Обратно привличане{превод}

Здравейте,това е превод на фик.Героите са от филма Здрач.Всички са хора.Действието се развива около Едуард и Бела.Пускала съм го и в други сайтове,дано и на вас да ви хареса.Пишете коментарчета.Приемам всякакви критики.(Извинявам се ако има някакви грешки.)

Предлог
Бела Суон учи в Портланд Юнивърсити.Тя трябва да дели една стая с момче.Едуард Кълън, лошото момче, е новия и съквартирант.Нови висоти на напрежение и драма преследват Бела.Скоро тя се намира в отчаяна нужда от помощ.Приятелите и ще и помогнат ли или ще поиска помощ от лошото момче, което ще изкара наяве добрата си страна?

1 глава

Гимназията няма нищо общо това.Тя беше лек бриз в сравнение с това.Учудена съм,че предпочитам да съм в гимназията отколкото тук.Къде съм?Една дума-университет.Портланд Юнивърсити,за да сме точни.
Вървях бавно по стълбите към общежитията.Взех си въздух.Не може да е толкова лошо-това е просто училище.По някаква причина имах лошо предчувствие за тази година.
Липсваше ми Аризона.Там живях през цялото време докато бях в гимназията.Бях само на пет когато родителите ми се разведоха.Отраснах в разбито семейство.Никога не посещавах баща ми,освен двете седмици през лятото когато ходехме в Хавай или някъде другаде заедно.Бяхме близки през тези две седмици и винаги ми беше трудно да кажа довиждане след тези две седмици,когато се разделяхме на летището.Той заминаваше към Форкс,а аз към Аризона.Форкс,щата Вашингтон е града, в който съм родена.Не помня много от там,освен вечния дъжд и лекия студен бриз.И помня една вечер седяхме на дивана и гледахме футбол по телевизията.Това е всичко.Дори не помня много добре и мача,който гледахме.Е помня виковете на татко по отбора.Помня много чисто постоянното викане,което се предполагаше да се провежда когато аз спя.
Поклатих глава и отворих вратата за към общежитието и се запътих към рецепционистката.Тя ме погледна, стресната от присъствието ми.Стоях там неловко, чакайки да каже нещо.За мое учудване, тя просто седеше и ме гледаше.Проговорих първа.
-Здравейте!Аз съм Изабела Суон.Търся...
-...твоя график и номера на стаята ти в общежитието?-жената ме прекъсна.
-Да-смотолевих.
-Заповядай,Изабела.-Тя ми подаде едно розово листче.
Запътих се към асансьорите,поглеждайки към листчето,за да видя кой номер е моята стая.От едната страна бяха написани часовете ми,а от другата инструкции.Инструкциите гласяха:Трети етаж,стая номер 310.Вратата на асансьора се отвори и видях,че е празен.Скочих вътре бързо и натиснах копчето.Имах три кашона останали в колата ми на паркинга.
Майка ми ми каза да се облека малко по модерно,но аз не я послушах.Имах чантичка преметната през рамо,косата ми падаше по гърба в оформени къдрици и сива блуза и черни панталонки ме топлеха от студа навън,нищо че още беше само септември.За мое съжаление асансьора спря на втория етаж.Вратата се отвори бавно и едно дребничко момиче скочи вътре като балерина.
-Здравей!Аз съм Алис.Алис Кълън.-Тя се представи,а гласът и прозвуча тихо и мелодично.
-Аз съм Бела.Бела Суон.-Усмихнах се леко .
-О,Боже.Ти си към третия етаж!-Тя бързо натисна бутона за третия етаж и вратата се затвори.-Коя стая си?-Попита учтиво, сигурно само, за да завърже разговор.
-Ами...-Погледнах към листа и отговорих-310.
Не бях забелязала,че тя се клатеше напред-назад, докато не казах номера на стаята.Тогава спря.Тя не каза нищо,вероятно защото нямаше възможност.Пристигнахме на третия етаж,в момента в който казах номера .Слязох от асансьора внимателно.Чух леките,грациозни стъпки зад мен,но реших да ги игнорирам.Когато стигнах стаята,вече не чувах Алис.Не се обърнах,за да видя накъде отиде тя,просто исках да разгледам стаята си и да се запозная със съквартиранта си.
Завъртях дръжката на вратата ,която учудващо беше отключена.Отворих я леко,като открих само пет кутии на едната страна на стаята.Видях светлина идваща от банята.Обърнах се към вратата и видях Алис да стои тихо.Ахнах изплашено.Гледах момичето докато тя не проговори.
-Бела,мисля,че си сбъркала стаята...-Тя притисна смеха си когато извих главата си объркано.
-Алис за какво гов.....-Спрях рязко,когато вратата на банята се отвори и от нея излезе едно великолепно момче,с кърпа увита около кръста му,криейки това да бъде....изложен.Бях пленена от великолепните му гърди и лице,и устни,и бронзовата му коса,и накрая...очите.Неговите зашеметяващи зелени очи,който ме гледаха с учудване,се шокираха.
-Коя по дяволите си ти?-Той отстъпи назад.
-Защо си в моята стая?-Попитах шокирана,колкото него.Алис вече не можеше да сдържа смеха си.-Алис?-Попитах отклонявайки поглед от полуголия Бог ,стоейки на няколко крачки от мен
-Бела,запознай се с Едуард.-Успя да каже само това.После пак избухна в смях.
-Чакай,от къде го познаваш?-Прошепнах,знаейки,че той може да ме чуе.
-Бела,това е моя брат-Едуард Кълън.Мисля,че ти си момичeто,за което говорят всички…
-Алис!-Изкрещях, което я стресна и смеха и спря много бързо.-За какво по дяволите говориш?
-Виж Бела:всички говорят за повредата с компютрите и объркванията,които са станали.Очевидно е имало повреда в системата е казала,че едно момиче и едно момче ще са в една стая.Всяко момиче в това студентско общежитие, знае че Едуард е момчето и всяко момиче,което още не е получило стая се надява,че ще е „щастливката”,която ще дели стая с брат ми цяла година.-И тя продължаваше и продължаваше да говори.
