахме пред една къща. Не знаех на кого принадлежи. Щях да попитам Ния, но тя изглеждаше погълната от мислите си. Беше напрегната. Усещах напрежението в раменете й. Тъкмо щях да посегна да ги разтрия, за да се отпусне, но тя хвана ръката ми и силно я стисна. Добре, тук явно имаше нещо повече от просто едно лудуване.
След малко погледа ми улови спускащите се сълзи по бузите на Ния. Не исках тя да плаче. Беше непоносимо да я гледам така.

Пуснах ръката му и му обърнах гръб, раздразнена от реакциите на тялото си. Изтрих сълзите си, само да усетя как нови се стичат на тяхно място. Ах! В душата ми цареше истински хаос, колкото до Марк - най-вероятно стоеше без да може да каже или направи нищо. Чувствах се отвратително задето го поставях в тази неловка ситуация. Повдигнах лице нагоре, усмихнах се лекичко и отново пробвах с тежката задача да махна мокртата, в други случаи не би ми се сторила толкова неестествена, беше някак срамно да плача върху щастливи спомени. Колкото до страха - него бях преодоляла на време. Изпадайки в лошо настроение и усещайки присъствието му вътре, накарах огъня да се плъзне по ръката му. Е... така беше вече по-добре, по всякакви критерии.

Пусна ме и ми обърна гръб. Нямаше да говорим за случилото се. Това поне го разбрах. Щом не искаше, въпросите, които исках да й задам щяха да си останат, докато не е готова да ми разкаже.
Измина малко време преди да се осъзнае. Тогава вече бе готова да тръгнем към следващта къща.

Е, следващата къща заслужаваше да бъде изгорена - истинска съборетина, която замърсяваше природата и определено бе изоставена от много време. Вече възвърнала настроението си, хванах ръката му и казах.
- Направи същото като днес.
Щом огъня засия в дланта му прибавих и моя към себе си, образувайки една голяма огнена топка, която с удоволстевия щяхме да запратим към сградата. Ухилих се, насочих ръката му към "източната част" на кутийката и го оставих да я запрати. През това време хвърлих още дузина малки, хихикаща се като малко дете около огромния огън, който се образува пред нас.

Бяхме пред една съборетина, която на никого нямаше да липсва, ако... се погрижим за нея. Направо си плачеше да я запалим за наше забавление.
Ния вече си бе възвърнала предишната игривост. Хвана ръката ми и каза:
- Направи същото като днес.
Изпълних указанията, които ми бе дала по-рано. Огънят засия от ръката ми като във факла. След малко и Ния се присъедини. Хвърлих топката към съборетина. Огънят започна да я поглъща бързо. Ния се хилеше и хвърляше малки топки, които засилваха пожара. О, по дяволите беше адски забавно. Не бях правил подобно нещо. А и със силите, който тя ми бе предала чрез кръвта си, преживяването бе още по-зрелищно.
- Танцувай с мен! - извиках изведнъж.

Хванах ръката му и го завъртях наоколо, приближихме се до огъня - опасно близо, но в това бе цялата тръпка. Надявах се, че ще чуя ако вътре се провеждаше химическа реакция, иначе щяхме да станем на въглени. Засмях се и все още хванала ръката му се завъртях, отнасяйки с крака си късче огън. Ако не бях направила малък трик с дрехите ни, най-вероятно сега щях да се подпаля, но вместо това пламъчето просто продължи да се бори непокорно, докато не го стъпках с крака си. Стъпках още едно и още едно, танцувайки насред огъня, смеейки се весело, разперила ръце. Някои огнени езици близваха кожата ми през дрехите ми, но само създаваха гъеличкащо чувтство, което още повече засилваше чувството ми за волност и щастие. Погледа ми се спря върху Марк - както винаги, изглеждаше божествено, а с усмивка на лицето си, просто нямах думи с които да го опиша. Огъня играеше в очите му и те ме привлякоха. Приближих се с танцова стъпка към него, целунах го леко и се звъртях

Ния беше като някое малко дете, което плиска вода около себе си с тази разлика, че водата всъщност бе огън. Дрехите ни не можеха да се подпалят и бях сигурен, че тя бе направила някоя магия. Беше станало лесно да забелязвам кога е използвала силата си, защото засияваше по особен начин и нямаше как да не я забележа щом очите ми винаги бяха приковани в нея.
Смееше се, подскачаше, повличаше ме със себе си. Паленето на пожари бе страшно отпускащо.
Ния ме погледна. Очите й блестяха от огъня и беше толкова красива така. Дръпнах я към мен, вдигнах я на ръце и тя се изкикоти. Завъртях я, докато най-после започна да се смее с цяло гърло. Пуснах я на земята и я целунах, докато сам забравих на коя планета се намирам.

12+

Spoiler: