Домът на Ния МакКейн

Разбира се, една вещица би обичала природата. Затова къщата на Ния е направена от бамбук.

Настроението ми се подобри значително през последните няколко часа, затова влязох в къщата тананикайки си. Огледах огромния безпорядък от свещи, които се намираха на какви ли не места - трябваше да ги подредя в скоро време. Набелязах няколко лилави свещи с аромат на люляк - четири на пода, две върху шкафовете, по спомен и пет в спалнята ми, също и седем в банята. Съсредотчих се и ги запалих една по една - бе ми малко по-трудно да насочвам енергията си бързо от едно на друго място затова ги запалих в хаотичен ред. Съблякох вече изсъхналите дрехи, хвърляйки ги в коша за пране, все още нерешила дали да си играя да почивствам пясъка по тях.
Влязох в банята и врътнах кранчето с топлата вода.

Имах нужда да се разсея и точно заради това излязох от дома си. Не ми се ходеше в бара, нито никъде другаде. Бях някак отегчен... Дори сам не знаех какво ми е.
Вървях си из Морганвил, когато без да усещам се бях заковал пред къщата на Ния. Нямах никакво намрение да идвам тук, но явно краката ми са мислили другояче. В главата ми веднага нахлуха спомени от вечерта прекарана с нея. Пожарът и игривостта й. Силата й още трептеше в мен.
Зачудих се дали да вляза, за да я зърна за малко.
Тръгнах към входната врата и влязох в къщата. Усещах сладкия аромат на Ния примесен с няколко други. Стегнах се. Това никак не ми допадна.
Отидох до коша й с пране, където аромата й се смесваше с някакви непознати. По дяволите! Какво беше правила Ния?

Усетих Марк да се разхожда из къщата, най-вероятно търсеше мен. Със сигурност чуваше стичането на водата, дори обикновен човек би чул това, но стъпките му продължаваха да обикалят безцелно наоколо. Приготвих душа, все пак за всяка дяволия, колкото и да е импулсивна трябва да си приготвен. Разбира се, в този момент прехвърча през съзнанието ми, че може да е раздразнен на нещо и да предизвикам вълна от лошо настроение с действията си, но пренебрегнах тази мисъл. Застанах до вратата, обвивайки прага с малка магийка, която да му попречи да разбере къде точно в стаята се намирам. Изчаках стъпките да се приближат, отворих вратата и с цялата си сила го дръпнах вътре и затворих с крак вратата зад себе си.

Пламъците на свещите потрепваха из стаите в къщата. Чувах водата в банята да се стича по плочките. Вече знаех, че Ния е разбрала, че съм там. Само трябваше да почакам какъв номер ще ми приложи.
Бавно престъпвах към вратата на банята, когато тя се отвори, Ния ме сграбчи и после затвори вратата с крак. Преди да се усетя вече бях мокър до кости. Смехът й радостно оттекна из банята. Сега можех да уловя само нейното ухание и бях страшно благодарен за това. Но не можех да подмина факта, че дрехите й миришеха на върколак и магьосник. Трябваше да си поговорим за това.

Обвих кърпата около себе си и внимателно изключих душа, гледайки да пръскам повече Марк отколкото себе си. Не можех да не забележа колко е сладък с мокрите, полепнали по него дрехи, но вече бях взела решение, че трябва да наблягаме повече на разговорите.
- Излизала си.
Отбеляза го като факт, но отговорих като за въпрос.
- Да. Беше страхотно.
Усмихнах се, навих косата си и я изстисках.
- Дрехите ти вонят на върколаци и магия.
Усмивката ми се разшири при спомена.
- Да. Наскоро се запознах с един древен магьосник, тази вечер го срещнах на плажа и се поупражнявахне. Бая се поизмокрихме. После дойде и един стар върколашки приятел.

- Да. Наскоро се запознах с един древен магьосник, тази вечер го срещнах на плажа и се поупражнявахне. Бая се поизмокрихме. После дойде и един стар върколашки приятел.
Какво?! Била е в компанията на двама мъже! Не може да бъде. Просто нямах идея как да реагирам. Да се ядосам или да се направя не неразбвал? Нямаше да стане по този начин. Не можех да не се ядосам. Това бе първичния ми инстинкт щом бях подушил различната миризма.
Както я гледах да изтисква косата си с ръце светкавично я хванах и я стиснах така, че да не може да се мръдне.
Зашепнах в ухото й:
- Не искам повече да излизаш с никого другиго. Няма да те деля с още мъже било то и от различна раса. Ти си само моя!

