SUCCUBUS ON TOP

Българската корица отново е най-хубав, йей ! Жалко, че не е така с всички книги.

-

Между мнението ми, докато четях и след това, когато се замислих, имаше изненадващо голяма разлика. При първото просто се насладих на книгата. При второто се зачудих дали няма много да се разочаровам ако я прочета пак, след като вече съм забелязала всичките й недостатъците.

Succubus on Top е приятно четиво, точно както беше и първата книга. Много харесах семейството на Сет, нищо чудно, че реши да остане да живее близо до тях. Отново има много хумор и се забавлявах.

Не мога да повярвам обаче колко невежа е Джорджина, а и не само тя, по отношение на... ами всичко. Как могат всички тези безсмъртни същества да не познават вече до болка светът, в който живеят и хората, които са техни жертви? Дори да не притежават голяма доза вродено любопитство, просто живеейки толкова дълго и вършейки работата си за ада трябва да са срещали и да знаят много, много повече, отколкото заплесите в тази книга. Сериозно!
Всъщност като цяло в тези книги се знае много малко. Особено като ги сравня с Рейчъл Морган, където има един прекрасно изграден свят - история, същества, магии, не съм срещала друга книга, в която всичко да изглежда толкова реално, понякога ми се струва, че познавам нейния свят по-добре дори от реалния. А в Джорджина такова нещо почти няма. Вярно, действието се развива в настоящето и в свят като реалния, но затова пък можеше да бъде развита подробна и много интересна митология. Уви, тя се ограничава до имената на различните същества и някоя и друга подробност, без която не може да мине.

Има и едно по-конкретно нещо, което ми развали удоволствието. Как можа Джорджина да спи с Бастиен?! Честно, след дългите векове на вино, задето е изневерила на първия си съпруг и всички последствия, човек би помислил, че няма да направи тази грешка със Сет. Но не, тя спа с Бастиен и това си беше чиста изневяра, след като го искаше, а не й беше нужно, както сексът със смъртни мъже. Да не говорим, че беше приел образа на Сет, което е, просто... грешно! Някой психиатър много би могъл да се забавлява с Кинкейд. Предполагам, че няма повече да го направи, само защото това са книги на Ришел Мийд все пак, не някой от садистичните (и към героите им, и към читателите) автори и историята трябва да завърши с перманентно щастлив край, а не поредния гаф на Джорджина...

Хмм, дали някой ще стигне до края на този дълъг коментар и на свой ред ще напише един и ще се получи дискусия? Надеждата умира последна