-Алис-прекъснах я по средата на изречението-Защо ми казваш това?
-Бела,ти си момичето,което трябва да дели стая с Едуард тук,цяла година!-Тя го каза бавно,за да мога да разбера всяка една дума.
-Шегуваш се!
-Не.Ни най-малко.
В същото време,Едуард наведен към рамката на вратата на банята,не правеше никакво движение
-Добре...първо,Едуард моля те сложи си някакви дрехи.Второ,Алис,какво да направя?-Казах спокойно,като затворих очи.
-Мога да дойда с теб до кабинета на декана ако искаш.-Усмивка се появи на лицето ми.
-Знаеш ли,не съм свикнал момичетата да ме молят да се облека.-Едуард коментира неприлично,но под неговия тон на подигравка се усещаше и лек сериозен тон.Беше сякаш някой ме блъска с нещо по главата,когато нещо ми просветна.
-Чакай-повреда в компютрите...и това стана защото....?
-Защото имаше записване в последните минути,което компютъра прие.Никой не знаеше кои са учениците,досега.Затова,като заключение,момичетата и момчетата бяха нечетен брой,което означава,че момиче и момче трябва да са заедно.
-Затова декана сигурно няма да позволи да си сменя стаята с някой друг,нали?
-Всъщност не.Той обикновено не позволява на никой да се сменя-никой не знае защо.Затова,отново като заключение,ти си съквартирант с брат ми,до края на учебната година.-Можех да чуя веселия тон в гласа и докато го казваше.-Това за мен е..е прекрасно!Сега ще мога да те опозная по добре,Бела!-Тя подскочи от радост.Аз от друга страна,седнах на ъгъла на леглото ми и положих глава на коленете си.Гледах как Алис скача нагоре-надолу две минути.Не бях тук и от десет минути,но вече бях претоварена от емоции.
Това определено беше началото на една година ад.

2 глава

Усетих някой да седи до мен на леглото.
-Бела.Всичко е наред.Не е чак толкова лошо...Боже.Трябва да вървя.
-Джаспър?-Едуард попита самодоволно.Всичко около него беше самодоволно.Неговите изражения,думи,неговото полу-голо тяло..Какво?Как може тяло да е самодоволно?Съвсем си изгубих ума.
-Съжалявам,Бела,но трябва да вървя.Едуард ще дойда по-късно за ежегодната кино вечер.-Алис изчурулика и излезе от стаята,оставяйки ме сама с полу-голия самодоволен Бог,който,между другото,не правеше никакво движение или намек,че ще се облече.
-Моля те,сложи си някакви дрехи!-Казах през пръсти,които покриваха половината ми лице.
-Това наистина накърнява момчешкото ми его,знаеш ли?Попринцип когато момиче е само в стая с момче,което току-що си е взело душ,не би казало това.-Той мина покрай мен,за да стигне до другата страна на стаята,неговата страна.
-Само другите момичета.-Той или не ме чу,или не направи връзката.
-Кога срещна Алис?-Едуард ме попита,като остави кърпата около кръста му да падне.Бързо извърнах поглед,покривайки очи с длани,радостна,че видях само една малка част от дупето му,защото беше с гръб към мен.Едуард се обърна към мен щом си сложи панталоните.Сигурно го бе планирал.
-Срещнах я в асансьора,докато се качвах насам,преди около пет минути.-Все още се опитвах да изкарам от ума си гледката на перфектното му тяло.Сега,когато махнах ръце от лицето си,го видях облегнат на гардероба ми,без блуза.
-Защо искаш да се облека?-Той ме попита съблазнително.Бях права за едно-той е играч.Той очевидно не беше свикнал с това,момиче да иска той да се облече.
-Защото за разлика от повечето момичета..-Щях да използвам първото му име,но за да се обеди в сигурността преминах към фамилията му.-Кълън,не искам да те виждам гол!
-Хайде де,признай си!Мечтаеш си за мен.-Той наистина ли?Колко егоистичен може да бъде човек.
-Кълън,ако се появиш в сънищата ми довечера,то ще е в кошмар.Връщам се скоро.Отивам да взема останалите кутии от колата ми.-Минах през вратата,като я затръшнах след себе си.Когато стигнах асансьора се блъснах в нещо като стена.Когато погледнах нагоре видях едно много засмяно лице.
-Извинете.-Минах покрай него и натиснах копчето за партера.
-Здравей!Аз съм Коди Джеймсън.А ти си...?
-Бела Суон.
-Имаш ли кутии за пренасяне?
-Не.Ами,да,но..не е нужно.Мога и сама.
-Къде е колата ти?-Аз се изчервих и се усмихнах.Тръгнах към колата,а той ме последва като кученце.В багажника си имах три кутии.Той взе две от тях,а аз една една-най-леката.Той ми помогна да ги кача на третия етаж и ги сложи на пода пред вратата.
-Ами,аз трябва да вървя.Ще се видим,Бела.-Той се усмихна преди да излезе.
Взех най-леката кутия пак и влязох през вратата.Когато отворих вратата помислих,че скоро ще гледам секс на живо,ако не ги спра.Той някога мислеше ли за някой друг освен за него?
-Ъхъм.-Прочистих гърлото си.Той вдигна глава,докато момичето го целуваше по врата.Той най-накрая проговори.
-Какво искаш,Суон?
-Извинявай,Кълън,не мислех,че прекъсвам нещо,но не знам дали си забелязал,че това е и моята стая!-Толкова зле ми стана защото прекъснах забавата им.Засмях се на себе си.Лъжи.
-Може ли например...да си тръгнеш?-Момичето ме попита между целувките.
-Например,не.-Харесваше ми да я дразня.
Едуард я отблъсна и със светкавична скорост се доближи на сантиметри от мен с пръст насочен към гръдния ми кош.Е,сега когато искаше можеше да бъде много бърз,но когато се разхождаше само по кърпа,трябваше да се движи бавно.