Захвата му бе силен, но не и груп. Реагираше сякаш му бях собственост. Как ли пък не!
- О, в такъв случай същото се отнася и за теб. Ще се наслаждаваме на тишината и на собствените си гласове, сигурна съм, че ще бъде чудесно - пршепнах мило, но иронично.
Не можех да избягам от захвата му без да го нараня, а и за сега ме устройваше да се мисли за по-силен.
- Живота ми не спира заради ревност, Марк - когато видях изражението му, добавих - Но пък може да ги провериш всичките ако това те устройва.
Думите се изплъзнаха от устата ми. Ако бях помислила малко със сигурност щях да измисля по-добър отговор.

- Живота ми не спира заради ревност, Марк - погледна ме и продължи - Но пък може да ги провериш всичките ако това те устройва.
Ревност?! Да ги проверявам ли? О, мамка му! Какво правех, по дяволите? Трябваше да се успокоя, но не можех. Само при мисълта, че е била сама в компанията на двама мъже от различни раси, яростта ми кипваше като вулкан. Знаех, че се държа собственически и това никак не й харесва, но инстинктите ми да пазя своето надделяваха.
Пуснах я и се отдръпнах рязко.
- Мамка му! Трябва да се разкарам оттук.

- Мамка му! Трябва да се разкарам оттук.
При думите му мозъка ми заработи на пълни обороти и само след секунда една налудничева идея се вгнезди в главата ми. Стори ми се правилна на момента и въпреи че най-вероятно после щях да съжалявам за действията си реших да изпробвам до колко днешния урок с Махат ми бе помогнал. А какъв точно бе той? Илюзията и как да не ядосваш магьосници в тяхна територия. Всичко се нареждаше чудесно.
Погледнах го в очите и се съредоточих, само че не да създам неподвижна илюзия, а обстановката около нас. Познавах къщата си и въпреки това не бе лесно да пресъздам всеки детайл така че да не усети, че в действителност не изживява нищо. Приклещих съзнанието му и го замаях. Накарах го да си мисли, че излиза от къщата, а след това изкарах от ума му най-успокояващата обстановка за да я пресъздам. Състоянието до което го докарах бе подобно на сън, така че нямаше как да усети прескачането в сцените освен ако не бе доста древен магьосник, направил тренировки и капани в съзнанието си. А той определено не беше такъв.

След думите ми веднага излязох от къщата. Почувствах се спокоен щом поех свежия въздух в дробовете си. Имах нужда да помисля и да избистря ума си от глупостите, които се въртяха в главата ми. Не беше правилно да се държа така с Ния. Тя не беше моя лична собственост. Това, че се бяхме забавлявали няколко пъти нищо не означаваше. При тази мисъл, сякаш дъха ми спря. Не означава нищо ли? Какви топитии си мислех само! Бях готов да й забраня да се среща с други освен с мен и се държах като ревниво гадже. О, мамка му бях адски хлътнал по нея.
Изведнъж се заковах на място. Нещо, което бях видял навлизане в къщата, на излизане го нямаше. Горящите свещи не бяха запалени. Какво, мамка му ставаше с мен?

Замаях го тройно повече докато пресъздавах най-пресните си спомени за него. Не исках да се усети, че преди миг бе в къщата ми, а след малко - в морето, гледайки звездите. Тук проблема ми бе съвсем друг - като вампир той виждаше небето по-светло от мен заради повечето звезди, които може да улови на небосклона. Затова си припомних феите, мишката, слънчогледа и малкото еленче и насочих вниманието към фигурите, засилвайки усещането за море, вълни и спокойствие над образа. Нарочно пропуснах малкия вълк, на който се възхищавах цели двайсе минути за да не си спомни подробностите прекалено точно. Увеличих броя на звездите, разполагайки ги хаотично и засилих сиянието на млечния път. Това трябваше да е достатъчно.

Бях на няколко крачки от морето. Водата се плискаше, а аз гледах звездите. Имаше различни фигури оформени в нощното небе. Приличаха ми на фея, мишка, слънчоглед и... Беше нещо с рога, но твърде малко. Еленче? Нямаше значение. Чувствах се спокоен. Небето сияше по-силно през моите очи и малко ме дразнеше, но нямах проблем с това. Яростта сякаш си бе отишла.
Облегнах се назад и продължих да наблюдавам. Вълните се плискаха в брега и създаваха някакъв постоянен ритъм. Затворих очи.
След няколко минути отново ги отворих. Нещо не ми се струваше съвсем правилно. За какъв дявол бях дошъл до плажа? Когато бях ядосан обикновено намирах някого, когото да пребия или направо се прибирах да блъскам боксовата круша. Само едно можеше да обясни всичко това.
- Ния!

