Домът на Марк Ричардсън

Макар да не обича луксозните барове, Марк живее в луксозна къща.

Снимки ---> 123456789

Сгушена в ръцете му като малко бебе не ми оставаше нищо друго освен да се отпусна и да мъркам на топлината и аромата идващи от тялото му към мен на талази. Ако някой си мисли, че вампир, който току-що е пил кръв има дъх на мърша жестоко се лъже. Всъщност бе точно обратното: Марк ухаеше на свежест, дива гора и опасност.
Първоначално не можех да разбера накъде ме води, но щом влязохме в къща наситена с аромата му, ми стана ясно, че е това е дома му. Къщата бе голяма, определено доста скъпа, бе обзавдена с вкус, а повечето мебели бяха стабилни. Влязохме директно в спалнята му, но нямах нищо против, особено щом видях гледката разкриваща се през прозорците.
- Може ли една чаша бренди? - помолих когато ме остави на леглото си. Алкохола щеше да ми подейства ободрително.

Пристигнахме в дома ми и аз тръгнах към спалнята ми. В никакъв случай нямаше да оставя Ния да лежи на дивана. Щом имах удобно и меко легло можеше съвсем спокойно да се възползва от него, докато й мине.
Видях, че очите й обхождат всяка стая през, която минахме преди да стигнем до спалнята. Тя не каза нищо. Не възрази, че съм я донесъл точно на мястото, където спя. Изглежда не се притесняваше.
Щом съзря гледката от прозорците не спалнята и очите й заблестяха.
- Може ли една чаша бренди? - помоли, когато я оставих на леглото.
- Идва след секунда.

14+

Spoiler:

16+

Spoiler:

16+

Spoiler:

Завъртях се в леглото и опипах празното място до мен. Отворих изненадано очи. Ния я нямаше, а и не се чуваше душа в банята, нито сърцето й някъде из къщата. Явно си бе тръгнала рано сутринта. Не я бях чул да си тръгва по простата причина, че спях буквално като умрял. Но пък май така беше по-добре.
Станах и се оправих към банята, за да си взема един душ. Още щом влязох разпознах аромата й. Изглежда се бе изкъпала преди да си тръгне. Нямах нищо против да се насладя на уханието й в банята ми.
Излязох и разтръсках мократа си коса. Отидох да гардероба си да взема черния си анцуг и потник. Щях да поблъскам боксовата круша. Преди това обаче щях да си налея едно питие.

Исках да направя нещо и въпреки, че се проклинах докато се насочвах по пътя нагоре, знаех че в този момент имам нужда точно от него. Бях изнервена, тъжна и ръката ми бе изтръпнала от стискането на онази топка в кръвната банка - където след като ми поставиха кръвта в термос за да се запази топлината, с помоща на малко магия реших да изпълня намерението си - да я дам на моя вампир вместо да зная, че някой друг е пил от нея.Всъшност той практически въобще не беше мой, но инстинктите ми подсказваха съвсем друго нещо. Така и не разбрах дали съм ги наследила от майка си шифтър, която смяташе всичко за свое веднъж щом се докоснеше до нещо и го бранеше яростно или от баща си, който така ревнуваше майка ми, че не даваше никой да я докосне. Но аз не ревнувах Марк! О, не, определено не беше това.
Чувайки тихо дум-дум откъм външната част на къщата заобиколих през двора, насочвайки тялото си към звука. Скрих се в сянката на едно дърво, облегната на него, нежелаеща да прекъсвам тренировката. Наблюдавах как как силно удря боксовата си круша с юмруци, а мускулите му се опъват под кожата му. Сърцето ми заблъска с ритъма на юмруците му. Боже, този вампир щеше да ми причини инфаркт или инсулт някой ден.

Ударих още няколко пъти боксовата круша. Ако беше жива и можеше да говори вероятно щеше да се оплаква от ужасната си участ, която я е сполетяла. Юмруците ми никак не бяха нежни. Естествено сдържах силата си, за да не пробия дупка в нея. Тренировките бяха за забавления, а не за демонстрация на сила. Ако исках да демонстрирам нещо щях да си намеря някой добър спаринг партньор и да му покажа от къде залязва слънцето в моя свят. Засмях се при тази си мисъл и взех чашата си с уиски. Отпих глътка-две и отново се върнах към тренировката си.
След малко повеят на вятъра донесе някакъв мирис примесен с още няколко. Реших да не обръщам внимание и продължих да удрям крушата. Но вятъра изпрати към мен още от уханието и ме накара да спра. Бях сто процента сигурен, че миризмата беше от прясна и топла кръв. Миналата вечер се бях наял и сега нямах нужда от повече.
Вместо да огладнея, както се предполага, аз се вбесих.