-Ти си най-дразнещия човек,който съм срещал!-Той изкрещя в лицето ми.Дори и крещенето не можа да премахне картината запечатала се в мозъка ми.Завинаги.
Той да не ме нарече дразнеща?Кучи....
-А ти си най-противния,егоистичен и егоцентричен задник,който съм срещала.-Извиках обратно.бях сигурна в едно нещо-не се страхувах от Едуард Кълън.
-Защо не ме оставиш намира!
-Защото сега живея тук!-За малко не се засмях на глупостта му!За малко.
-Защо не отидеш да намериш Алис?Ще те държи заета няколко часа докато свърша.-Той предложи,вече без да ми крещи.Така,щях да намеря Алис и да кажа „Брат ти е пълен глупак и предложи да ме държиш заета докато той прави секс с гаджето си”.Ха-ха,много смешно.Няма да стане.
-Защо,не ме искаш наоколо ли?
-Не.-Той продължи с целувките с гаджето си.
Помислих си,че щом сега съм залепнала за него,то и той е залепнал за мен.Тоест,щом той ще прави живота ми ад,то и аз ще направя неговия също.Усмихнах се на плана си и се обърнах към кутиите ми.Звука от целувките беше отвратителен,затова сложих слушалките и пуснах силно музиката.Погледнах през прозореца.Виждаше се залязващото слънце-перфектно.Точното време за тичането ми.Сега щях да бягам около общежитията.Не около блока ми във Форкс или Аризона.Поклатих глава,запленена от спомените.Тези спомени свършиха.Преживей го.Бях благодарна,че бях облечена в нещо,с което можех да бягам-не исках да влизам при Едуард и неговата....Погледнах за последен път Едуард с отвращение,бягах до асансьора,слязох до партера и започнах да обикалям сградата.Не ме интересуваше къде отивам.Даже не ме интересуваше каква песен слушам.Просто движех краката си в ритъма на музиката.Исках просто да подишам чист въздух.
Вдигнах глава за първи път откакто бях излязла.Нямаше никой наоколо.Това не ме спря.Бягах още две-три минути и стигнах гората.Замислих се за момент.Не бях сигурна,че исках да ходя там,сигурна,че няма да намеря обратния път навън,но навлязох навътре.Ще намеря пътя навън,евентуално.Продължих да бягам в ритъма на музиката.Прескачах камъните,падналите клони.Изведнъж всичко стана тъмно.Обърнах се на 180 градуса и започнах да бягам по внимателно в нощта,внимавайки за неща,в които мога да се спъна.
Преди да се осъзная,вече бях пред общежитието.В един момент се бях уплашила,че това не е правилната посока.За мое разочарование музиката спря.Изкарах слушалките от ушите ми,влязох в асансьора видях,че Айпода ми нямаше батерия.
Когато се запътих към стаята,не се стараех да съм тиха.Тъкмо щях да отварям вратата,когато отвътре се чуха крясъци.
-...Спри!Не ме интересува,обичам те!Мислех,че и ти ме обичаш!-Чух глас да вика.Щом идваше от моята стая,помислих че е момичето от по-рано.Сложих ухо на вратата,за да мога да чувам по-добре.
-Таня,-чух Едуард да въздиша от неудовлетворение.-може ли да си тръгнеш?Опитвам се да го направя по-лесно и за двама ни,но ти го правиш ужасно трудно.
-Добре!Просто ще си вървя!Ти и твоята скитница се забавлявайте заедно!-Момичето,което определих,че бе Таня и изкрещя отново.
-Не съм скитница!-Чух друг женски глас.Това означаваше,че в стаята имаше две момичета,със сигурност навлезли в моя територия.Супер.Няколко момчета минаха покрай мен и завъртяха очи.Радвам се,че тях не ги интрересува това.За жалост,мен ме интересува.
Реших,че е време да видя за какво става въпрос.Опитах да отворя,и както по-рано вратата пак беше отключена.Влязох вътре,опитвайки се да проявя колкото се може по-малко интерес към тях.Сетих се,че все още държах слушалките в ушите си и ми хрумна план.Щом Айпода ми нямаше батерия и нищо не слушах,но слушалките ми бяха в ушите,можех да се правя,че слушам музика,докато слушам тях!Те никога нямаше да разберат.Засмях се тихо,на това колко слепи бяха те.Минах около кутиите и започнах да търся дрехи,с които да се преоблека.
Чух някой да прочиства гърлото си зад мен.Не ме интересуваше дали преча на моя съквартирант и неговите протежета.Когато се обърнах видях тримата с кръстосани ръце и дарявайки ме с най-жестокия си поглед.Гледката трябваше да ме ужаси.Всеки щеше да се ужаси от това,освен човек като мен,който не се страхува да се изправи пред Едуард Кълън.Избухнах в див смях,като се подпрях на стената,за да не падна.Двете момичета излязох от стаята ядосани,а смеха ми затихна.Махнах слушалите от ушите си и хвърлих Айпода на леглото,след което продължих да търся дрехи.
-Суон?-Усмихнах се,само за да го ядосам още повече.
-Какво?
-Не искаш ли да знаеш какво стана?
-Пф,не.-Обърнах се към дрехите отново.Изражението на лицето му беше безценно.
-Това ли търсиш?-Обърнах се и видях,че държи пижамата ми за след баня.
-Кълън защо то е да взимаш дрехите на съквартиранката си?.-Опитах се колкото се може по-добре да прикрия страха си.Той държеше това,което ми трябваше.Със сигурност щеше да последва ултиматум.
-Свали горнището си и ще вземеш горнището на пижамата си.-Едуард заповяда.
Нямаше начин да се събличам пред този перверзник.
-Не.-Продължих да ровя в дрехите ми за друга пижама.Когато я намерих се усмихнах към Едуард.Той се намръщи.Не знаех,че чак толкова иска да ме види без горнище.Какъв перверзник.