- Ния! - гласа му не бе ядосан, а укорителен, малко по-силно от нужното, като се имаше предивд, че бе доста близичко до мен - е, той нямаше как да знае това. Това се казва да те хванат в крачка. Реших постепенно да го върна при мен за да не го ядосам още повече от преди малко, за това си представих пътека, по която той очевидно трябваше да върви, нищо че не правеше нито една крачка. За това пък картината се сменяше с умерено темпо, което имираше сравнително спокоен вървеж. Пътеката разбира се не бе истинска - как от море ще се озовеш на горска пътека, около която растат цветя, бръмчат буби и пеят птички. Да, точно така, щях да поддържам сравнително спокойна атмосфера докато се върне до тук. След малко пътекаата свърши. Той влезе в къщата. Прекъснах погледа за да се озове отново в своята вместо в моята глава, където опредлено ми бе доста по-трудно да го манипулирам.

Изглежда бях напълно прав. Ния си играеше с мозъка ми.
Лека, полека ме върна обратно в къщата. Най-после осъзнах, че не съм помръдвал от мястото си. Сигурно й е било много забавно да си играе с мен така, но на мен никак не ми се нравеше. Какво целеше всъщност с действията си? Не можех да разбера. Как трябваше да разтълкувам опитите й да ме накара да си мисля, че съм някъде другаде, а всъщност да съм пред нея и да изживявам направената от нея илюзия?! Ако това означаваше да остана можеше просто да го каже, а не да си играе с ума ми.
Обаче аз само попитах:
- Защо беше всичко това?

- Защо беше всичко това?
Изглеждаше ми малко объркан. Е, нормално. Кой се чувстваше напълно нормален след екскурзия в чуждо съзнание. Е, освен магьосниците, които или знаят за тази опция, или са се научили да очакват всичко от конкуренцията, особено след като се мислят постоянно нови и нови неща.
- Две в едно: изпълних желанието ти да си тръгнеш, или поне за малко, освен това се успокои.
Или поне на мен така ми се стори. Измъкнах се от банята и навлякох набързо първите дрехи пред очите си.
- Е? Какво ти се прави? Кафе? Плуване? Риболов? Лов?
Хвърлих погледа дъното на гардероба, където криех своите деца: пистолет, свирки, пушка, въдица, кукички, стръв... някъде по-надолу имаше и ласо ако не ме лъже паметта.

- Две в едно: изпълних желанието ти да си тръгнеш, или поне за малко, освен това се успокои.
Да, това можех да го призня, но...
- Е? Какво ти се прави? Кафе? Плуване? Риболов? Лов?
Точно сега исках да й кажа: "Нищо!" Не ми харесваше да си играят така с мен. Ако смяташе, че съм някаква играчка върху която може да изпробва силите си жестоко се лъжеше. Трябваше да се разберем по този въпрос още сега, защото нямаше да издържа да се подиграват с мен още дълго време.
- На какво си играем, Ния? Правиш някакви фокуси с мен и после ми предлагаш да правим нещо заедно. Забавно ти е да се чувстваш силна пред мен, нали? Искаш ти да доминираш, защото си независима. Аз нямам нерви за това и искам да изясним нещата още сега.

- Или можем да говорим - сякаш имаше нужда да го казвам. - Според теб какво трябваше да направя? - в гърфите ми се завихри вихрушка, която знаех накъде ще ме завее. А това ни най малко не ми харесваше. Сега не му бе момента за пристъпи на ярост и треперене до полуда и онези отвратителни болки в гърдите, които ме караха да се гърча. О, по дяволите! Дано го избегна и да не го забележи. - Ти показваш физическото си доминиране, цупиш се че съм излязла и решаваш да си тръгнеш заради факта, че съм се видяла с двама приятели, с които никога не съм имала и няма да имам сексуална връзка! - завърших на висок тон. Очите ме заболяха, но не ги затворих за да не се издам.

Виждах, че с думите си бях вбесил Ния. Не се почувствах горд от този факт, както обикновено ставаше, а се чувствах като някакъв мизерник. Не бях себе си.
- Аз не се цупя, а се ядосвам. Има километри разлика. Осъзнавам, че ти поставям някакви граници, които не желаеш. Обаче как мислиш, че се чувствам аз след като усетя аромата на някой друг върху теб? Полудявам, Ния! Не мога да се спра. Ти как щеше да реагираш, ако беше усетила някаква друга жена върху мен. И ти нямаше да бъдеш никак очарована - говорех със заплашителен тон, макар да нямах намерение да го правя. Наистина не се чувствах като себе си.
След секунда забелязах, че Ния трепери като лист и присвива очи и устни.

