"Милениум: Взривената въздушна кула" от Стиг Ларшон
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=514

Cлед като във втория том я убиват и погребват, ексцентричната и свръхинтелигентна Лисбет Саландер все пак оцелява! В болницата в Стокхолм, където претърпява сложна мозъчна операция, хакерката лежи близо до баща си, зловещия Залаченко, когото пък тя за малко не убива. Лисбет продължава да е обвинена в тройно убийство. Закрилниците на Залаченко от тайнствената Секция, служители от Полицията за сигурност, прокурори, полицаи и част от самата държавна машина се съюзяват с намерението да я унищожат. Микаел Блумквист ще тръгне по следите на конспирацията, а сестра му Аника Джанини ще поеме защитата на Лисбет на предстоящия процес. Междувременно, макар и в тежко здравословно състояние, Саландер няма да се предаде, а ще продължи да се бори и отмъщава: първо от болницата – естествено, с помощта на верния си компютър, и накрая на самия процес. С пълен успех. Така в третия, последен том на „Милениум“ читателят най-после научава как свършва всичко. А му се иска да има още!

МИЛЕНИУМ е името на вестника, на който Микаел Блумквист е съсобственик и отговорен редактор. „Взривената въздушна кула“ е третата книга от поредицата след „Мъжeтe, които мразеха жените“ и „Момичето, което си играеше с огъня“ (ИК „Колибри“, 2009, 2010). Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех и получава две престижни награди. От трите книги само в Швеция са продадени близо 4 милиона екземпляра, а по света – над 30 милиона!

Откъс:

"Доктор Атдеш Юнасон направи два дълбоки разреза чак долу до черепната кост и отгърна кожата около входната рана. Използваше щипци, за да фиксира отвора.
Операционната сестра внимателно вкара тръбичка, за да отстрани кръвта. После дойде и неприятната част, когато доктор Юнасон използва бормашина, за да разшири отвора в черепната кост. Процедурата се извършваше изнервящо бавно.
Накрая отворът стана достатъчно голям, за да осигури достъп до мозъка на Лисбет Саландер. Докторът внимателно вкара сонда в мозъка и разшири канала с няколко милиметра. После вкара по-тънка сонда и установи мястото на куршума. На рентгеновата снимка на черепа се виждаше, че куршумът се е извъртял и лежи под четирийсет и петградусов ъгъл спрямо канала на раната. Използва сондата предпазливо, за да побутне ръба на куршума, и след серия неуспешни опити успя малко да го повдигне и намести.
Накрая вкара тънка пинсета с гофрирани щипци. Здраво захвана основата на куршума и направо изтегли пинсетата. Куршумът излезе почти без съпротива. Подържа го за секунда срещу светлината, установи, че е цял, после го пусна в една купа.
Хвърли поглед на монитора, който показваше, че пациентката му продължава да има добра сърдечна дейност.
– Пинсета!
Смъкна голямо увеличително стъкло от статива и го фокусира върху оголената зона.
– Внимателно… – каза професор Франк Елис.
През следващите четирийсет и пет минути Андеш Юнасон извади не по-малко от трийсет и две малки костни парченца, струпани около входната рана. Най-малката от тях едва се виждаше с просто око.