-Оооо,не изглеждай толкова разочарован.-Влязох в банята и видях,че има ключалка.-Между другото,ще взема да си сложа ключалка на гардероба.Засмях се на себе си.
Излязох десет минути по-късно,слпжих си боксерки и една дълга тениска,които взех от гардероба.Косата ми,мокра и разрошена,намокри тениската ми и скоро тя щеше да бъде тип „виждам през нея”.Излязох от стаята,не знаейки накъде отивам.Блъснах се в отново в нещо,което приличаше на тухлена стена,но тази стена отстъпи малко назад.Погледах нагоре,бузите ми горяха и осъзнах в кого съм се блъснала.
-Извинявай.
-Бела,трябва да спрем да се срещаме така.

3 глава

-Коди!-засмях се нервно.
-Хей,Бела!-Той се засмя силно.Обърна се и застана по средата на стаята.Последвах го,изпълнена с любопитство.
-Коди?-Най-накрая попитах.-Какво правиш в моята стая?
-Разхождам се с Еди.Той мина към Едуард.Едуард го изгледа ядосано,докато изглеждаше,че Коди прекарваше своето време.Веднъж,щом Коди свърши,мина покрай мен и ме хвана под ръка нежно.Седнахме на леглото ми и той ме помоли да разкажа за себе си.
-Ами,наистина няма нищо особено да се разказва,-Обиколих стаята с поглед,за да намеря друга тема на разговор.
-Добре,нищо ли не ти се случи днес?-Реших да поема риска.
-Всъщност да.Излязох да потичам и когато се върнах в стаята заварих Едуард в странна ситуация:наблюдаваш женски спор.-Засмях се дяволито.Едуард вдигна глава и ме дари с най-смъртоносния поглед,който имаше.Добре,че е му се налагаше да го прави често-наистина не му се получаваше.
-Нуждая се от детайли.Детайли!-Той заподскача като момиче.Не можах да не се засмея.Бях толкова развълнувана,че щях да кажа на Коди,момчето,което току-що срещнах,за Едуард и неговите курви.
-Ами,вярвам,че едното момиче се казваше Таня,не запомних името на другото,се караха за нещо.-Опитвах много усърдно да се сетя.
-За..?
-Ами за Кълън,мисля.Не съм сигурна...Кълън,защото му разкажеш?
-О..,-прикрих израженията на лицето на Коди.-Таня и Лорън.
-Таня,момичето,което спомена и другото момиче,което между другото се казва Лорън,се карат всеки месец за Едуард.По-добро е от кино вечер!Не мога да повярвам,че го пропуснах...
-А защо се карат всеки месец?
-Защото едната вижда как той се натиска с другата.-Какъв прост отговор.Как не се сетих.
-Значи...нека кажем,че Лорън влиза в стаята,когато той се е натискал с Таня и обратното?-Той кимна.-Уау.Всеки месец те хващат да изневеряваш и ти продължаваш да го правиш.-Обвиних Едуард бавно.
Той промърмори нещо,което не разбрах и се запъти към бюрото му.
-Ей,пич!Сега се сетих-Джас те чака във фоайето.Каза,че трябва да му помогнеш с нещо.-Коди стана от леглото.Когато говореше Коди размахваше ръце много.Беше много странно.
-Исусе,ако трябва да се справям с още една драма,ще метна някоя тухла по нещо!
-Добре.Беше ми приятно да поговорим,бела.Трябва да тръгвам.Ще се видим по-късно.
-Ще се видим.
Той се усмихна преди да излезе.Едуард стоеше на стола и ме гледаше.
-Какво?
Той разклати глава и излезе от стаята,затръшвайки вратата.Какъв кретен.
Започнах да разопаковам кутиите една по една.Имаше много боклуци,които можех да оставя вкъщи,но явно съм мислела,че няма да оцелея без тях.И ето бях затрупана с ненужни неща.Супер!
Два часа,три кутии и една голяма чанта по-късно бях готова.Нещо такова.Не го чувствах като дом все още,но за мен всяко едно ново място трябваше да се направи в мой стил,за да го обикна.
Седейки на новото ми подредено бюро,отворих лаптопа и влязох в сайта на университета.Когато се записах за пръв път тук,исках стая близо до голямата библиотека.Откакто бях ученик-учител по английски,исках да имам пълен достъп до книгите.За съжаление бях в Кретенския коридор.
-Бела?
Подскочих уплашена.Обърнах се рязко и видях човека,който за малко не ме накара да падна.Алис?
-Извинявай,не исках да те уплаша.
-Няма нищо.Тъкмо гледах онлайн магазина за книги.-Защо лъжех?Не правих нищо нелегално.
-Наистина?Тъкмо отивах натам.Защо не дойдеш с мен?Ще бъде забавно.-Тя направи кучешката муцунка.Това никога не работеше при мен при приятелите ми във Форкс.
-Мамо?Мамо,помирисваш ли това?
-Кучи син.Никога няма да се прибере в тази шибана къща!-Майка ми се ядоса.Все път когато със Фил се скараха тя мрънкаше някакви простотии.
Разтърсих глава,за да изкарам нежелания спомен от там.Лицето на Алис беше в същата кучешка муцунка.Без да премислям се съгласих.Да се съгласиш с нея беше много лесно.Хареса ми да видя,че компанията ми и харесва.Лошата част беше,не че се бях съгласила с Алис е,а това,че го направих,за да изкарам лошия спомен от паметта си.
~~
-Ще ти трябват....какво пише?Не мога да прочета написаното.
Завъртях очите си,надникнах през рамото на Алис и видях листа с книгите,които щяха да ми трябват за класовете:Химия,Лингвистика и критична теория за първия семестър и Изследвания,Реторика,Кариерен център и Литература за втория семестър.Алис посочи с пръст реда,който не можа да разчете.
-Икономика.-прочетох силно.
Алис отиде в секцията Английска литература.Обикаляйки между рафтовете с книги времето летеше.Класовете започваха другата седмица,но обещах на баща ми Чарли,че ще му звънна в 4.Телефона ми беше в общежитието,на няколко минути от тук.Сега беше 3:59.