- Ти как щеше да реагираш, ако беше усетила някаква друга жена върху мен. И ти нямаше да бъдеш никак очарована - тона му бе свиреп и тогава ме заля вълна срам, че започвам да треперя пред него като уплашено дете. Това подсили гнева ми още повече, а след като треперенето бе започнало, болките в гърдите ми се надигнаха толкова бурно, че за малко да смажат органите ми и се принудих да седна на ръба на леглото. Стиснах завивките с юмрук и продължих с не по-малко яростен тон тирадата, която бяхме започнали. Едва се удържах. В това състояние бе истинско чудо, че не съм му запратила някое проклятие. Знаех, че дори да се извинеше щях да продължа да се ядосвам. Дори не знаех защо по дяволите той ме бе ядосал до такава степен, само че боли и исках да изкарам тази болка с крещене.
- Щях да я заколя, мамка му, не да седя и да си говоря!

Седна на леглото и ръцете й стиснаха силно завивката. Нещата започваха да загрубяват, но не ми пукаше. Може да ми бе пратила някаква мижава илюзия, за да се успокоя, но яростта отново се бе завърнала и то в пълна сила.
- Щях да я заколя, мамка му, не да седя и да си говоря!
За миг ме учуди с държанието си. Не смятах, че ще ми отговори точно така.
- Значи аз съм по-цивилизования от двама ни, но ме обвиняваш, че те ревнувам? И кажи ми как да не го правя след като вече за втори път те хващам така? Аз не съм излизал с друга, откакто започнах да се срещам с теб. Дори с приятелката ти Лекси не съм се виждал. Знаеш ли защо? Защото съм хлътнал по теб, но не знам дали това ознавачава нещо за теб. Може би ти доставя някакво первезно удоволствие да ме виждаш да те ревнувам? Или пък не ти пука особено. Моля, те обясни ми, защото аз не схващам съвсем.
Погледна ме с огромна ярост в очите. Сега забелязах, че треперенето се бе засилило. И както се гледахме извенднъж Ния се изхлузи от леглото и започна да се гърчи на пода.

Стиснах зъби, гърлото ми заклокоти. Мислите ми препускаха като коне подгонени от дракон. Напрегнах се за да различа измежди пищенето на ушите си думите, които излизаха от устата му. Пъти... хлътване... ти доставя някакво первезно удоволствие.. перверзия ... Какво по дяволите? Глаха му заглъхна напълно, изменен от онова отвратително пищене. Видях две усмивки. Усетих как тялото ми се изсули от леглото, но не разбирах вече нито къде съм, нито дали падам или съм се подпряла на нещо. Кожата ми пареше и болеше, по гърлото ми потече нещо топло и съмнително гъсто, което усетих и в носа си. Задави ме. Нещо надви пищенето между ушите ми. Някой говореше? Не, крещеше, приглушен писък, като на жертва с напъхан в устата парцал. Гърлото ме заболя повече. Започнах да осъзнавам къде съм постепенно. Аз ли крещях? Болката стихна изведнъж. Пред очите ми заиграха познати петна и чак когато улових окачения белосания рамазан таван осъзнах, че през цялото време са били отворени.
О, мамка му! Това бе по-близо до тях от предния път. Този път успях да видя лицата им.

Цялото й тяло се гърчеше. Очите й бяха широко отворени, замъглени и изпълнени с болка.
- Ния! - извиках уплашено и светкавично отидох до нея. Тя започна да се задушава, а след малко от устата й започна да излиза кръв, а после и от носа. За Бога! Какво й имаше?
Хванах я, за да престане да се движи и да не се нарани. Не преставаше да се гърчи в ръцете ми. Закрещя глухо, заради кръвта. Болеше я и то много, но не знаех от какво. Не затвори очи, а се взираше в тавана сякаш гледаше някого.
Измина време, докато Ния се успокои, което ми се стори като цяло хилядолетие.

Лицето на Марк изглеждаше притеснено... двойно "мамка му"!
- Нищо не чух - гласа ми звучеше слаб, дрезгав, а кръвта в гърлото ми го караше да звучи приглошено. Той ме изгледа неразбиращо - Каза нещо. . Повтори.
О, тройно мамка му! Звучах като човек на прага от смъртта, а аз опредлено имах желанието да живея още дълго. Кожата ми още бе изтръпнала и малко безчувствена, но и това се оправяше, така че сега можех да усетя, че ме държи. Напрегнах муслулите си, опитах се да стана и почти успях да седна. Подпрях се на дланите и ако не бях толкова опитна с тези състояние щях да се върна обратно на пода. Имах желание да измия кръвта и отново да чуя думите на Марк, само че този път да ги разбера.