*

Ханс-Оке Валтари крадешком погледна Сони Ниеминен, който седеше мълчалив и навъсен като градоносен облак на пътя за Свавелшьо. За разлика от Маге Лундин, красивият Ниеминен никак не беше лесен. На пръв поглед слабоват, той беше истинска гадина, бързо кипваше и ставаше опасен, особено като пийне. В момента бе трезвен, но Валтари усещаше тревога за бъдещето с водач като Ниеминен. Маге винаги някак си го укротяваше. Запита се как ли щяха да се оправят с Ниеминен като временно изпълняващ длъжността президент на МК.
Бени К. не се виждаше наоколо. Ниеминен направи два опита да се свърже с него по мобилния, но не успя.
Отидоха в дома на Ниеминен, на около километър от сградата на клуба. Полицията беше правила обиск, но не бе открила нищо важно за следствието във връзка с Нюкварн.
Всъщност полицията не намери нищо, което да говори за престъпни занимания, и затова Ниеминен бе на свобода.
Той взе душ и се преоблече, докато Валтари търпеливо чакаше в кухнята. После изминаха около сто и петдесетте метра навътре в гората зад къщата на Ниеминен и разровиха земята, покриваща един плитко заровен сандък. Вътре имаше шест ръчни огнестрелни оръжия, от които един АК5, доста голямо количество амуниции и около два килограма взрив. Това беше малкият арсенал на Ниеминен. Две от оръжията в сандъка бяха полски „Р-83 Ванад“-и – същите като оръжието, което Лисбет Саландер бе отнела от Ниеминен в Сталархолмен.
Ниеминен отхвърли мисълта за Лисбет Саландер. Неприятна тема. В килията в полицията в Сьодертеле много пъти си бе припомнял сцената, когато той и Маге Лундин пристигнаха в лятната къща на Нилс Бюрман и намериха Саландер на двора.
Развитието на събитията беше напълно непредсказуемо.
Бе отишъл там с Маге Лундин, за да изгорят проклетата вила на адвокат Бюрман. Отидоха, инструктирани от същия този рус проклетник. И се натъкнаха на гадната Саландер – сама, висока 150 сантиметра и слаба като пръчка.
Ниеминен се запита колко ли кила тежи. След това всичко се обърка и експлодира в оргия от насилие, за която никой от двамата не беше подготвен.
Чисто технически той би могъл да обясни как се случи всичко. Саландер имаше патрон със сълзотворен газ, който изпразни в лицето на Маге Лундин. Маге би трябвало да е подготвен, но не беше. Тя го ритна два пъти, не е нужна кой знае каква мускулна сила да изриташ една челюст. А и го изненада. Това можеше да се обясни.
Но после тя се зае и с него, със Сони Ниеминен, мъжа, с когото зрели и отлично тренирани мъже не смееха да влязат в разправия. Тя се движеше бързо, а той се мъчеше да извади оръжието си. Удари го по същия лек и унизителен начин, сякаш отстраняваше муха. Имаше електрошокова палка. Имаше…
Почти нищо не си спомняше, когато се събуди. Маге Лундин бе прострелян в крака. После пристигна полицията. След известни преговори между Стренгнес и Сьодертеле той попадна в ареста в Сьодертеле. А тя бе откраднала и „Харлей Дейвидсън“-а на Маге Лундин. И отрязала значката на МК „Свавелшьо“ от коженото му яке – този символ, който караше хората да му дават път на опашките в кръчмите и който му осигуряваше статут, какъвто обикновеният швед не би могъл и да разбере. Лисбет Саландер го беше унизила.
Сони Ниеминен внезапно усети, че изпада в ярост. Беше успял да мълчи по време на полицейските разпити. Никога на никого нямаше да разкаже за случилото се в Сталархолмен. До този момент Лисбет Саландер не означаваше нищо за него. Беше някакъв дребен обект, с който се занимаваше Маге Лундин – пак по нареждане на проклетия Ниедерман. А сега я мразеше със страст, изненадваща самия него.
Обикновено бе хладнокръвен и разсъдлив, но сега знаеше, че някога в бъдещето ще има възможност да си го върне и да изчисти срамното петно. Но първо трябваше да въведе ред в хаоса, който Саландер и Ниедерман бяха предизвикали в МК „Свавелшьо“.
Ниеминен взе останалите две полски оръжия, зареди ги и ги даде на Валтари.
– Имаме ли план?
– Ще отидем да си поговорим с Ниедерман. Той не е един от нас и никога преди не е бил арестуван от полицията. Не знам как ще реагира, ако го хванат, но ако се разприказва, ще ни вкара вътре всичките. Така ще хлътнем, че пушек ще се вдига.
– Искаш да кажеш ние да…
Ниеминен вече бе решил, че Ниедерман трябва да се отстрани, но осъзна, че не бива да плаши Валтари, преди да пристигнат на място.
– Не знам. Но трябва да му набараме пулса. Ако има план и може бързо да изчезне в чужбина, ще му помогнем по трасето. Но докато рискува да бъде хванат от полицията, за нас представлява заплаха.

*

Лисбет Саландер подскочи, когато чу първия изстрел. Усети остра болка да пронизва рамото й. При следващите два изстрела се опита да спусне крака от леглото.
Когато се разнесоха изстрелите, Аника Джанини, която бе разговаряла с Лисбет само няколко минути, застина като парализирана и се помъчи да определи откъде идват гърмежите. Реакцията на Лисбет й показа, че нещо става.
– Стой спокойно! – изкрещя Аника.
Постави ръка в средата на гръдния кош на Лисбет и грубо я притисна към леглото с такава сила, че й изкара въздуха.
После бързо излезе от стаята и затвори вратата. Видя две сестри, които, тичайки, се приближаваха към една стая през две врати в коридора. Първата застина на прага. Аника я чу да вика: „Не, остави!“, видя я да отстъпва крачка назад и да се сблъсква с другата сестра.
– Въоръжен е. Бягай!
Аника видя двете сестри да отварят вратата и да се скриват в стаята до тази на Лисбет Саландер.
В следващия момент сивокосият слаб мъж в пепитено сако излезе в коридора. В ръката си държеше пистолет.
Аника позна в него мъжа, с когото преди малко бяха пътували заедно в асансьора.
После погледите им се срещнаха. Той изглеждаше объркан. Видя го да обръща оръжието към нея и да прави крачка напред. Аника сви глава в раменете си, влезе в стаята на Лисбет, затръшна вратата и отчаяно се огледа. Точно до нея стоеше високата масичка на сестрите, която тя с единединствен замах придърпа до вратата, после здраво закрепи плота й под дръжката.
Чу шум от движение, обърна глава и видя как Лисбет Саландер отново се кани да се изсули от леглото. С бързи крачки пресече стаята, обви с ръце клиентката си и я повдигна. Изтръгна електродите и жиците, завлече я до тоалетната и я сложи на капака на чинията. Обърна се и заключи вратата на тоалетната. После измъкна мобилния от джоба на сакото си и набра 112."


Рядко се срещат криминални трилъри с толкова реалистични и убедителни герои. Въпреки че това е най-дългата книга от трилогията, сюжетът й е толкова интересен, че ще я прочетете на един дъх – по-бързо дори от предходните две. "Взривената въздушна кула" започва бавно, с възстановяването на Лисбет Саландер след тежка мозъчна операция. Заради повдигнатите срещу нея обвинения тя е заключена в болничната си стая без достъп до компютър и без почти никаква информация какво се случва навън. Но скоро това се променя, а междувременно историята набира скорост и последните двеста страници са толкова динамични, че ще ви бъде трудно да оставите книгата дори за миг.
"Взривената въздушна кула" е великолепен завършек на трилогията "Милениум" и за пореден път доказва, че Стиг Ларшон е едно от най-големите имена в модерния криминален трилър.