The Morganville Vampires: Last Breath The 11th Book - Rachel Caine

Не мога да реша дали харесвам повече корицата на следващата книга или хубава такава на тази:

Току-що свърших книгата и съм много доволна. Малко се безпокоях след десета.

В случай, че не сте я завършили, по-добре спрете дотук, защото ще ви издам почти всичко, което се случва. Но ако сте я свършили, ще се радвам да обсъдим, да се порадваме заедно на някои неща и може би да поспорим за други

-

Това определено беше подобрение, поне за мен, след Bite Club. Вярно, голямата история почти липсваше през по-голямата част от книгата заради нещо, което за в бъдеще вероятно ще се окаже значимо, но предвид как завърши, в момента ми изглежда излишна драма на фона на голямата, страшна сюжетна линия. Клер си беше човек и сега пак е, някак си е разочароващо, очаквах някаква промяна... Не задължително превръщането й във вампир. Но предполагам ще видим някакви последици по-нататък, както за нея, така и за другите обитатели на къщата.

Това, което наистина не ми харесва в книгата, е смяната на гледните точки. Някой може да каже, че дава различна перспектива и в някои моменти даже е единствен вариант, но според мен е просто признак на мързел. Щом Кейн можа да изпише толкова книги само от гледната точка на Клер, можеше така и да продължи, без нищо да ни липсва. Още повече, че накрая просто мина два пъти през една и съща ситуация от две различни гледни точки, разбивайки напрежението и замествайки го с раздразнение, задето действието се влачи.

Та, малко от изпълнението куца, но историята е интересна и страшна. Този път вампирите ги е страх дори повече от хората, какво повече му трябва на човек. Чудя се как в крайна сметка ще се отърват от Магнус...
И докато мистерията около него оставаше на заден план, Клер - или духът й - бяха достатъчни да ме държат в напрежение.
Ах, какво щяха да правят всички без Мърнин? Амели все се изживява като голямата господарка на хора и вампири, но какво щеше да постигне в Морганвил без гения на Мър? И дух-Клер също.
Въобще Амели става(-ше?) все по-голямо разочарование и ликувах накрая. Знам, че и тя си има фенове, но аз няма да тъжа ако умре. Go, Oliver, go!

Толкова много потенциал, следващата книга може да е страхотна, ако не се получи преработен вариант на втората поява на Бишъп... Но нее, Рейчъл Кейн не може да ми го причини отново. Само да се върне към първоначалния си начин на писане - само от гледната точка на Клер - и да намали тъпите шеги на Шейн (мда, все още не го харесвам, макар че не мечтаех за смъртта му, както в Bite Club) и Black Dawn може да е просто идеална!