Ния ме гледаше вече с фокусиран поглед и аз знаех как изглеждам в нейните очи - страшно притеснен. Дори не се опитах да го прикрия.
- Нищо не чух - каза едвам. Аз не разбрах за какво говореше. - Каза нещо.. Повтори.
Тя да не ме караше да й повторя онези глупости от преди малко?! Нямаше да го направя особено след като видях какво се случи с нея. Не изглеждаше никак добре. Кожата й бе бледа, лъснала от пот, а лицето и врата й бяха изцапани с кръв. Ния се изправи леко и се подпря на дланите си. Хвърли поглед към банята.
Посегнах да я вдигна от пода, но тя ме изгледа така, че погледа й можеше да означава: Остави ме, мога и сама да се справя.
- Няма смисъл да се правиш на супергерой. Остави ме да те отнеса до банята и да те почистя.

- Не - думите му накараха мускулите ми да се напрегнат двойно и като по някакво чудо буквално скочих от земята. Последиците от изскачането не бяха особено приятни и най-вероятно се заклатушках, но не поех протегнатата му за помощ ръка. Беше изключително мило от негова страна, че ми предложи помощ, но вече бе достатъчно, че видя целия отвратителен процес. Сигурно се чувстваше потресен, най-вероятно ме съжаляваше, смяташе ме за безжизнена и бе отвратен. По-зле нямаше накъде да отиде. Толкова се зарадвах когато успях да се добера сама до банята, че ми идеше да се засмея. Измих се, изтърках си яростно зъбите, лапнах ментов бонбон за да не взема на всичкото отдоре и да повърна и се избърсах с кърпата.

Отказът й оттекна в главата ми. Какво?! Защо постъпваше така? Щеше да се мъчи сама, а аз трябваше да гледам така ли?
Ния се изправи на крака и се заклатушка към банята. Посегнах да й помогна, но те ме игнорира. Добре...
Чух плискането на водата. Сигурно за нея сцената, която бях видял я караше да се чувства некомфортно. Щом бе така щях да я оставя сама, докато се съвземе. Все пак знаеше къде живея и можеше да ме намери там.

Завлякох се до леглото, но Марк не беше в стаята. Чух как стъпките му отекват по посока на вратата. Чувствах се изтощена и все още объркана. Той бе казал нещо, а сега си тръгваше. Сърцето ми се сви и се преобърна, заби по-силно. Седнах и изпънах покривката нервно.
- Моля те, не си отивай.
Исках да прозвучи силно, да се провикна и да го спра, но вместо това гласа ми все още си бе пресипнал. Затворих очи. Не знаех дали ме е чул и по лошо - дали щеше да ме пренебрегне.

Бях стигнал почти до входната врата, когато чух Ния да се връща в стаята, а после до ушите ми достигна и тихия й глас.
- Моля те, не си отивай.
Спрях или замръзнах. Не знаех точно. Колебаех се дали да се върна при нея или просто да продължа. Наистина ми бе трудно да я разбера. Отказва помощта ми, но иска да остана с нея. Желанията й имаха двойнствен характер и този факт ме караше да си блъскам главата от чудене как да постигна удовлетворението й.
Въздъхнах и се върнах обратно.

Когато след малко чух, че се връа въздъхнах облекчено. Ама че шантав ден, ако аз бях объркана, какво ли изводи можеше да си извади той от държанието ми. Едно знаех: не ми харесваше да сме скарани. Ама никак. Реших, че ще е добре да направя първата стъпка към сдобрението. Буквално. Насочих се към него - и няколко свещи, в които за малко да се спъна по погрешка. Погледнах го предпазливо. Да, наистина изглеждаше объркан. И малко раздразнен. Да постигнем пълно объркване: буквално се стоварих отгоре му като товарен камион плъзнал се по ледена пързалка в нещо подобно на прегръдка.

Надявах се, че няма да ме посрещне с нацупена физиономия, но на лицето й бе изписано облекчение. А аз самият бях малко объркан. Толкова много неща се случиха за толкова кратко време. Ако бях човек щях да се чувствам адски зашеметен, но не бях и скоро щях да си върна самообладанието.
Както си стоях на едно място Ния се стовари върху ми и ме прегърна така силно. След миг колебание и аз я обгърнах с ръце.