Отидох при Алис,за да и кажа да плащаме вече и да си ходим.Нея я нямаше там.Няколко минути по-късно,след обиколка на големия магазин я намерих.
-Какво търсиш тук?-Тя се обърна и ми показа книгата Икономика.-Помислих,че каза нещо за психология по-рано?-Тя се засмя.
-Това е за гаджето ми.Джаспър?-Изчервих се заради грешката ми.Сега като спомена се сетих,че каза нещо,но повече не проговори за него.
Няколко минути по-късно,тя все още гледаше книги.Не издържах и се оплаках което време е станало.
-Хайде,трябва да се връщам в общежитието.-Тя остави книгата и се обърна към мен.
-Защо?Всичко наред ли е?
Помислих.Не беше чак толкова голяма работа ако му звъннех няколко минути по-късно,но той беше единственото ми семейство вече.Не исках да го карам да се притеснява.
-Бела!Побързай,прозореца в моята стая.-Мама ме издърпа от всекидневната.Затичах се по коридора.Вече не виждах нищо.Започнах да кашлям.Разбрах,че така няма да стане.Измислих тактика:Спри,поеми въздух и бягай,спри,поеми въздух и бягай....
Разклатих глава.Защо всички спомени идваха чак сега в главата ми?Алис издърпа още една книга от рафта и се запътихме към касата.Пред нас имаше едно момиче.Първо помислих,че ще купува книги.Но после забелязах позицията и начина,по който се усмихваше на жената на гишето.Разбрах,че тя не беше тук за книгите.
-Извинете,-тя се обърна грациозно-ако не сте на опашката,може ли да се отместите,за да може тези,които искат да си купят книги,да го направят и да си тръгнат.-Тя пристъпи назад и втренчи поглед в мен.
След като платихме,Алис се смееше през целия път до общежитията.
-За какво беше всичко това?Сериозно,имах чувството,че ще я убиеш.Ако го беше направила,не знам как....-Тя загледа земята.Мислите ми пак запленени от спомени.Защо се показваха сега?Какво ме караше да си спомням?Защо не можех да ги забравя?
Алис се качи заедно с мен до стаята ми.Каза,че трябва да говори с брат си.За нейно нещастие,него го нямаше.
-Уф.Ще намина по-късно.Ам,Бела,с няколко приятели се събираме тук,за да гледаме филми,откакто Едуард има най-хубавия телевизор.-Тя говореше за окачения над леглото му красив,голям телевизор.Сега имаше няколко чанти пред него.-Исках ли да се разхождаш с нас?
-Първо помислих,че е малко неучтиво,тъй като това беше и моята стая също,и трябваше да ме попита дали може да дойдат с няколко човека да гледат филми,но за мен нямаше много голямо значение.Не чак толкова,че да и го спомена.Пък и за мен щеше да е добре да срещна няколко нови човека,да намеря нови приятели.Колкото повече,толкова по-добре.
-Разбира се.Звучи добре.-Алис се усмихна,прегърна ме и излезе.
И ето,че пак бях сама.

Глава 4

След като реших,че няма нищо друго за правене освен да звънна на баща ми,взех мобилния си и се тръшнах на леглото.Разстоянието беше дълго,затова сега щях да навъртя доста сметка,но нямах нищо против.Исках да поговоря с някой близък.
Телефона иззвъня три пъти преди да вдигне.
-Ало?
-Здравей,татко!-Последва див смях от моя страна,но можех да чуя колко е радостен.
-Белс!Как си,хлапе?
Захапах устната си,за да притисна смеха.Беше невъзможно-нищо не можеше да я свали от лицето ми.
-Боже!Липсваш ми!
-И ти ми липсваш.Но,хей,ти си в колеж!Все още не мога да го повярвам.-Представих си усмихнатата тъжна физиономия.Спомням си,че той каза същите думи когато ме изпращаше на летището.
-Може ли да ти кажа нещо?
-Давай!
-Чувствам,че май се влюбвам в момче.-Признах,чувствайки се като малко момиченце в трети клас,което признава чувствата си на момче.
-Ам,Белс,не съм много добър в тези разговори.
-Знам,но...
-Слушай,Бела-ти успя да влезеш в колеж,после те чака...
-Университет.-Допълних.
-Никой не може да ти отнеме това.Заслужаваш всяко главоболие,всеки глупав учител и всеки щастлив момент.
-Главоболия,-казах с презрение-боже,татко,не знаех,че си чак толкова загрижен.Благодаря,за това.
-Аз пък си мислех,че си оставила сарказма тук във Форкс,с мен.
-Е,как да нещата вкъщи?
Той въздъхна. Не беше наистина-не-искам-да-говоря-за-това въздишка,а все-някога-трябва-да-и-кажа.
-Бела,нещо се случи тук.
-Какво?-Станах от леглото и започнах да се разхождам из стаята,сякаш четирите стени и плазмения телевизор на Едуард щяха да ми помогнат да се успокоя.
-Кога?
-Преди известно време.Случи се с Хари.Хари Клиъруотър.
-Какво се е случило с него?-Прошепнах.Откакто се преместих във Форкс,когато бях на четиринадесет,до деня,в който напуснах,Хари беше добър приятел на Чарли-ходехме заедно за риба в Ла Пуш всеки уикенд когато Чарли беше на работа.Докато пораствах това ставаше все по-рядко,винаги поддържахме връзка.Хари беше мил и дружелюбен човек-цялото му семейство беше.За мен той беше последния човек,който заслужава да му се случи нещо.
-Той получи инфаркт,Бела.Той е в болница.
Не успях да си поема въздух.Подпрях се на стената,за да не падна.Хари беше като втори баща за мен.И беше в болница?Не може.
-Бела?
-Ам,татко?Мисля,че връзката ще се разпадне.-Телефона ми беше наред.Поне мислех,че е.
-Добре ли си,Белс?
