Любов ли?!

Глава 4 – След няколко дена

Когато Лети и Ива отидоха до магазина, Ники и Катя останаха насаме.
- Днес ми изглеждаш доста странна. – подхвърли Никол.
- А ти си странна всеки ден.. – каза тя и се засмя. След това сведе глава.
- Какво става? – Ники разбираше, когато на някой му имаше нещо. А при Катя беше особено лесно, тъй като тя винаги беше усмихната и щастлива.
- Не знам, просто Димо не ми се е обаждал от два дена, а не сме се и виждали. – почти проплака.
- Защо ти не му се обадиш? – Ники опита да не се закача и да не казва неща, които ще засегнат момичето. Виждаше, че тя няма нужда от това.
- Вчера му звънях, но той не ми отговори. Той щеше да види и да ми се обади, а днес дори не смея да позвъня. – Катя седна на леглото и сви рамене. Ники обмисляше какво да каже, когато Катя продължи – А Ива се държи толкова странно..
- Оу.. – каза Ники, а след това вратата се отвори и момичетата влязоха в стаята.
- Ето ги чипса, колата и пуканките. – Лети повдигна ръце, показвайки ги. Катя поклати глава към Никол, показвайки, че не иска другите момичета да знаят. Точно и за това го беше казала на Ники. Знаеше, че тя няма да се разприказва.
- Хей, момичета, какво ще кажете за старата игра на въпроси. – Ники повдигна вежди. Катя я погледна строго, но Никол й намигна.
- Не ми се играе. – каза Ива.
- Добре ли чух? – каза Ники, тъй като обикновено Ива беше тази, която предлагаше играта, а Никол отказваше.
- Играта стана тъпа. Пък и вече сме големи, ако има нещо, което искаме да се питаме го правим и без да е „наш ред”. – Това бяха думите на Никол, с които често се оправдаваше.
- Не е честно да използваш моите думи срещу мен. – Никол поклати глава.
- Добре, вие имате ли нещо да се питате, защото на мен ми се гледа филм вече. – Ива не посмя да се обърна към Катя, която пък я оглеждаше странно.
- Какво става? – Катя се обърна към Ива, а Никол изключи DVD-то, усещайки, че вечерта ще се проточи. – Какво става с теб и държанието ти? – допълни Катя.
- Не знам, нищо не става. Какво да става.. – Започна да пелтечи момичето.
- Защо се държиш така! – извика Катя, а Лети и Никол се спогледаха, след това се оттеглиха и седнаха на леглото.
- Как се държа? – Ива отговори на вика й. Лети и Никол отвориха пуканки и решиха да се наслаждават на живия филм пред тях.
- Ти ми кажи. Какво става? Няма да те питам вечно, кажи ми. – малко снижи тона Катя. Ива сведе поглед и замълча.
- Знаеш ли защо Димо не ми се обажда вече два дена? – при това Лети не успя дори да уцели устата си, бързайки да пъха пуканки в нея. Ставаше наистина интересно, а Ива все мълчеше.. – Кажи ми знаеш ли! – Катя извика.
- Виж, направих нещо.. – главата й падаше все по-надолу и по-надуло, а Никол отдавна беше спряла да яде. Прекаления интерес влияеше.
- О, не. – очите на Катя се напълниха със сълзи.
- Съжалявам, Кате. Повярвай ми не исках така да се получи. Просто с Димо се харесахме..
- Мамка му, дори не издържахте една седмица!! – възкликна Никол и се изправи тържествено. Никой не й обърна внимание, но всички я чуха и всички знаеха, че е права.
- Срещаме се тайно. – едва произнесе Ива. Последва доста дълго мълчание.. Може би около десет минути момичетата стояха в една поза и не мърдаха, гледаха кой в земята, кой в тъжното лице на Катя, но никой не смееше да проговори пръв. Дали заради думите на Никол и това, че винаги излиза права, дали заради грозното предателство на Ива или Димо, който всъщност се оказа точно такъв, какъвто Никол каза, че ще е. Катя дори не плачеше. Просто стоеше и мълчеше. На единадесетата минута, Никол реши да се намеси.
- Ам... – въздъхна и започна, но беше прекъсната
- Не смей да казваш „Казах ли ви”. – Катя вдигна ръка без да я поглежда, а Никол огледа момичетата с обстоен поглед.
- Кога.. – подхвърли Никол.
- Какво кога? – пита Катя, която доста учудващо се опитваше дори да говори.
- Кога ще избухнете и ще започнете да си викате? – Никол гледаше ту едната, ту другата.