Затворих очи и вдишах дълбоко, оставяйки аромата му да ме обвия и странно - да ме успокои. Когато и той ме прегърна победни фоерверки избуснаха в съзнанието ми.
- Наистина искам да чуя това, което пропуснах - прошепнах, въздъхнах и прибавих - Моля те - тези две думи разрушаваха всички останки на самочувствие, което имах, но пък явно улесняваха отношенията помежду ни. Бях малко инатлива, но знаех, че думите изречени в пристъп на гнвя или са пълна лъжа или са чиста истина, няма среден вариант. А той не бе от лъжливите.

Ох! Дори не исках да споменавам разговора ни по-рано. Не исках отново да кажа онези думи.
- Нека забравим става ли? - напразно питах, защото знаех какво щеше да ми отговори. Нямаше да ме остави на мира, докато не разбереше какво точно й бяха казал преди пристъпа й.
- Не! - отговори малко по-високо. Очаквах този отговор.
Затворих очи, после ги отворих.
- Тогава бях ядосан и не знаех какво приказвам. По-добре да не ги повтарям. - направих последен опит да се измъкна.
- Марк - каза укорително Ния.
- Добре де.
Казах отново тирадата си с по-мек тон и с надеждата, че няма да стигнем до нов скандал.

Притиснах буза към тялото му и нервно започнах да очертавам кръгове. Той беше прав... за себе си. Думите му имаха смисъл ако се намирах в неговото положение.
- Марк, те са ми просто приятели - реших, че това са добри уводни думи - Не спя с всеки срещнат мъж. Не мога да обърна гръб на старите приятели, все някога ще ми потрябват. На някои дължа услуги, а други държат на мен. Това е една обществена мрежа. Магьосника - реших, че ако говоря за Махат по име ще изглеждаме по-близки - ми е учител. Никой не спи с учителите си. - и тогава преминах на не по-малко важната част от цялото това признание - Ти... - все запецвам на най-лесната част. Уф! - Наистина ли ме харесваш?
Изчервих се и го погледнах настоятелно.

Понеже вече бях спокоен можех да разбера доводите й. Бях реагирал пресилено, но инстинктите ми за собственост бяха блокирали всички рецептори за здрав разум. Добре, че сега можех да погледна нещата от различна гледна точка.
- Ти... - поколеба се и аз се зачудих дали щеше да довърши мисълта си или трябваше да питам. После си пое дъх и продължи - Наистина ли ме харесваш?
Лицето й така сладко се изчерви, но погледа й бе впит настоятелно в мен. Засмях се на картината, която представляваше.
- Хей! - удари ме по рамото, а аз се засмях още по-силно. - Какво е толкова смешно?
Престанах да се хиля и попитах:
- Дали те харесвам ли? Луда ли си да питаш това?
Веждите й се стрелнаха нагоре в учудена гримаса. Отклони поглед и после пак ме погледна.
- Не ме... харесваш, така ли? - въпроса й бе последван от още една порция изчервяване. Изглежда за нея бе адски трудно да говори за чувствата си. Явно бе свикнала да е винаги силна и да не позволява подобни неща да й попречат или да й вгорчат живота. Докато при ме проблема бе съвсем друг. Аз не се доверявах как да е на когото и да е било. Трудно можеше някой да спечели уважението ми и да ми стане приятел. Обаче с Ния бе съвсем различно. Тя нямаше как да не спечели доверието ми. Нейната сложна личност представляваше огромен интерес за мен. Разговорите за чувства не представляваха проблем стига да не се налагаше да ги водя прекалено често. Щях да заприличам на... няма значение.
Накрая й отговорих:
- Нека да го кажа така. Харесвам баровете, а по теб съм луд.

- Благодаря - излезе автоматично от устата ми. О, не, не казах аз това, нали? Ох, каква глупост. Езика ми се заплете още повече, кръвта продължи да нахлува в бузите ми и на всичкото отгоре една идиотска усмивка цъфна на устните ми. Сам самичка! Изражението му бе безлично за мен за момент, след това и той се усмихна.
- Няма защо. Пак заповядай.
Отново се засмя. Караше ме да се чувствам и дръжа като глупачка. Но като щастлива глупачка, мамка му!
Усмихнах се още по-широко ако това беше възможно. Смеха му ми действаше добре. Караше ме да се чувствам добре. И малко... не четеше мислите ми, затова можех да си го призная на ум. Влюбвах се.
Добре де, влюбих се. Порицах се, че се държа както когато бях на четиринадесет.
- Об... - спрях се. Ама аз да не би току-що да започнах да казвам онези думи? Явно устата ми бе решила да си основе собствен мозък, без да се допитва до моя. Ама че работа! Не че не е вярно, обади се онова смотано вътрешно гласче.