-Да.-Излъгах.-Просто..просто ме информирай какво се случва с Хари.Трябва да затварям.
-Добре.Обичам те,Белс.
-И аз.
Затворих и оставих телефона на леглото до мен сякаш имаше пожар.Този телефонен разговор не се е състоял.Не трябва да се е състоял.Нали?

-Добър ден,клас.Моля седнете.
Това нямаше как да е нашата стая до края на семестъра.Беше твърде....перфектна!Възхитителна!Всеки ред бе по-нагоре от този пред него.Редичката се състоеше от един дълъг чин,с десет или повече ергономични,въртящи се столове.
Три реда по-надолу от края и около десет реда по-нагоре от катедрата,намерих място до стълбите.Бях близо до един изход.Бях доста изолирана от класа.Имаше смао две или три деца толкова нависоко до мен,повечето бяха на първите два-три реда.Предпочитах да съм по надалеч от професора,за да не ме изпитва много много.
Всички седнаха и професора се организира,той се приближи до черната дъска и написа с големи букви името си.
Професор Грийни Ричърдсън.
Tой остави тебешира някаъде зад себе си и се усмихна сладко.Можех да го начирам по много начини:професор Грийни,проф.Ричъдсън,господин Грийни-Ричърдсън,Рич,Грийни.Чувствах се свободна да го наричам както пожелая.Както и да е.Забравете последното,което казах.Между класа се усети притеснение.
-Добре дошли в часа по критична теория.
Бях тук от две минути и вече се влюбих.
-Хей ти-професора посочи едно момче,което седеше на първия ред,добре че реших да седна малко по-назад.-Защо си тук?
-Защото искам да уча?-Момчето беше доста нервно.
-Как се казваш?
-Брандън Фич.
-Наистина ли фамилията ти е Фич?
-Ами,да.
-Виждаш ли каква ирония?-Няколко момичета,които седяха близо до Брандън се засмяха.
-Да.
-Както и да е.-Професон Грийни мина зад бюрото си и седна.-Някой,който и да е,ще ми каже ли какво знаете по теория на писане?
Една блондинка от първите редове вдигна ръка.
-Да,мис...?
-Хейл.-Замръзнах.Хейл като...-Розали Хейл.И смятам,че много хора използват писането за изход на видовете.
-Добре,госпожице Хейл,вие казвате,че е изход.Някой друг?
-Това е начин да изкажеш чувствата си.-Друго момиче се провикна.
-Значи имате предвид,че е изход?Добре.Някой от момчетата да мисли,че е друг освен изход?
-Литературата не може да се определи.Много учени са заявили,че тя може да се отнася за всеки вид език.-Не знаех много добре какво говоря,но реших да пробвам.
Професора,който беше на бюрото си втренчи поглед в мен,която бях почти на тавана.
-Проклятие.Исках аз да съм първия,който ще го каже,но тъй като вие вече го знаете,бихте ли ни разказали малко повече.-Почти всеки чоевк в стаята ме погледна.
-Ами,мисля,че това е почти всичко,което зная по въпроса.
-Нищо.Пробвай се.
-Ами. По принцип, литературна теория може да се мисли като основна, обща теория на тълкуването.
-Защо го казвате?
Винаги ли ще задава въпрос след всеки отговор?
-Защото някой учени в рамките на културни изследвания,лечение на културни събития,като футбол,бунтове или мода.
-Без значение какво казват другите,искам да разбера какво мислиш ти,с твои думи изкажи твоето мнение.
-Ами,това е моя технически отговор.Но моето мнение,мисля че се съвпада с това на Розали.То е изход.
-Добре за сега.Но след няколко седмици всички вие ще знаете всичко необходимо,за да преминете този клас с необходимата оценка.Но това зависи и от това колко отдадени сте на този час.Сега,нека говорим за древните философи-знаете история на литературата....-Гласът на професора затихна.Когато се замислих,това се случи и на Едуард преди една седмица.Тялото му беше лъскаво от душа,който бях прекъснала-или Алис бе.Както и да е,неговото тяло все още бе мокро от водата той изгледаше като някой модел.
Все още се усмихвах когато напусках стаята.
~~
Едуард говореше по телефона когато влязох в стаята половин час по-късно.Оставих чантата,телефона и ай-пода си на леглото.
-Добре ли си?-Попитах след няколко минути мълчание.Седнах на стола зад бюрото ми и започнах да ровя в чекмеджето си,докато най-накрая намерих едно йо-йо.
-Не.Всъщност какво те интересува?
-Ти си ми съквартирант.Помислих,че просто....
-Просто какво?
-Не знам.Да бъда мила?
-Да бе.
-Искаш ли да говориш за това?-Телефонът ми иззвъня.Погледнах към Едуард и сякаш загубих себе си в неговите дълбоки,зелени очи.Взех телефона си и го изключих.
-Защо не?-Той попита риторично.-Това беше моя приятел Джаспър.Той каза някой неща,който наистина не исках да чувам.
-И какво каза той?
Той се обърна и ме гледа дълго време.
-Каза,че мисли,че Алис има някаква тайна.-Познавах го не отдавна,но вече можех да различа кога лъже и кога не.
-Лъжец.-Обвиних го.Той потърка очи с длани,след което се предаде.-Обясниха ми някой неща.
-За?
-Таня и Лорън.
-Понякога много ме вбесява.Това си е мой избор.Да тъпо е,но си е мое.Затова,Джаспър трябва да стои извън това.-Той изглеждаше наистина вбесен.За жалост се превърнах в нещо като негов личен психиатър.
-Не съм в позиция да съдя,-казах честно-но той просто се опитва да ти помогне.Имам предвид какво добро ще излезе от това да разиграваш две момичета едновременно?
-Страхотен секс?
-Това можех да го получих и от едно момиче.
-Да,но...
-Имаш предвид,че искаш да правиш секс често.
Той пак ме погледна.
-Я тихо.-Той тръшна глава върху възглавницата.
-Просто се опитвам да помогна.Не исках да те ядосвам още повече.
