Ерих Кестнер

Заглавие: Ерих Кестнер Съб Сеп 25, 2010 11:00 am

ЕРИХ КЕСТНЕР
Ерих Кестнер Erihkestner

Ерих Кестнер (на немски: Erich Kästner) (1899-1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.
Роден е в Дрезден, Кралство Саксония, и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея. През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.

След края на Втората световна война Кестнер се установява в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
Тъничката книжка на Ерих Кестнер "Емил и детективите" (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които "Двойната Лотхен" (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967).
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер "Сърце върху талията" (1928), а особено "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава "нова обективност" (Neue Sachlichkeit). А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището "будното око и съвестта на епохата". Кестнер казва: "Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - 'характер'."
Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".

В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия "Ерих Кестнер".

Списък на произведенията на Ерих Кестнер:

Herz auf Taille, 1928
„Емил и детективите“ (Emil und die Detektive), 1928
Lärm im Spiegel, 1929
Leben in dieser Zeit, 1929
Ein Mann gibt Auskunft, 1930
„Антон и Точица“ (Pünktchen und Anton), 1931
„Това се случи на 35-ти май“ (Der 35. Mai), 1931
„Фабиан“ (Fabian. Die Geschichte eines Moralisten), 1931
Gesang zwischen den Stühlen, 1932
„Хвърчащата класна стая“ (Das fliegende Klassenzimmer), 1933
„Трима мъже в снега“ (Drei Männer im Schnee), 1934
„Емил и тримата близнаци“ (Emil und die drei Zwillinge), 1934
„Изчезналата миниатюра“ (Die verschwundene Miniatur), 1935
Doktor Erich Kästners Lyrische Hausapotheke, 1936
„Презгранично пътуване“ (Georg und die Zwischenfälle), 1938
Die Konferenz der Tiere, 1949
Die dreizehn Monate, 1955
Die Schule der Diktatoren, 1957
„Когато бях малък“ (Als ich ein kleiner Junge war), 1957 (автобиография)
Die Ballade vom Nachahmungstrieb, 1959
Notabene 45, 1961
Das Schwein beim Friseur, 1962
„Малкият мъж“ (Der kleine Mann), 1963
„Малкият мъж и Малката мис“ (Der kleine Mann und die kleine Miss), 1967
...was nicht in euren Lesebüchern steht, 1968