- Виж, понякога не е нужно да говориш. Понякога на хората им писва от прекаленото ти песимистично настроение. Знаеш ли защо? Защото винаги си права! А понякога хората нямат нужда да слушат такива неща. Ти разбираш мечтите на всички ,караш ги да спрат да вярват. А всъщност си права, защото животът е кучка, а на нас наивните хора ни е нужно толкова време, за да го осъзнаем. – Катя викаше с цяло гърло и мяткаше неориентирано ръцете си.
- А, ето сега.. – Никол отговори сама на предишния си въпрос, но тихо, така че да не ядосва още повече Катя.
- Как можа? – Катя доближи Ива, а тя от своя страна пророни сълзи.
- Колко трогателно. Няма филм, история, новела, роман или живот, в който да не се споменава този въпрос. – Никол съобщи.
- Просто млъкни. – Катя се обърна към нея, а Никол я погледна странно.
- Не смятам да млъкна. Опитвам се да те накарам да се ядосаш на мен и да викаш на мен, а не на Ива. – разкри плана си Ники.
- Защо, тя не е виновна ли? – пита саркастично Катя.
- Не, виновна си ти, че повярва на Димо и повярва на Ива. На бас, че още си готова да й простиш. Виновна си, че си наивна. – Никол опитваше да отклони погледа на Катя от Ива и да го прикове към себе си. Опитваше се по доста странен начин да спаси положението. Може би просто не й се гледаше женски бой.
- Това не я прави невинна. – каза Катя.
- В живота всички са виновни. – Ники застана пред нея и почти успя да я отклони.
- Че са родени ли? – леко се засмя Катя. Обикновено двете момичета влизаха в спор най-често и сега точно това се опитваше да направи Никол. Да я въвлече в спор с нея, за да може да изкара чувствата си без да направи нещо нередно. А споровете между тях често се получаваха.
- Не, че са родени. Че са заченати. – Засмя се Никол, като този път не мислеше, това което казва, а просто се опитваше да подразни Катя.
- Не отнемай вината от Ива. – каза Катя с тих глас.
- Не го правя. Тя е виновна, но и Димо е виновен. – повдигна вежди Никол.
- Защо го направи? – Катя се обърна отново към Ива, която беше замрежила погледа си от сълзи.
- Съжалявам! Повярвай ми, не беше нарочно. – Катя само поклати глави при тези думи.
- А Димо? – пита, въпреки че сама не знаеше какво иска да чуе като отговор.
- Не знам. – въздъхна тежко и вдигна рамене.
- Осъзнаваш ли какво ми причини? – сега Катя беше на вълна плач. Настроенията й се сменяха толкова бързо, че сама не се усещаше. – О, Господи.. – възкликна преди да чуе отговор. Ръцете й трепереха и това можеше да се види от разстояние. Цялата се разтрепери и седна на леглото, слагайки ръка на челото си, все още треперейки.
- Хей, добре ли си? - Никол се притесни много, когато я видя. Катя едва поклати глава и падна назад на леглото. Лети хвърли пуканките и отиде при тях.
- Кате.. – момичето наистина беше безсилно. Дори не усещаше сълзите, които се стичаха по лицето й.

Глава 5
Сутринта момичетата станаха рано. Мълчаливо закусваха и оправяха стаите. Никой не смееше да каже нещо за предишната вечер.
- Ники.. – малко преди да стане време да тръгват, Катя приближи Никол и й прошепна.
- Да? – тя й отговори.
- Кажи ми това снощи случи ли се, или просто съм сънувала? – Катя не изглеждаше да се шегува. За първи път повдигна темата, просто за да се увери наистина ли се беше случило.
- Случи се. – Ники откри тъгата в очите на Катя. – Съжалявам.
- Не съжаляваш. Искаше да стане така, за да можеш да утвърдиш теорията си за несъществуващата любов.
- Остана още малко и ще ми кажеш „Ти си виновна”. Не хвърляй вина на невинните. И между другото, съжалявам. Може да съм всякаква, но не съм безчувствена, за каквато ме мислите. – Катя не каза нищо повече, а Никол излезе от стаята.
- Момичета, трябва да отида до нас преди да дойда на лекции. Ще се видим там. – Никол взе чантата си и тръгна към тях. Никой не й каза нищо. Всъщност се чувстваше гузно, че ги оставя сами. Можеха да се избият, но трябваше да вземе доклада си. Реши да побърза.
- Здравей, Никол. – майка й тъкмо тръгваше за работа. Работеше в един магазин като продавачка. Беше един ден дневна смяна, друг – нощна.