-Знам.Точно това е гадното.Ти си твърде добър човек.
-Знаеш ли,-станах от стола и се запътих към банята-има един начин да накараш Джаспър да стои далеч от това.
Едуард скочи от леглото и бързо се приближи до мен.
-Какъв?-Гореше от нетърпение.
-Спри да разиграваш две момичета по едно и също време.-Влязох в банята и затръшнах вратата.
Отвън се чуха викове.Надявах се,че ще послуша поне някой от съветите ми.
Извадих телефона от джоба си,включих го и набрах човека,който ме потърси преди малко.
-Ало?
Какво?
-Ало.Ако това е някакъв номер,кълна се в Бог,че....
Роуз?

Глава 6
Усетих някой да ме бута.Какво се бе случило току-що?Отворих очи и забелязах Алис надвесила се над ме,да ме гледа с притеснен поглед.Завъртях се бавно и осъзнах,че лежах на пода в стаята ми.Чудно.
-Алис?
-Бела...Ти припадна.Имах чувството,че ще го направиш.-Тя се усмихна.
-За какво говориш?-Надигнах се и огледах стаята.Видях Едуард,увит само с една кърпа,подпрян на рамката на вратата на банята.
Какво по дяволите?
Сякаш вчера изобщо не съществуваше.Сякаш беше измислица.Сякаш тъкмо влизах в моята нова стая...сякаш беше сън.
-Алис?-Попитах след известно време тишина.
-Да?
-От колко време съм тук?-Погледнах към нея.Сълзи напълниха очите от объркване.
-Припадна за...
-Не,Алис,от колко време съм в университета.Кога пристигнах тук с нещата ми?
-Ами...Не знам.Аз те срещнах само преди пет минути в асансьора....а Едуард го срещна преди точно три минути.
След тези думи сълзите започнаха да се стичат.Наистина сънувах всичко това за Майк,Джеймс,Джейкъб.Също Емет,Роуз,Алис и ....Едуард.
Мамка му.
Разтърсих глава и отидох при лаптопа ми,който все още беше в чантата ми.Сълзите спряха,но не ги избърсах от лицето си.Взех лаптопа и влязох в хронологията.Проверих записите от разговорите.Нищо.Нищо не съм писала до него или нея-това беше странно.
Нямах представа,че сънят ми може да е токова жив-дори и припаднах от стрес-поне мисля,че е от това.
Погледнах Алис и Едуард,които ме гледаха без да причиняват дори и лек шум.Алис дори бе спряла да се смее.
-Бела...плашиш ме.-Алис промърмори и мина покрай мен.
-Алис искам да ми кажеш коя дата сме днес и кога точно пристигнах тук за първи път?
-Бела..не знам датата,а ти пристигна преди около десет минути.
-Кога те срещнах?-Попитах отново.
-Боже,Бела!Срещна ме преди около...пет минути.Влезе и разбра,че Едуард ти е съквартирант.Седна на леглото и когато отпусна глава в ръцете си ти припадна.
Най-сетне се оправих от замайването.Сънувала съм всичко това ,което се случи.Погледнах Алис,после Едуард.Израженията на лицата им бяха притеснени и объркани.

7 глава
Влязох в асансьора.Когато вратите се затвориха,застанах по средата.Чух цъкаща светлина да се приближава,въпреки силната музика в ушите ми.Свалих слушалката от едното ми ухо,но не спрях с тичащите движения.Погледнах кой беше.Кълън.
-Бела.-Той ме поздрави и се опита да не се разсмее.Не успя.
-Какво?
-Нищо.-С това той избухна в див смях.Дори се подпря на стената,за да не падне.Раздразнена,спрях с движенията и се обърнах към него.
-Какво!?-Изкрещях раздразнена.Днес беше дълъг ден-имах два часа,Правопис и История.Имах специалност Литература.
Измина седмица и половина от онзи странен сън.Понякога все още се чудя,дали това щеше да се случи ако наистина бях получила сталкер.
Едуард се изкашля и ме извади от мислите ми:той беше болен,отново.Започваше да става все по-студено навън.Септемврийския хлад бе доста забележим.Лично мен ме дразнеше това,че никога не се разболявах от студа.
-Пак ли си болен?-Студът го дразнеше толкова много и завиждаше,че аз никога не се разболявам,а той винаги да.
-Млъквай.-Засмях се и се обърнах с лице към вратите на асансьора.
Внезапно всички светлини в асансьора загаснаха.Асансьора спря изведнъж и двамата с Едуард се озовахме на пода.Едуард падна на дупето си,докато аз паднах на ръката си,удряйки главата си в пода.Погледнах нагоре и видях,че аварийните светлини в асансьора бяха светнати,оцветявайки малката стаичка в оранжево.
-Аууу.....-Казах силно.Главата ми пулсираше от удара.
-Добре ли си?-Едуард ме попита докато се надигаше.Светлината,която осветяваше лицето му,изглеждаше наистина разтревожен.Усмихнах се,но това причини още повече болка и изстенах от болка.
Без повече думи,той седна на земята,облегна се на стенат,после ме вдигна и ме притисна към гръдния му кош.Той бе същия играч какъвто беше в пърия ден когато бях тук.След известно време се свиква.
Болката в главата ми започна да отслабва.Започнах да се паникьосвам и започнах да дишам по-тежко.Главата ми се бе ударила по-силно то колкото предполагах,очевидно.
-Е,разкажи ми какво прави през деня.-Едуард предложи.Почувствах очите си затворени,а гласа му все по-надалеч и по-надалеч.Почувствах ръката му да гали бузата ми нежно.
-Бела,трябва да стоиш будна.-Той прошепна в ухото ми,а ръката му все още ме галеше.С другата си ръка той хвана ръката ми и сплете пръстите ни.
Колкото и да исках да се помръдна не можех.Нямах сили да обвия пръсти около ръката на Едуард.Беше странно,че го искам.Той започна да си тананика и стисна ръката ми.Този задник нямаше да ме остави да поспя.