Реакциите й наистина бяха невероятно комични. Може би не трябваше да се смея, но просто не можех да се спра. Докато на мен ми бе лесно да говоря за това, на нея никак не й беше. Издайническото изчервяване бе така привлекателно. Смутеният поглед и оплетените думи ме караха да се смея още по-силно. Дано не ме помислеше за съвсем полудял.
Ния се усмихна широко и очите й заблестяха.
- Об... - спря се и прехапа устни. Ето отново това прикритие, което използваше винаги, се задейства. Трябваше да поработим малко върху доворието й, но само когато проявеше желание. Щях да й помогна малко по-малко да се отпусне.
Спрях потока си от мисли, който минаваше през главата ми. О, по дяволите! Бях се размекнал адски много, но пък... Чувствах се достатъчно добре и така. Нямах проблем с това. Просто щеше да се наложи да свикна с тази страна на характера ми, която не използвах чак толкова много. Налагаше се и да се примиря и с факта, че можех да се влюбя в нея.
Реших да се пошегувам малко, за да я разведря.
- Какво е това "Об"? Да не е "обица" или "облак"?

- Облегалка, обрач, обичайност, обмислям... - реших да замажа положението. Добре той бе умен, говорехме за чувства, изброявахме думи с "об", всеки можеше да си прави извода.
- Обич - помогна ми с изброяването.
- Беше нещо като "обърках се" в случая - О, я стига и най-глупавия няма да се хване, отново онова гадярско гласче на разума.
Видях пламъчето в очите му и на шега се отдръпнах, повдигнах вежда и сложих ръце на кръста си като майка пред провинило се дете.
- Не се възгордявай. Само две думи - всъщност не трябваше ли да кажа "една дума"? Стиснах зъби. Боже, наистина се държах като тотална глупачка! Замислих се над нещо, с което отново да замажа неловкото положение ... за мен, а не за него. Той се усмихваше сякаш е видял ангелите от рая.

Изброяваше някакви думи, които въобще нямаха никава работа в нашия разговор. Вече разбирах, че това е нейния начин да се измъкне от ситуацията, но все пак не биваше да ме подценява.
- Обич - предложих.
- Беше нещо като "обърках се" в случая - леко се смути.
Отдръпна се и скръсти ръце.
- Не се възгордявай. Само две думи - стисна челюст. Бързо отклони вниманието си и се замисли за нещо, за да спрем да говорим. Е, на мен не ми се щеше да спрем.
Усмивка цъфна на устните ми.
- И тези две думи са...? Кои са те, сладка Ния? - приближих се към нея, като не откъсвах поглед от сините й очи.
- Няма да ме накараш... Ох, престани! - засмя се. Затвори клепачите си, за да не ме гледа, но след малко ги отвори пак. - Ще престанеш ли?
- Да престана с кое? - направих се на невинно агънце.
- Знаеш много добре - тросна се тя.

- Тези две думи, с които те победих в нашата малка игра - изказах се победоносно. Той се усмихна знаещо и продължи да ме гледа настоятелно. Приближих се и сложих ръце върху очите му.
- Харесва ми така.
- Как?
- Да не знаеш какво ще направя - отговорих бодро. Най-после спрях да се изчервявам и хиля. Настроението ми все още бе на същото ниво, но не и глупавите физиономии. Това бе добро начало.
- О, Ния - продължи да се усмихва все така дразнещо с онази знаеща усмивка.
Мина минута преди наистина да реша какво да направя. Придърпах го на леглото, възседнах го и забих игриво лакътя си в корема му.
- Ще те набия!

Биваше си я в измъкването и то адски много. Това трябваше да й се признае.
Ръцете й все още закриваха очите ми. Пречеха ми да виждам нейните и лицето й, което говореше толкова много.
- О, Ния!
Измина минута и аз се озовах пристиснат на леглото и лакътя на Ния бе забит в корема ми.
- Ще те набия!
- Така ли? Защо? - полюбопитсвах аз. Явно вече беше в игриво настроение и нямах нищо против да поддържам ролята си.
- Защото беше победен.
- Не мисля съвсем така, но...

- Шшшт! - сложих пръст на устните му - Говориш прекалено много. Победения ще изпълни едно желание на победения.
Усмихнах се, така бе честно. И очевидно той прие предизвикателството защото в следващия момент се търкаляхме в леглото. Тук таме се наръгвахме с лакът или заклещвахме крайниците си по някакъв невъзможен начин, но нашата малка борба опредлено приличаше повече на търкалящи се в калчището прасета отколкото на истинска надпревара. Оплетохме се във всичките завивки и след миг - туп! - право на земята. Привързани един към друг като с пашкул, но застанали лице в лице.
Никой от двама ни не можеше да мръдне. И си имахме победител!