- О.. – Ники спря за момент. – Мислех, че ще си тръгнала. – сведе поглед.
- Не мога да разбера защо държиш да се разминаваме. Когато съм нощна не те виждам, а когато съм дневна ходиш да спиш в приятелки. Толкова ли ме мразиш? – майка й застана близо до нея.
- Не те мразя. Имам работа. – Подмина я и се качи нагоре по стълбите към стаята си. С Аня споделяха една стая и сега тя завари сестричката си на бюрото.
- Аня! – възкликна. – Какво правиш тук? Защо не си на училище? – Никол приближи малкото момиче, а тя се усмихна чаровно.
- Когато теб те няма, винаги ходя по-късно на училище или понякога дори не ходя. Мама е твърде заета, за да ме заведе. – Когато чу това, Никол слезе бързо по стълбите и излезе навън. Майка й тъкмо се качваше в колата.
- Майко! – тя никога не я наричаше „мамо”. Прекалено нежно беше за жена, която е изоставила мъжа си, взела е децата му под свой контрол, а след това ги е оставила на произвола на съдбата.
- Какво става, Ники? – тя заобиколи колата и застана по-близо.
- Как е възможно да оставиш Аня в нас? Тя трябва да ходи на училище. Що за безотговорност! – развика се чернокосото момиче.
- Ти ли ще ме учиш на отговорност! – жената скръсти ръце.
- Е, за твои сведения, съм доста по-отговорна от теб. Поне водя сестра си на училище и не мисля само за собствения си задник! – Никол се обърна и влезе в къщата.
- Не ми говори така, момиче! – извика след нея майка й, но вика й се изгуби някъде в горещината, която премрежваше погледа й.
- Хайде, малката, отиваш на училище. – Никол взе доклада си, а след това раницата на сестра си.
- Но, како, ще закъснееш за лекции. – Аня започна да подскача из стаята, притеснено.
- Аз почти се изучих. Ти сега започваш. Не може да пропускаш дни в училище. Хайде, тръгваме. – двете момичета тръгнаха бързо към училището на малката Аня.
- Хайде, приятно училище. – целуна малкото момиче по челото и след това с съвършен спринт стигна до училище.
Когато влезе в стаята всички погледи се стовариха върху нея.
- Вчера казах да не се повтаря, а днес закъсня дори повече. – Лекторът повдигна очилата си и я погледна изпод вежди.
- Съжалявам, господине. – Никол се опита да уравновеси дишането си.
- Сега ще прочетеш доклада си, точно тук. – той показа катедрата си – пред всички. – Отдръпна се и й направи място. Нямаше време за оправдания, за това Никол застана пред всички. Нагоре между редовете видя Миро, който се беше настанил удобно и чакаше да чуе какво ще каже Никол.

Глава 6
- Докладът ми е на тема „Лъжа и Лицемерие”, но това не означава, че ще говоря само за това. Несправедливо е да говориш за лъжата, без да споменеш истината. Едното върви с другото. Е, искате да знаете истината? Аз ще ви я кажа. Истината е, че на хората им се налага да излъжат. Понякога просто се налага да премълчиш истината. Дали аз лъжа? Бих ви питала същото. Някога лъгали ли сте? Естествено, че да. Помня първата си лъжа. Майка ми забрани да каня приятелки в нас, докато тя е на работа, но аз реших да не я послушам. Когато се прибра видя, че има няколко чаши в мивката и аз излъгах. Излъгах, че съм канила някого и чашите са само от мен. Знаете ли какво стана? Скоро разбра, че съм излъгала и ми се скара едно хубаво. Мисълта ми е, че всяка лъжа излиза наяве рано или късно. Дори години да минат, истината ще възтържествува. Знам, че това не са думи присъщи за мен и теориите ми за живота, но честните хора са рядкост. И ако видите честен човек – убийте го.. – за да не се мъчи. – докато Никол четеше Ива и Катя си хвърляха притеснителни погледи. Думите на Ники винаги бяха на място, винаги бяха точни и сякаш извадени от мислите на другите.
- Доста е кратко. – каза лекторът и пристъпи към нея.
- Докладът е за другата седмица. Още не е готов.. – побърза да се оправдае Никол.
- Добре. Повече не закъснявай. – той я подмина и седна на мястото си.
- Само това ли? Няма ли да кажете какво мислите? – тя се обърна и повдигна ръце. Никой не си позволяваше да говори на лекторът за каквото и да е, но това естествено нея не я притесняваше. Той повдигна вежди и я огледа.
- Не. Виолета ще го направи. – каза решително.
- Моля? – казаха двете момичета в един глас.