Когато се обърна към мен изражението му бе яростно, но нямаше нищо общо сс вчерашното, което бе ядосано заради липсата на кръв. Наистина не го разбирах този вампир, има кръв - ядосва се, няма кръв - пак се ядосва. Погледнах го малко обвинително и изненадано. Кръвта в ръката ми сега придоби друг смисъл, ядосах се на себе си, че оставих жизнените ми сили да останат в нея и следд извличането ѝ, правейки я по-скоро елексир отколкото кръв, която наяжда. Всеки себеуважаващ се магьосник, вещица или шейпшифтър извличаше силата си от кръвта си когато ставаше донор. Нещо повече - аз обикновенно правех така, че вампира да се дави с нея вместо да я харесва, извличайки всички полезни за тях съставки. Усещайки, че ме гледа я оставих в огромната саксия на палмата и се отдалечих на няколко крачки от нея, обидена от държанието и от факта, че не искаше да приеме подаръка ми.

Гледах Ния без да се опитвам да сдържа яростния израз на лицето си. Съзнавах, че реагирам прекалено, но не можех да се спра. Имах чувството, че нещо друго ме кара да се държа така грубо. Благоразумието ми явно си бе взело почивка.
За какво й бе хрумнало да ми носи кръв? Да не ме мислеше за онези вампири, които полудяват щом подушат този елексир на живота? Тя беше ли наред? Изглежда не. Бях нахранен и нямах нужда от повече. С напредването на годините жаждата ми бе намаляла и сега пиех само веднъж на месец. Понякога и на няколко месеца, но това зависеше от това дали използвам много енергия.
Не я разбирах. Обикновено разбирах жените, но Ния бе различна със светлинни години разлика от тези, с които се бях срещал. Нямах идея какво трябваше да сторя, за да схвана какво има предвид с всичко, което правеше.
Лицето й изведнъж се промени. Изглеждаше много обидена. Стисна зъби и остави нещо в саксията на палмата. Отстъпи няколко крачки встрани.
"Добре. А сега какво?", запитах се на ум.

Прочистих гърлото си, имах чувството, че някой е откъснал гласните ми струни. Имах чувството, че съм не шест и родителите ми са се скарали за някоя беля, която наскоро съм направила, а съм получила забрана за същото нещо преди това. Караше ме да се чувствам малоценна, това беше. Извлякох всяка капка самочувствие в тялото си и казах:
- Ами... днес беше ден за донорство.
Погледнах го, отчаяно искайки да видя малко по-различен израз на лицето му. Дори не знаех защо изпитвам нужда да му угодя и да го видя доволен от мен, случваше ми се за пръв път.

Продължавах да я гледам, докато тя се опитваше да заговори. Беше притеснена и обидена. Почувствах се като най-долното съществено на земята. Не ми харесваше да виждам как очите на Ния потрепват леко.
- Ами... днес беше ден за донорство - успя да каже най-накрая.
Какво?! Не можех да повярвам на ушите си. Нейна ли беше кръвта?
Чертите на лицето ми се смекчиха и тогава казах:
- Ден за донорство ли? - попитах едвам от учудване.

- На всеки четири месеца трябва да даряваме от кръвта си за вампирите като гаранция, че ако някой ни нападне ще бъде ликвидиран. - махнах с ръка, придубила малко повече увереност от смекчения израз на лицето му - Както и да е, с моята направо се давят когато я лиша от себе си - усмихнах се дяволито - Е, почти всеки път. - не можех да спра да говоря - Днес реших да не я оставям да бъде изпита от някой случаен.
Поех си леко дъх, е, казах си всичко. Може би малко пропуснах онази част, в която набъхах кръвта нарочно с полезни вещества, магия и щастие. Моята магия се контролираше от чувствата ми, затова чрез кръвта ми можеше да пренесе моя емоция в някой друг. Малко е сложно на практика, но резултата е впечатляващ.

"Ооо...", възкликнах на ум. Това беше изключително неочаквано за мен. Думите й прозвучаха толкова мило в главата ми, че сякаш се разтопих. Никой никога не се беше отнасял по този начин с мен. О, Боже! Какво щях да правя сега, по дяволите? Въобще не смятах, че Ния можеше да направи точно това. Тя искаше да ми даде от кръвта си, а аз я нагрубих преди да разбера целта й. Винаги така правех по простата причина, че така бях устроен. Не питах за нищо, просто действах по първо впечатление, което беше ужасна грешка. Естествено чак сега я осъзнах.
Прокашлях се. На гърлото ми сякаш бе заседнала буца и ми пречеше да говоря.
- Ела тук и донеси тази кръв - казах след няколко секунди.

При думите му топлина се плъзна надолу по гърлото ми, сякаш бе топъл шоколад, след това се насочи към сърцето ми и то по команда започна да бие по-леко, сякаш бе готово да хвръкне. Погледнах към него, изглеждаше изненадан и о, господи - невероятно секси. Взех големия термос от саксията и тръгнах към него, изтупвайки пътьом пръстта, която бе полепнала по дъното на шишето. Чувствах се малко неловко, но не можех да предотвратя малката глупава усмивка, която се залепи на усните ми. Стигнах до него и главата ми се замаи от мириса, вида и влиянието му. Гледах хипнотизирано как развърта капачката и насочва гърлото към устните си, още помнех вкуса им. Преглътнах леко и се опитах да подтисна вълнението, което се сплете в корема ми. Никога не бях предполаагала, че ще се почувствам така при мисълта, че някой пие кръвта ми, а сега бях изпаднала в безумна радост заради факта, че частица от мен навлизаше в тялото му.