Бяхме се оплели в завивките на леглото и приличахме на пашкул на пеперуда. Не можехме да се помръднем. Това не представляваше проблем особено щом бях лице в лице с Ния. Можех да я гледам и да разчитам реакциите й. Освен това...
- Хмм... май аз съм победител, сладка Ния. Какво желание да си избера сега? - говорех шепнешком, но не до ухото й както обикновено. Щях да разбера повече, ако я гледах в очите.
- Ами... не знам.

- Хммм - погледнах го в очите си се опитах да измъкна ръката си. Един доста несполучлив опит.
Този път дори не трябваше да се съсредоточа за да реша, че не искам да късам хубавите си завивки.
- Завърти се на дясно - той по послуша и след още няколко мъчителни минути с "завърти си ръката така, измъкни си крака от тук" успяхме да се отплетем.
Най-накрая ние лежахме управлявахме завивките, а не завиките нас. Чак тогава се сетих, че можех да използвам това развиване като го принудя да го пожелае от мен. Отново се прецаках.
- Е... време за желания.

- Е... време за желания.
Определено! Замислих се какво да поискам от нея, но всичко, което се въртеше в главата ми бе свързано с онова "Об". На Ния никак нямаше да й хареса да я карам да говори за чувства си. Пък и вече знаех каквото исках. Трябваше да измисля нещо различно, забавно и нещо, което не бяхме правили.
Барабанях с пръсти по брадичката си и след секунда в главата ми изникна страхотна идея.
Погледнах я и казах:
- Мисля, че искам да ми попееш.

- Мисля, че искам да ми попееш.
Леле! Каква изнененада. Но пък обещанието си бе обещание, въпреки че бе изненадващо. Замислих се и първото нещо, което изкочи в ума ми бе един какнон. Затова изпях него, стараейки се да не се смея много-много на неочакваното му желание.
- Мандарини, мандарини, портокал, портокал, ананаси, ананаси, ам-ам-ам - почти се задавих от смях на края. Наистина не пеех кой знае колко хубаво. Това би трябвало да удовлетвори желанието му. Стига да го счетеше за песничка и не ме накараше да изпея нещо по-дълго.

Заливаше се от смях, докато пееше, а аз нямаше как да не я последвам. Нямах идея от къде й бе дошла на ум тази песничка. Просто беше...
- Само това ли ще ми изпееш? - повдигнах въпросително вежди, когато свърши.
- Това ти беше повече от достатъчно - отряза ме веднага.
- Ами ако искам още? - приближих се, а тя започна да се дърпа назад.
- Няма да искаш още. Сега е мой ред.
Наклоних леко глава и я притиснах. Целунах я за кратко.
- Какво е желанието ти тогава?
За момент ме гледаше напълно неадекватно и едва не придизвика порция смях от моя страна. Слава Богу, успях да се увладея. Иначе щях да съсипя този момент. Беше толкова сладка. Моята сладка Ния!
Изминаха няколко секунди и тогава проговори.
- Да видим...

- Да видим... - позамислих се за малко и след това - След като аз пях, мисля че е честно и ти да си понапрегнеш малко гласните струни.
Погледна сякаш иска да се измъкне от това и би направил всичко друго. Е, разбира се аз винаги имах на ум план Б. Отнво ми бе дошло на момента и нямаше как да не се изкажа
- Или това или... голо плуване! - оплезих му се, скръстих ръце пред гърдите си и зачаках решението му, почти убедена на деведесет и девет процента, че ще реши малко да попее вместо да влиза в застудялата морска вода.
- Мисля, че ще избера...

- Мисля, че ще избера...
Не можеше да познае какво щях да избера. Не бях чак толкова предвидим. Тя щеше да остане с отворена уста.
- Мисля, че ще избера... - Ния ме погледна очакващо - Голо плуване!
- Какво? - искрено се учуди.
- Много добре чу. Предпочитам да се изкъпя гол в студена вода, отколкото да пея.
- Но...

- Но.... Голо плуване? Ще вземе да ти замръзне някой жизненоважен орган! - погледнах многозначително към панталона му. - Не си и помисляй, че после ще те съжалявам. - разбира се, че щях, то си е и за мое удоволствие.
Този път застанах на буквата "Ф" и изимитирах най-страшния поглед, който майка ми някога ми бе отправяла с желанието това малко да го вразуми. Е, да, на мен щеше да ми е адски интересно да видя това плуване, но се и притеснявах за Марк и малкия Марк... или да кажа големия Марк?