- Виолета, искам да чуя мнението ти за това, което е написала Никол. – обясни господинът, а Виолета се изправи и започна да чупи пръсти.
- Въпреки че не е довършен, мисля, че дори да го остави така е съвършен. Нейните слова винаги крият по малко или много истина и могат да научат хората. – говореше разкъсано и с малки паузи. – Тя е като мислител. – прехапа устни и се обоснова – Ние хората се учим от грешките си и то в най-добрите случаи, а тя се учи от грешките на останалите. „Не прави грешката, която аз направих” сякаш звучи в мислите й. Мисля, че Никол се е справила страхотно и не го казвам, защото съм й приятелка и съм пристрастна, напротив. Ако не я познавах щях да кажа, че е най-странна за поколението ни. Дори „странна” не е подходяща дума. Човек, който изцяло разчита на собственото си мнение и не се страхува да го каже и обоснове, е много повече от „странен”. – Всички внимателно се вслушваха в думите й. Въпреки че това беше пределно ясно на всички, никой не го беше изричал на глас. На Ники й звучеше доста интересно. Виолета винаги е била потайна и неутрална в споровете им. Често не знаеше мнението й, но всъщност се доближаваше повече до разсъжденията на Никол. Не толкова наивна и не толкова реалистка. Средно положение.
- Добре. Този час и двете получавате отлични оценки. – каза господинът, изненадвайки всички. Той не показваше мнението си по никакъв начин и трудно разбираха кога нещо му харесва и кога не, докато не съобщи оценките.







Глава 7
- Ники, защо закъсня за лекциите? – Катя пита момичето, докато отиваха да хапнат преди да продължат следобедните лекции. Всеки петък имаха повече часове.
- Трябваше да свърша нещо в къщи. – каза и поклати глава незначително. Катя, Лети и Никол вървяха напред, а Ива се опитваше да ги настигне. Катя максимални се опитваше да я игнорира поне докато са сред хора, защото самата тя не знаеше кога може да избухне.
Момичетата седнаха на една маса, а Никол отиде да вземе нещо за ядене.
- Нали знаеш, че тази храна е вредна. – Ники се обърна и видя Мирослав да стои зад нея, оглеждайки храната.
- О, сега ще ми казваш какво трябва да ям? – тя сложи свободната си ръка на кръста и го погледна предизвикателно.
- Не, просто тази не е полезна. – той опита да се усмихне.
- Ще ям каквото си искам. – тя се обърна, а той продължи след нея.
- Хареса ми есето ти. – тя не се обърна.
- Не беше довършено и не беше есе. – повдигна вежди, въпреки че той не я виждаше.
- Хареса ми. – той си взе храна, а Никол остана с отворена уста след поръчката му.
- Нали тази храна беше вредна? – тя се обърна към него.
- Вредна е, но това не ми пречи да я ям. Просто исках да видя мнението ти. Дали си като тези, които подбират храната си. – той се усмихна, надхитрил я, а тя сви очи.
- Е, не съм. Ям, каквото ми харесва. – отговори му.
- Аз също. – той се усмихна, а тя поклати глава, скривайки усмивката си. След това отиде при приятелките си. Седна на масата и забеляза, че всички я гледаха.
- Какво? – тя ги огледа.
- Какво става с теб и Филчев? – Пита Лети и се усмихна лукаво.
- Миро? Ха! Нищо. – тя се засмя дори само на мисълта за нещо подобно.
- Да, да. Щом казваш. – Ива опита да се включи.
- О, нали няма да й го вземеш. – Катя се обърна към Ива.
- Стига вече! До кога ще търпя хапливите ти изречения? – Ива се изправи и тръшна храната си на масата. Никол покри очите си с ръце, а Лети се дръпна със стола си назад.
- Хапливи изречения? Заслужаваш никога да не ти говоря, а не да казвам „хапливи изречения”! – Катя също се изправи и двете започнаха да си викат.
- Извиних ти се и точка. Спри да преувеличаваш! – извика Ива.
- Да преувеличавам!? Ти си се срещала с момчето, което обичам, докато все още ходех с него! Не се ли чувстваш поне малко виновна?
- Естествено, че съм виновна. Но, Катя, човек не може да заповядва на сърцето си. Съжалявам!
- И аз съжалявам. Съжалявам ,че ти се доверих, че ти повярвах и наистина те обичах. Сега разбирам колко права е Ники за всичко. – Всички студенти бяха спрели да обядват. Стояха и слушаха, а Миро през това време приближаваше масата.
- Хайде стига. – Ники се изправи и се опита да прекрати спора, тъй като станаха главната тема на почти всички.
