Лежах в леглото, напълно отпуснат. И мислех. Не успявах да отпратя съзнанието си далеч. Мислех и мислех и мислех... за Ния. Изминаха толкова дни, а още не бяхме се срещнали. Отначало реших да я търся из града, но малко се притеснявах, че може да се натъкна на същества, с които не искам да си имам вземане даване. След това реших да оставя нещата така. И въпреки това слънчевия блясък на русата й коса и тези невероятни очи. Трябваше да я забравя. Красива жена като нея едва ли страдаше от липса на мъже около себе си.
Скочих от леглото и се запътих към кухнята. Не си мислете, че моята кухня се използва по предназначение. Ние, древните магьосници, понякога варим отвари и приготвяме амулети. Усещах, че моят амулет губи силата си. Беше време да се сдобия с нов.
От към улицата се чуваше вечерната глъчка. Хората говореха високо, смееха се, тръгнали към местните барове за по чаша ободряващо питие. Почувствах се малко самотен. Никак не обичах да вися сам в някой локал. Освен това трудно намирах компания, защото хората инстинктивно усещаха мощната ми енергия и стояха настрана.