Не бях сигурен какво да правя, когато я наблюдавах да върви към мен. Може би трябваше поне да опитам от кръвта й, колкото да й покажа, че разбирам жеста й и държанието ми от по-рано не означава нищо. Надявах се да не се сърди. Поне това вече не се виждаше по лицето и в очите й. Изглеждаше много ентусиазирана и радостна. Отново не разбирах реакцията й, но нямаше значение.
Подаде ми термоса и аз го взех. Отворих капачката и аромата на кръвта й ме замая. Беше невероятен.
Надигнах термоса и отпих глътка. Обаче щом кръвта докосна езика ми и премина през гърлото ми сякаш нещо се отприщи. Никога не бях опитвал нещо подобно. Беше направо невъзможно да се опише. В кръвта й се смесваха магия и толкова силни чувства.
Внезапно изпитах желание да я изпия цялата. И в крайна сметка го направих.
Почвата под краката ми се олюля.
- Май имам нужда да поседна за мъничко.

Притиснах се до него за да му дам опора и го целунах нежно, не знаех от къде ми дойде , но почувствах нужда да го направя. Залепих се плътно до тялото му и повдигнах ръката му леко, прекарах пръст през линията на живота му и му прошепнах възможно най-нежно.
- Съсредоточи топлината на тялото си в дланта си - знаех, че така ще се почувства по-добре, тялото му бе опиянено от неочакваната сила, която му дадох, а по този начин щеше да я отрпищи и да свикне с нея. Той затвори леко очите си, видях го как се съсредоточава. Как ми се довери. Чувството бе невероятно.
Освободих малко от своята сила за да направя процеса по-лесен и след по-малко от минута в дланта му засия малък огън, след това се увеличи нагоре, прераствайки в по-голям. Гледах хипнотизирано нежния син огън, който бе студен за да не нарани кожата му и прерастването му в оражнево нагоре, до наситено червено в края - там хвърляше силна топлина, но знаех, че ако доближеше пръста си до нея щеше да се превърне в студ.
- Ще умееш разни неща още няколко дни.
Прошепнах, доволна че е успял да концентрира силата толкова бързо.

Определено нямах ни най-малка представа, че може да се почувствам по този начин от кръвта й. Беше толкова хубаво и различно. Сега се чувствах още по-жив от преди. Магията й се бе вляла във вените ми и сякаш бълбукаше под кожата ми.
Ния допря тялото си плътно до моето и прокара ръка през линията на живота ми.
- Съсредоточи топлината на тялото си в дланта си - прошепна с меден глас.
Послушах я. След малко успях да създам син пламък, които после промени цвета си в червеникаво-оранжево.
- Ще умееш разни неща още няколко дни.
Изглежда беше доволна. Това поне бе сигурно.
Лекият повей на вятъра развя косата й. Ароматът й, толкова прекрасен, ме омая за пореден път.
Престанах да мисля за огъня и той изгасна. Преместих Ния в скута ми и започнах да целувам врата й.
- Ммм, сладка Ния - прошепнах до кожата й. Ухаеше невероятно изкушаващо.

Час и половина и няколко стаи по-късно лежах наполовина върху Марк доволна отвсякъде, с перфектно настроение и рисувах кръгчета около зърното му.
Повдигнах глава към него, без да се интересувам, че ще счупя няколко четки докато успея да среша косата си.
- Да полудуваме.
Той повдигна вежди.
- Още?
Плеснах го леко с ръка и целунах същото място.
- Ммм, нека отидем да подпалим няколко къщурки на твои колеги. Нищо не ме възбужда повече от играта на огъня.
Казах меко, искайки да го заинтригувам. О, да - вече знаех коя къща ще подпаля. О, сладко отмъщение, след близо триста години най-после дойде време за него.

Чувствах се добре. Даже страхотно. Ния беше необикновена и ме приличаше повече отколкото бих искал да си призная. Нямах нищо против да прекарвам времето си с нея. И как щях да имам щом бяхме обиколили всичките стаи вкопчени един в друг без да имаме желание да се пуснем. Е, не беше само това. Имаше толкова много в нея, което ми бе изключително интересно. Беше интелигента, забавна и определено изглеждаше много секси като правеше някоя магия. Хареса ми и доверието й в мен щом бе решила да сподели кръвта си с мен.
Повдигна глава и видях колко разрошена беше косата й. За малко да се засмея.
- Да полудуваме.
Повдигнах вежди.
- Още?
Плесна ме и после целуна същото място.
- Ммм, нека отидем да подпалим няколко къщурки на твои колеги. Нищо не ме възбужда повече от играта на огъня.
- Хмм... това звучи интересно - привлякох я към себе си и я целунах.