-Не.
-Бела,хайде.Стой будна.-Боже,беше толкова упорит.
-Не.-Повторих.Отворих очи и се оказа,че той бе по-близо отколкото очаквах.Лек дъх излезе от устните ми.
Той наблюдаваше реакцията ми.Засмя се без хумор.Когато погледнах в очите му,можех да видя нещо.Може би облекчение?
-Ще потърся помощ.-Каза след минута,в която се гледахме.
-Ммм,добре.
Затворих очи и след няколко минути чух Едуард да говори по телефона.Отворих очи,но само толкова,за да видя какво се случваше.Главата ми се влошаваше-усещах го.
-Едуард?-Той ме погледна.В очите му се виждаше паника.Очите ми все още бяха полуотворени,затова миглите ми замъгляваха всичко.
-Бела?
-С кого говориш?
-Емет.-Знаех кои са Алис и Емет-те идваха всеки петък да гледаме филми.Понякога канех Роуз,но тя никога не идваше.Емет,освен Алис,беше най-добрия ми приятел.
-Може ли...да....говоря...с него?-Когато говорех главата ме болеше затова гледах да го правя полека.Не беше просто главоболие-беше мигрена.
Той помисли,но накрая ми позволи.Подаде ми телефона бавно.Повдигна ме внимателно и ме обгърна,за да не падна.
-Емет?
-Бела!Добре ли си?-Звучеше наистина разтревожен.
-Да..Така мисля.Нямам представа.
-Кажи на Едуард да погледне зениците ти.
-Добре...?-Дръпнах телефона от ухото си.-Едуард,Ем каза да провериш зениците ми.-Бях много объркана.
Едуард остави телефона на земята и хвана лицето ми нежно.Лицето му се успокои.
-Ем...Цялото и око е кафяво.Със сигурност има мозъчно сътресение.-Той ме погледна.Той не отдели поглед от мен,докато не затворих очи.
Едуард леко ме тресеше,за да не заспя,но аз толкова исках да заспя.Да се почувствам в безопасност в силните му ръце.Уау.Това пък откъде дойде?
-Бела,спяща красавице,трябва да стоиш будна.
-Неееее.
-Сериозно,Бела.Какво да направя,за да те накарам да останеш будна?Каквото и да е,просто кажи.-Той звучеше толкова уязвим.Но,не трябваше ли аз да съм уязвимата?
Главата ме заболя от това мислене.
-Не ме интересува какво ще направиш.Може да ми удариш шамар или нещо подобно.-Казах думите сляти и не знам как ме разбра.
След известно време усетих как съвсем леко ме премести и след няколко секунди усетих перфектните му,меки устни притиснати в моите.С удоволствие щях да остана будна за това.
Ръцете му бяха обвити силно около кръста ми,а моите се обвиха около врата му и го притиснаха по-близо.За момент помислих,че ще се одръпне,защото помислих,че това е за да ме държи будна.Въпреки това,той не се одръпна.Вместо това,той се приближи още повече.Което намерих за странно,защото все пак вече стоях в скута му.
Чух телефона му да звъни.Въздъхнах и се одръпнах,но ръцете му все още бяха обвити около мен.Само с едната си ръка се протегна за телефона.Очите му бяха приковани в моите.
-Ало?-Той проговори без да откъсва очи от моите.Оставих главата ми да падне на рамото му.
-Благодаря,Алис.Ще се видим.
Секунди по-късно шахтата отгоре се отвори и се показаха двама пожарникаря.Главата ми започна да пулсира много силно когато светнаха с фенерче в очите ми.Зарових лице в блузата на Едуард.
-Казвам се Джеймс,а това е Джейкъб.Ще ви изкараме оттук.Някой ранен ли е?
-Да.Мисля,че тя може да има мозъчно сътресение.-След малко вече не усещах земя.Само две силни ръце ме държаха като бебе без дори да се замислят.Очите ми останах затворени.
-Можеш ли да я подадеш?-Това беше нов глас.Сигурно Джейкъб.
Усетих как Едуард ме повдига.Но само това.След това вече бях на носилката.Усетих само движение над мен и чух пискливия глас на Алис.От това ме заболя още повече.Вече не издържах и извиках от болка.
-Бела!Едуард!Тя добре ли е?-Тя се приближи.
Сякаш можеше да ми прочете мислите.Той изведнъж стана много защитнически настроен.
-Алис,успокой се.Ще се оправи.Аз ще отида с нея в болницата сега,а ти може да доидеш малко по-късно.
Изведнъж бях благодарна,че Едуард ми беше съквартирант.Той току-що ме спаси от куп неприятности.
Когато се събудих бях в светла стая.Завъртях се и очаквах ужасната болка да се появи,но я нямаше.
-Бела?-Чух кадифен глас да идва от едната страна-от дясно.Погледнах,за да се уверя,че Едуард беше там,стоящ до мен.Усетих дясната си ръка по-топла от лявата и когато погледнах видях,че Едуард я бе хванал.Той бързо я пусна.Погледнах очите му и видях,че под тях има тъмни кръгове.
-Спал ли си скоро?-Попитах мило.
-Не.Имам предвид,да.Аз...ами....Ъххх.Не говори за мен.Ти си важната.-Аз се засмях,спокойна,че няма да ме заболи.
-От кога си тук?
-Ами ти беше в кома три дни.Предполагам,че е защото си удари глава твърде силно.Аз изпълних моята задача-да те държа будна докато дойде помощ.Сега бръщолевя глупости.Ще млъкна сега.
-Не бъди засрамен.-Той се усмихна.-Хей.Ти не си спал,нали?Бил си тук целите три дни.
Той отпусна глава на една възглавница и след малко каза просто едно „Да”.Усмихнах се като идиот.Значи го е грижа за мен,щом е стоял през цялото време докато се събудя.
-Извинявай,но защо го направи?-Попитах накрая.
-Направих...какво?
-Остана с мен.
-ами...-Той хвана едната ми ръка в неговите две.-Защо не?