- Не. Нека разберат всички що за нищожество е това нещо пред мен, наречено човек и най-вече наречено мой приятел. – Катя говореше с огромно пренебрежение.
- Не исках да те нараня.
- Прекалено късно. – Катя се обърна и тъкмо, когато Миро щеше да се намеси, тя се блъсна в него. Погледна го и го подмина. Излезе навън.
- Хайде какво зяпате. Нямате ли си свои проблеми? – Извика Миро и всеки се върна към предишното си занимание. Ива седна на стола и положи ръце на очите си. Никой не смееше да й каже нещо.
- Дона разбираш грешката си. И дано не я повториш. – Каза й Ники и след това излезе навън след Катя.
- Хей, почакай. – Ники извика, а Катя се обърна. Лицето й се разкри. Беше обляно в сълзи. Тя спря и повдигна ръце.
- Защо? За да влезем в поредния спор и за да ми кажеш колко наивна съм била? Да ми кажеш, че си била права и че винаги си била? Е, бъди доволна. Беше права за всичко.
- Ако знаех, че това ще ти коства толкова много, предпочитам да не бях права. – Ники се опита да я приближи.
- Остави ме. – каза Катя и се обърна.
- Последното нещо, което искаш в момента е да си сама. Хайде, ела да се разходим . – Каза и хвана приятелката си под ръка. Двете тръгнаха на някъде, пропускайки последните часове.

++++

Никол вървеше по улицата, когато почти се свечеряваше. Въпреки че беше почти вечер, времето беше прекрасно и на нея не й беше студено по късите панталонки и тениската, с които беше облечена. Когато наближи дома си видя, че колата на майка й все още беше пред тях, което означаваше, че не беше тръгнала за работа. Искаше й се да се разхожда, докато майка й тръгне, но беше изморена от деня и искаше да се прибере по-скоро.
- Никол? – още с отварянето на вратата, майка й извика.
- Да? – отегчено отвърна. След малко се появи жената, носейки обувки в ръцете си.
- Не си карала последните часове и закъсняваш няколко дена подред! – застана пред нея и скръсти ръце.
- О, и сега ще ми се караш? – пита Ники и се засмя в лицето й.
- Къде беше? – опита се да игнорира невниманието на дъщеря си.
- Не те интересува. Значи можеш да оставиш малката си дъщеря да не ходи на училище, когато ти бързаш, но когато аз не вляза в два часа се правиш на отговорен родител? – Ники хвърли чантата си на масичката до вратата, където се случваше всъщност всичко.
- Не смей да ми говориш така! Кажи ми къде беше!?
- Правих секс с един наркоман. – Ники се усмихна на иронията си, а майка й вдигна ръка заплашително.
- Хайде, удари ме де. – прикани я. След това взе ръката й и я наклони към лицето си. – Удари ми, за да имам причина да се махна от тук и да отида при татко! – крещеше Никол.
- Какво те спира? Отивай при баща си!
- Ако нямаше едно невинно момиче, за което да се притеснявам, че ще е в твоите ръце бих го направила отдавна. Просто не искам Аня да свърши като теб. Ще остана и ще бъда майката, която ти никога не си й била. – Никол не се притесняваше да й говори, както си иска, защото и двете знаеха, че е права. Въпреки че държанието й беше прекалено и неуместно към родител, на нея не й пукаше особено.
- Спри да се държиш така! Имай малко уважение, към жената, която.. – започна майка й.
- … провали живота ми? – Никол довърши изречението и спря.
- Какво съм провалила?
- Взе ми всичко, което имам! Знаеш колко обичах баща си и.. – Ники направи пауза и се спря преди да изрече другият човек, от когото майка й я отдели.. - Ти беше прекалено егоистична, за да мислиш и за останалите. Сега отивай и се трепи в него магазин. Тук не си ни нужна. – Каза Ники с видимо неуважение и презрение, а след това се качи по стълбите и влезе в стаята си.
- Здравей, миличка. – Никол влезе и се усмихна на Аня.
- Како, до кога ще продължавате да се карате с мама? – Аня почти проплака. Никол се учуди на въпроса и се замисли в отговора.
- Когато спрем да се виждаме? – каза като въпрос и се усмихна. – Виж, мама е ..добра жена – едва произнесе – Но имаме някой разногласия. Това е всичко.
- Но вие с карате всеки път, щом се видите. – каза малкото момиче.
- Съжалявам. – отиде и я прегърна. След това започнаха да се закачат и да се смеят, докато не стана време да си лягат. Или поне да си ляга Аня.